Определение № 42430 от 27.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42430 гр. София, 27.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско дело № 20221110169781 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Делото е докладвано във връзка с определение от 27.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 9803/2023 г. по описа на СГС, VI-4 състав, с което делото е върнато със задължителни указания за настоящия състав да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК с акт по направеното в частната жалба искане на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец за изменение на определение № 1577 от 02.05.2023 г. в частта за разноските.

С посочения съдебен акт (поправен по реда на чл. 247 ГПК с определение № 25173 от 17.07.2023 г.) съдът е обезсилил заповедта за изпълнение от 19.01.2023 г., издадена в полза на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец срещу П. С. М. и е осъдил заявителя да й заплати сумата от 400 лв., представляваща направените от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК след съобразяване на доказателствата по делото, намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника (в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.), споделяно от настоящия съдебен състав.

На следващо място следва да се отбележи и че формализираното заповедно 1 производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.

Възражението съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. Извън тази граница остава предприетото в случая процесуално представителство, поради което няма причина заявителят да бъде държан отговорен за проявената от адвоката инициатива по излагане на мотиви във възражението.

С оглед изложеното, съдът намира, че възнаграждението за подаване на възражение от длъжника следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, като приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатаски възнаграждение (в приложимата й редакция изм. с ДВ бр. № 88 от 2022 г.), съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение следва да възлиза на сумата от 200 лева.

По изложените съображения, настоящия съдебен състав приема, че определение № 1577 от 02.05.2023 г. (поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 25173 от 17.07.2023 г.), следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените в полза на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени на 200 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 1577 от 02.05.2023 г.

(поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 25173 от 17.07.2023 г.), в частта за разноските, присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на П. С. М., К АТ О намалява присъдения размер от 400 лв. на 200 лв. – разноски, сторени в заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2