Определение № 18 от 09.01.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Перник, 09.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500013 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. XXI ГПК.

С определение № 3348 от 16.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3855/2023 г., Районен съд Перник е върнал молбата на П. В. Р. и Е. Г. Р. за допускане на развод по взаимно съгласие помежду им поради неизпълнение в срок на дадените указания за отстраняване на допуснатите недостатъци с представеното споразумение.

Срещу определението е постъпила частна жалба от П. В. Р., с която се иска неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за повторно разглеждане на молбата за развод.

Твърди, че той и съпругата му са се забавили с изпълнение на указанията, тъй като не живеят в страната.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок (чл.

538, ал. 2 ГПК вр. чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 538, ал. 1 ГПК).

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Пред районния съд е подадена молба за развод по взаимно съгласие от П. В. Р. и Е. Г.

Р.. В представеното споразумение страните са уговорили, че бащата като родител с определен режим на лични контакти ще заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140 лв. на малолетното дете Г.П. Р.. Тази уговорка е установена от районния съд при първоначалния преглед на молбата и споразумението. Затова на молителите са дадени указания с разпореждане № 10604 от 15.08.2023 г. в едноседмичен срок да представят 1 споразумение, в което уговорената издръжка да възлиза на не по-малко от 195 лв. предвид изискването на чл. 142, ал. 2 СК същата да е в размер не по-малък от една четвърт от минималната работна заплата (МРЗ). Към момента на даване на указанията МРЗ в Република България възлиза на 780 лв. и следователно тази една четвърт се равнява именно на 195 лв. Тоест дадените указания са законосъобразни и е следвало да бъдат изпълнени. За интереса на непълнолетното дете съдът следи служебно в това производство съгласно чл.

51, ал. 2 СК и е длъжен да даде указания на молителите за неговото съблюдаване на основание чл. 51, ал. 3, изр. 1 СК.

Разпореждането е връчено по два пъти на всеки един от молителите, както следва:

- на П. В. Р. – на 12.09.2023 г. по реда на чл. 46 ГПК на посочения в молбата постоянен адрес и адрес за призоваване (***) чрез братовчед му О. З. О., и на 26.09.2023 г. по реда на чл. 44, ал. 2 ГПК – по телефона;

- на Е. Г. Р. – на 07.09.2023 г. по реда на чл. 46 ГПК на посочения молбата постоянен адрес (***) чрез сестра

С.Д., и на 02.10.2023 г. по реда на чл. 46 ГПК на посочения в молбата адрес за призоваване (***) чрез майка ѝ С.Н..

Въпреки това молителите не са изпълнили в едноседмичен срок дадените им с това разпореждане указания.

Съгласно чл. 51, ал. 3, изр. 2 СК когато молителите не изпълнят в срок дадените им указания за отстраняване на недостатъците в споразумението, искането за развод се отхвърля. Именно това е направил районният съд, макар да е посочил в диспозитива на обжалваното определение, че връща молбата. Произнасянето е по същество и представлява отказ за издаване на искания охранителен акт, тоест отказ за утвърждаване на споразумението за развод по взаимно съгласие поради неотстраняване на наличните в него недостатъци.

За пълнота следва да се посочи, че молителите извън дадения им срок, с молба от 31.10.2023 г., са представили нови молба и споразумение по чл. 51 СК. Те обаче също страдат от недостатъци и дори да бяха подадени в срок, не биха могли да покрият изискванията на закона. Както в молбата, така и в споразумението, в т. II е посочено, че след прекратяване на брака страните си дължат издръжка в размер на 200 лв. Наред с това, в т. III на споразумението продължава да присъства уговорката, че бащата ще заплаща на майката като законен представител на детето ежемесечна издръжка в размер на 140 лв. Изводът е, че отново в споразумението не е вписана уговорка за издръжка в полза на детето в размер не по-малък от 195 лв. Ако с новата уговорка за издръжка между съпрузите в размер на 200 лв. месечно страните са имали предвид издръжка в полза на детето, то тази тяхна воля остава неясна за всички трети лица и освен това влиза в противоречие с присъстващата клауза за сумата от 140 лв.

С оглед на изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Независимо от това, и двамата молители П. В. Р. и Е. Г. Р. следва да имат предвид, че могат да подадат нова молба за развод, придружена със споразумение за издръжка в полза на детето, възлизаща на не по-малко от една четвърт от МРЗ. За 2024 г. МРЗ е 933 лв., тоест издръжката следва да е не по-малко от 233,25 лв.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3348 от 16.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3855/2023 г. на Районен съд Перник.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред Върховния касационен съд с частна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3