Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 602 от 10.05.2021, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 608/2021
Вид
Решение № 602
Подписан
10.05.2021
Състав
МАРИЯ СИМЕОНОВА ГАНЕВА, ИВЕТА ЖИКОВА ПЕКОВА, ЙОРДАН ВАСИЛЕВ ДИМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 221 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.228, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 348, ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№………/……………2021 г., гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА- ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА

ПЕКОВА

ЙОРДАН

ДИМОВ при секретаря Камелия Александрова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Александров , като разгледа докладваното от председателя касационно анд. №608 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл.348 от Наказателнопроцесуалния кодекс НПК/.

Образувано е по касационна жалба на дирекция „Инспекция по труда” - Варна, чрез Д. О. – служител с юридическо образование, срещу решение № 260180/05.02.2021 г., постановено по анд. № 4946/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХVІІІ състав, с което е отменено наказателно постановление /НП/№ 03-011991 от 18.12.2019 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”- Варна по налагане на имуществена санкция от 1700 лв. на „Адва-ЕС” ООД на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ .

Заявеното касационно основание е по чл. 348, ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН - допуснато нарушение на закона. Твърди се погрешно „тълкуване“ от ВРС на датата на извършване на нарушението, тъй като от момента на прекратяване на трудовото правоотношение / 07.06.2019 г. / възниква задължение за изплащане на обезщетението. Издаденото НП съдържа необходимата информация за съставомерни признаци на извършено адм. нарушение , а събраните доказателства доказват истинността на описаните в АУАН И НП факти.

Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на НП .

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа подадената жалба .

Ответникът по касация

– „Адва-ЕС” ООД, депозира писмен отговор на касационната жалба с правна теза за правилност на обжалваното съдебно решение , която позиция е подробно аргументирана.

Представителят на

Окръжна прокуратура - Варна пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Варна намира подадената касационна жалба е процесуално допустима , тъй като е депозирана при спазване на срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред ВРС е било НП № 03-011991 от 18.12.2019 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда “ гр. Варна, с което на „Адва-ЕС“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева на основание чл. 414, ал.1 във вр. с чл. 224, ал. 1, във вр. чл.228, ал.3 от КТ.

ВРС е приел от фактическа страна, че трудовият договор на Иво Цонев на длъжност портиер с „Адва-ЕС” ООД е бил прекратен, лицето не е ползвало платен годишен отпуск, който съгласно договора е в размер на 20 дни. На Цонев е било изплатено обезщетение в размер на 547.58 лв. след проверката от контролните органи , но преди съставяне на АУАН.

За да отмени НП , районният съд е преценил, че е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на дружеството. В АУАН и НП не са описани обстоятелства, от които е направен извод за извършеното нарушение. Не е посочено кога е бил прекратен договора и кога е следвало да се плати обезщетението, нито какъв е размерът му. Описани са съставомерните елементи на нарушението, но не са посочени обстоятелства, при които е било извършено. Не е посочено кога е прекратен договора и не става ясно защо АНО е приел, че нарушението е извършено именно на 01.08.2019 г. Въззивният съд е посочил, че предвид липсата на описание на нарушението от фактическа страна, не става ясно за какво точно е наказано лицето, поради което съдът е лишен от възможност да се произнесе дали материалният закон е приложен правилно. Посочил е, че от описанието в наказателното постановление, не става ясно защо АНО е счел нарушението за извършено на 01.08.2021 г., след като правоотношението е прекратено на 06.07.2019 г. В АУАН и НП не е описано платено ли е на лицето при напускане, както и какво е платено.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на РС-Варна за правилно, като при неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона.

Според административнонаказателното обвинение на „ Адва – ЕС“ ООД това дружество като работодател не е изплатило обезщетение на И. Ц. Ц. с длъжност „портиер“ за неползван платен годишен отпуск от 19 работни дни считано от 07.06.2019 г. Посочената дата на извършване на нарушението е 01.08.2019 г. Дадената правна квалификация на нарушението е чл.414, ал.1 във вр. с чл. 228, ал. 3 и чл.224, ал.1 от КТ.

Според административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Цитираната правна норма е бланкетна и поради тази причина в описанието на нарушението следва да се съдържа посочване на конкретното правно задължение , което не е спазено , с нормативно позоваване , както и подробни данни за дата, място и проявна форма на противоправно поведение.

В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП се съдържат данни за прекратено трудово правоотношение на И. Ц. Ц. с „ Адва –

Ес“ , а същевременно е дадена правна квалификация на деянието по чл. чл. 228, ал.3 от КТ, която гласи ,че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.

Нито в АУАН, нито в НП се съдържа сведение за продължителност на трудовото правоотношение , за годините трудов стаж на работника , за да може съдът да провери достоверност на твърдението на органа за полагаем платен годишен отпуск от 19 работни дни.

Както в АУАН ,така и в НП няма информация за дължимия размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск , за чието неизплащане е ангажирана юридическата отговорност на работодателя .

В издаденото НП описанието на нарушението е обективирано в две сложни съставни съобщителни изречения като в първото е посочено, че обезщетението не е изплатено считано от 07.06.20129 , а във второто изречение е посочено, че дата на извършване на нарушението е

01.08.2019г. При тази казуистика възниква неяснота дали наложената санкция на „ Адва – Ес“ ООД е заради противоправно бездействие за периода 07.06.2019 г. – 01.08.2019 г. или само за датата 01.08.2019г. Двете съобщителни изречения не дават сведение за правното значение на тези две дати , за тяхната относимост към конкретното административно нарушение. Не става ясно защо считано от 07.06.2019 г. за работодателя е възникнало правно задължение по изплащане на обезщетението , в какъв срок работодателят е следвало да се изплати обезщетението .

Тази неяснота и непълнота в описанието на нарушението е ограничила правото на защита на наказаното лице , защото същото не е могло да узнае в пълнота фактите, въз основа на които е предприето неговото административнонаказантелно санкциониране и поради тази причина не е могло да организира ефективно своята защита по тях.

Предвид изложените съображения при извършения инстанционен съдебен контрол се констатира валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение на ВРС , поради което касационната жалба на ДИТ-Варна следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.

1 от ЗАНН, Административен съд – Варна- ІV-ти касационен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение

№ 260180/05.02.2021 година на Районен съд – Варна, постановено по н. а. х. д. № 4946/2020 година.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.