Решение № 6167 от 12.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10210/2025
- Вид
- Решение № 6167
- Подписан
- 12.10.2026
- Състав
- Екатерина Стоева
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6167 гр. София, 12.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20251100110210 по описа за 2025 година
Предмет на производството е предявен от Д. С. Т. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, гр.
София осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 40 000лв. /21 451.68 евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.12.2024г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 27.12.2024г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, причинено от виновното поведение на С. Ю. М., като водач на л.а.
Мерцедес с ДК № ********, който поради необезопасена маневра по движение назад блъснал ищцата, в този момент намираща се зад автомобила и на тротоара. В резултат на произшествието получила травматични увреждания, във връзка с които претърпяла неимуществени вреди и претендира от ответника заплащането на обезщетение.
Ответникът оспорва механизма на произшествието и настъпването му да се дължи на виновното поведение на застрахования водач. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението, че ищцата не предприела мерки за собствена безопасност, не съобразила разстоянието до приближаващия автомобил и неговата скорост, като по този начин се поставила в опасност. Оспорва да е претърпяла вреди и навежда прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Като безспорно е отделено обстоятелството за сключена застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.Мерцедес с ДК № ********, с която за срока на действие ответникът се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на водача С. Ю. М. за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Не е спорен и фактът на настъпило на 27.12.2024г. около 11.30ч. в гр. София на ул. Хан Кубрат срещу бл.301 пътно-транспортно произшествие.
1
От представените по делото доказателства /констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-761, приложена към него скица на местопроизшествието, сведения на водача и на очевидци/, както и от приетото по делото заключение на САТЕ, се установява, че на посоченото място пред вх.******** водачът на л.а.Мерцедес предприел движение на заден ход, едновременно с което маневра завой на дясно, без да съобрази намиращата се в този момент зад автомобила и на тротоара пешеходка, която блъснал със задната част.
Този механизъм обуславя извод за осъществен от застрахования при ответника водач деликт по чл.45 ЗЗД, обуславящо пораждане договорната отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“. С поведението си е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗДв.П и чл.116 ЗДв.П задължаващи водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и на чл.40 ЗДв.П задължаващ преди започване на маневра водачите да се убедят, че превозното средство е свободно и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението назад тези водачи са длъжни непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно - да осигурят лице, което да им сигнализира за опасности.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. Преди предприемане на маневрите водачът на автомобила е следвало да се убеди в безопасното им извършване. По делото няма доказателства ищцата да се е движила извън предназначения за това тротоар или да е предприела внезапно навлизане в траекторията на движение на автомобила. Обратно, наличните сочат, че при движението назад автомобилът със задната си част е навлязъл в тротоара и там е настъпил удара с ищцата.
Относно неимуществените вреди по делото са събрани писмени доказателства /медицински документи/, свидетелски показания и заключение на вещо лице по СМЕ.
От тях се установява, че вследствие произшествието ищцата получила контузия на главата с лека форма на мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в областта над вермилона на горна устна, разкъсно-контузна рана в областта на лява яблъчна кост и хематом с наличие на кръв в лявото око, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Непосредствено след инцидента била приета в болнично заведение с осъществено оперативно зашиване раната на горната устна. В периода на лечение ищцата изпитвала болки и страдания в рамките на 20 дни, по-интензивни в първите 10 дни. Периодът на възстановяване протекъл за около 3-4 седмици, без усложнения. Разпитано в съдебно заседание вещото лице сочи, че е извършило личен преглед на ищцата на 14.04.2026г. и констатирало наличието на разкъсно-контузна рана в областта на лявото око с размери около сантиметър и половина. По отношение извършената на 12.03.2025г. оперативна интервенция за отстраняване на фиброзно образувание на горната устна по данни на ищцата е съществувало отпреди произшествието. От мозъчното сътресение се е възстановила за 25 - 30 дни.
В показанията си св.Е.П. сочи, че след произшествието ищцата и в периода на възстановяване ищцата не искала да излиза навън, страхувала се и не била добре психически.
Свидетелката Р.Ш. сочи, че при посещението си в болницата веднага след като й съобщили за инцидента ищцата /нейна майка/ изглеждала зле, поставена на инвалиден стол с яка на шията и кръв по окото и устната. След 3-4 дни излязла от болницата, с голям отток на окото, 2-3 месеца пила лекарства за подобряване на кръвообращението 2 и спадане на кръвоизлива. Изпитвала затруднения да вижда поради раната на лявото око, както и при прием на храна поради нараняването на горната устна. Страхувала се е при излизане, при престой на кръстовище или ползване на градския транспорт.
Тези доказателства установяват претърпени от ищцата неимуществени вреди, намиращи се в причИ. връзка с претърпяното пътно произшествие и за които ответникът дължи заплащането на обезщетение. При определяне размера съдът съобрази възрастта й при ПТП /71г./, естеството и тежестта на травматичните увреждания-в областта на главата и лицето, съпроводени с болки и страдания, с поголяма интензивност в първите 10 дни. Лечебният и възстановителен период е продължил общо около 2 месеца, в които е било затруднено храненето и самообслужването, наложило подпомагането от близки. Понастоящем липсват данни за настъпили усложнения или трайни негативни последици, което да се отразява на нормалния начин на живот.
При отразеното в представения лист за преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“ от 24.02.2025г. /стр.16/ за множество фрактурирани зъби в 1-ви и 2-ри квадрант, по делото не са събрани доказателства за самото увреждане, както и такива да се намира в причИ. връзка с произшествието, а по отношение извършената операция на 12.03.2025г. наличните сочат, че касае фиброзно образувание на горната устна отпреди настъпването му.
Предвид това съдът приема за съответен на претърпените болки и страдания и справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000лв. /7669.38 евро/, до който предявеният иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ следва да се уважи.
В приложение на чл. 429, ал.3 КЗ върху така определения размер на обезщетението ответникът дължи заплащането на законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 30.04.2025г. до изплащането.
По разноските:
С определение по делото ищцата е освободена от заплащане на такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Представлявана е безплатно от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.П. В.-САК адвокатско възнаграждение от 738.18 евро /1443.75лв./, изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С и съобразно уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение от 4620лв.
/2362.17 евро/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се присъдят разноски от 1476.36 евро /2887.50лв./.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважената част от иска от 306.78 евро /600лв./, както и 600 евро платени от бюджетните средства на съда възнаграждения за 3 вещи лица или общо сумата 906.78 евро.
В съответствие с чл. 127, ал. 4 ГПК ищцата е посочила следната банкова сметка, по която да бъде платено обезщетението: BG64 BPBI ******** „Пощенска банка“ АД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на Д. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. ******** , сумата от 7669.38 евро /15 000 лева/, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 27.12.2024г. в гр. София и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Мерцедес с ДК № ********, ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2025г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер от 40 000лв. и за законна лихва за периода 27.12.2024г.-30.04.2025г.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, да заплати на адв. П.
В.-САК, с адрес гр.София, ул. Любен Каравелов № 50А, ет.2, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 738.18 евро.
ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН **********, от гр. София, да заплати на ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от 1476.36 евро.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 906.78 евро.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4