Определение № 5360 от 05.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5360 гр. Варна, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502408 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл.от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 89943/208.11.2024г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 44697/30.10.2024г. по ч.гр.д.13702/2024г. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу А. А. О. за следните парични вземания: 4.20 евро- договорна лихва от 17.10.2018 год. до 08.01.2019 год.; 129.01 евро обезщетение за забава от 18.10.2018 год. до 29.10.2024 год., както и съответната част от разноските по делото.

В жалбата се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Изложени са аргументи, че съдът необосновано е приел, че в процесния случай са нарушение императивните изисквания на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, като излага , че разпоредбата изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Жалбоподателят излага , че в процесния договор за кредит са посочени годишния лихвен процент, ГПР, общата сума дължима от потребителя. Излага , че в самото заявление няма твърдения, че не е представено обезпечение ,т.е. няма доказателства, че тази клауза е била приложена, поради което за да обоснове извода си , че процесния договор е недействителен , районният съд е излязъл извън правомощията си , като е коментирал клауза /тази за неустойка за осигуряване на обезпечение/, на която искането за издаване на заявление по чл.410 от ГПК не е обосновано.

Отправено е искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед по чл.410 от ГПК за всички заявени от кредитора суми.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните аргументи.

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжник А. А. О., ЕГН ********** за заплащане на следните парични вземания по Договор за паричен заем № 10026964 от 03.09.2018 1 год.,сумите: 100.16 евро- главница, законна лихва върху главницата считано от 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 4.20 евро- договорна лихва от 17.10.2018 год. до 08.01.2019 год.; 129.01 евро- обезщетение за забава от 18.10.2018 год. до 29.10.2024 год.

,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част, заповедният съд е приел, че сключеният договор за паричен заем е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Приел е , че клаузата по чл. 12 от договора за заем не е за неустойка, а реално представлява добавък към възнаградителната лихва и би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която би довела до увеличаване стойността на договора.

Прикривайки под формата на клауза за неустойка всъщност клауза за допълнителна възнаградителна лихва, заемодателят е нарушил вмененото му законово задължение по силата на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да включи в ГПР всички необходими допускания във връзка с разходите на потребителя- заемополучател, вкл. и сумата по чл.12 от договора. Приел е, че е нА.це нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин. Позовал се е на произнасянето на СЕС от 21 март 2024 година по Дело C‑714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г., в рамките на производство по дело С.Р.Г. срещу Профи Кредит България ЕООД, по което в отговор на втори въпрос съдът постановява, че Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал. 3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за нА.чието на тази отрицателна процесуална предпоставка, тъй като още на фаза заповедно производство, следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя. По този начин закона гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство. Това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.

В конкретната хипотеза, при проверка редовността на подаденото заявление, което следва да отговаря на критериите за редовна искова молба, съдът констатира, че липсва посочване на начина, по който е формиран претендирания размер на договорна лихва и на обезщетението за забава – като определен или определяем такъв и спрямо коя стойност на вземането по договора – върху главницата, общия размер на дълга или размера на просрочена вноска е начислен. Липсват и твърдения за договорното основание, на което се претендират, поради което относно претенциите за договорна лихва и обезщетението за забава следва да се приеме, че същите са останА. нередовни, поради което и не може да се направи обоснована преценка и извод за липсата на отрицателната предпоставка по чл. 411 ал.2 т.2 от ГПК.

С оглед констатираната нередовност на подаденото заявление по смисъла на чл.410, ал.2 от ГПК , заповед за изпълнение не следва да бъде издадена. Като правилно и 2 законосъобразно, разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а предявената срещу него частна жалба , като неоснователна следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 44697/30.10.2024г. по ч.гр.д.13702/2024г. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940, седА.ще –гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. А. О. ЕГН ********** за заплащане на следните парични вземания по Договор за паричен заем № 10026964 от 03.09.2018 год.: 4.20 евро- договорна лихва от 17.10.2018 год. до 08.01.2019 год.; 129.01 евро обезщетение за забава от 18.10.2018 год. до 29.10.2024 год., както и съответната част от разноските по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3