Определение № 4365 от 20.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4365 гр. Варна, 20.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100502261 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалби против решение № 1536 от 09.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 7252 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, десети състав.

А. А. К., К. К. И. и А. К. И. чрез адвокат П. В. обжалват решението в частта, с която е отхвърлен предявения от тях срещу П. П. Н. иск за постановяване на решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците А. А. К., К.

К. И. и А. К. И., като съсобственици на ½ идеална част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *** са собственици на реална част от 3 кв.м, повдигната в жълт цвят на скицата на лист 38 от първоинстанционното дело, е заснета неправилно като част от имот с идентификатор № ******, както и че е налице грешка в КККР за тази част, одобрени със заповед № РД-18-194 от 27.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес в град Варна - ***.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се сочи, че първоинстанционният съд въпреки събраните по делото доказателства не е напривл извод за наличие на грешка в КК и неправилно е приел, че претендират за част от имота на ответницата. Спорът по делото е относно местонахождението на материализираната граница между процесните имоти и правилното й отразяване на КК, а претенция за част от имота на ответницата не са заявени. Иска се да бъде отменено решението в обжалваната му част и да се уважи предявеният иск.

Във въззивната жалба е направено искане за повторно изслушване на заключенията на първата и повторната СТЕ относно това правилно ли е отразена границата между ПИ с идентификатор № *** и ПИ идентификатор № ****** в незастроената част на двата имота и има ли несъответствие; на какво се дължи то, ако има такова; каква е площта на частта на ПИ с идентификатор № ***, неправилно заснета като част от ПИ 1 идентификатор № ******.

Постъпил е отговор на въззивната жалба в законовоопределения срок, с който същата се оспорва. Сочи се, че ищците не са установили да притежават каквито и да е права върху сочената от тях реална част, а точно обратното – те са навлезли в имота на ответницата.

Твърди се, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Възразява се против повторното изслушване на вещите лица, защото не е налице яснота в заключенията им, както и в обясненията им, дадени в съдебно заседание.

П. П. Н. чрез адвокат Е. Е. и адвокат П. Г. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу А. А. К., К. К. И. и А. К. И. иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че П. П. Н. като собственик на ПИ с идентификатор № ****** е собственик на реална част от 2 кв.м, повдигната в оранжев цвят на лист 70 от първоинстанционното дело, заснета неправилно като част от имот с идентификатор № ***, както и че е налице грешка в КККР за тази част, одобрени със заповед № РД-18-194 от 27.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес в град Варна - ***.

Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението. Намира се, че районният съд се е произнесъл извън предмета на спора, тъй като не е предявявана претенция за пространството под сградата на ищците, а досежно частта, заключена между точки 2, 1 и 5 по експетизата на вещото лице И. с площ около 1 кв.м с триъгълна форма, която част не е заета от построената сграда на ищците. Твърди се, че решението е неясно, защото в диспозитива му не е индивидуализирана изобщо претендираната от Н. част. Също така от събраните по делото доказателства безспорно се установява, а и съдът имплицитно е приел това, посочвайки, че оградата не е местена повече от 10 години, че въззивницата е собственик на процесната част, поради което и неправилно е отхвърлил иска. Желае се да бъде отменено решението в обжалваната му част и да се уважи предявеният иск.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими – депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в законовоопределения срок и отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че следва да остави без уважение доказателственото искане на въззивниците А. А. К., К. К. И. и А. К. И., тъй като не е налице възникнала необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд, доколкото доказването на този факт не е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба не съдържа оплакване за това. В случая не са наведени и твърдения, че е необходимо допълнително изясняване на обстоятелствата, поставени като задача на СТЕ.

Така посоченото не съставлява оплакване за нарушение на съдопроизводствени правила и 2 като резултат - задължение на съда служебно да извърши дължимите процесуални действия, а съдържа преценка на страната за това дали е налице годно доказателствено средство, което може да послужи като основа за формиране на съответни изводи по спорни по делото факти.

Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. К., К. К. И. и А. К. И. за повторно изслушване на заключенията на първата и повторната СТЕ относно това правилно ли е отразена границата между ПИ с идентификатор № *** и ПИ идентификатор № ****** в незастроената част на двата имота и има ли несъответствие; на какво се дължи то, ако има такова; каква е площта на частта на ПИ с идентификатор № ***, неправилно заснета като част от ПИ идентификатор № ******.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.01.2024 година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4