Решение № 3 от 06.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско дело № 20215000500553 по описа за 2021 година

Въззивно производство, образувано по въззивна жалба на ищцата ЕЛ. Г. АНГ., чрез адв.

А.С., и по насрещна въззивна жалба на ответното дружество „П.“ ООД, чрез адв. Ц.Т., към която се е присъединила неговата подпомагаща страна АЛ. Н. Г., подадени срещу Решение № 260857 от 01.07.2021г., постановено по гр.д. № 2710/2018г. по описа на ОС - П..

Постъпилите въззивна жалба и насрещна въззивна жалба се оспорват с подадените в срок писмени отговори, вх.№ 281009/23.08.2021г. от „П.“ ООД, чрез адв. Ц.Т. и вх.№ 281985/20.09.2021г. от Е.А., чрез адв.А.С..

Не е постъпил в срок писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата ответното дружество страна З. к. „О.“ АД/ O. I. C. L., № ***** в Търговския и фирмен регистър на Р.К., чрез „З. к. „О. – клон Б.“ КЧТ, ЕИК *********.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като изхождащи от активно процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване, в законния срок, редовни по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи на насрещните страни за отговор, поради което се поставят на разглеждане по същество.

П.ският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбите и оспорванията, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, проверка на обжалваното решение и дейността по разрешаване на поставения материално-правен спор, приема следното:

Производството пред съда, гр.д.№ 2710/2018г. по описа на ОС -П., е образувано въз основа 1 на искова молба/ИМ, вх.№ 35 414/03.12.2018г., подадена от ищец ЕЛ. Г. АНГ., ЕГН **********, срещу ответник „П.“ ООД, ЕИК *********, представляван от Л. Г., с която е предявен осъдителен иск с предмет парично вземане на ищцата ЕЛ. Г. АНГ. спрямо ответното дружество „П.“ ООД за обезщетение за репариране на вреди, настъпили в пряка причинна връзка с а деянието - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, във вр. чл.342, ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен и осъдено третото лице -помагач АЛ. Н. Г. с решение по АНД № 1093/2018г. по описа на РС - П., а именно за това, че на 25.01.2017г., в гр.П., на платното за движение, намиращо се източно от магазин „Т.“, находящ се на ул. „В.“ № 3, при управление на товарен автомобил „М. С.“ с рег.№ ********, собственост на „П.“ ООД- С., е нарушил правилата за движение, установени в чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2,т.1, чл.40, ал.1 и ал.2, и чл.116 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на ЕЛ. Г. АНГ. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на тялото с изкълчване в шийната област на ниво 4-5 шийни прешлени, с оформяне на травматична дискова херния с контузия и компресия (притискане) на гръбначния мозък на същото ниво, като травмата й е причинила трайно затруднение на движенията на врата.

Със сега обжалваното решение е прието е съпричиняване на вредите от ищцата в размер на 30% и са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 14 000лв. и за имуществени вреди в размер на 3166.18лв. (разходи за шиен кейдж и плака), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.01.2017г. до окончателното изплащане, а за разликата над 14 000лв.до пълния предявени размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000лв., както и за размера от 5551.60лв.( възнаграждение за болногледач за периода 10.03.-23.04.2017г. и 25.07.-16.10.2017г. и разходи за лекарствата „Д.“ и „Н. ф.“) исковете са отхвърлени; ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на съда дължимата ДТ и разноски за експертизи, присъдени са разноски по съразмерност, а, на осн. чл.38 ЗА, е присъдено адвокатско възнаграждение на адвокат А.В. С., осъществил безплатно процесуално представителство на ищцата.Решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на ответното дружество - АЛ. Н. Г., ЕГН ********** и З. к. „О.“ АД/ O. I. C. L., № ***** в Търговския и фирмен регистър на Р.К., чрез „З. к. „О. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК *********.

При въззивната служебна проверка, на осн.чл.269 ГПК, се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо ( в обжалваните части).

Извършената въззивната проверка за правилност, на осн.чл.269 ГПК, е ограничена от въведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба оплаквания за неправилност на решението в съответните обжалвани части, а именно следните:

В подадената от ищцата въззивната жалба срещу решението в частите, с които са отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 14 000лв. до 30 000лв. и за за възнаграждение за болногледач в размер на 500лв.за периода 10.03.23.04.2017г. и в размер на 500лв. за периода 25.07.-16.10.2017г., са въведени следните оплаквания:Оспорени са изводите за съпричиняване на вредите от ищцата и приетият процент на съпричиняване 30 %, като извършени при допуснати процесуални нарушения, 2 изразяващи се в необсъждане в съвкупност на всички доказателства по делото, като необосновани и извършени в нарушение на материалния закон, разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.Оспорени са мотивите, че подлежащи на изследване са само въпросите за съпричиняване на ПТП от ищцата, но не подлежи на изследване дали делинквентът не е допуснал и други нарушения на правилата за движение по пътищата, извън тези, установени с влязлото в сила решение на наказателния съд, като неотговарящи на изискването за правилно приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД и съдебната практика на ВКС, тъй като за определяне на точния размер на приноса на пострадалия и на причинителя на вредите следва да се вземат предвид всички обстоятелства от значение за настъпването им, сред които - проявените форми на вина на двете лица, тежестта на извършеното от тях нарушение, поведението на страните и делът в причинно-следствения процес, като е цитирано Решение № 118/27.06.2014г. по търг.д.№ 3871/2013г.Следвало е да бъде извършена преценка за това каква е тежестта на извършеното нарушение от делинквента и дали той е допуснал само едно единствено нарушение на правилата за движение, с което не би се засегнала силата на пресъдено нещо на решението на наказателния съд, тъй като делинквентът няма и не може да бъде повторно наказан, а така ще се достигне до пълна защита на правата на пострадалата ищца, която не е било допустимо да участва в производството по налагане на наказанието.Оспорен е изводът, че е налице нарушение от ищцата на чл.108 ЗДвП, като в тази връзка са оспорени фактическите констатации, че тротоарът е бил изчистен и по него е било възможно да се придвижват пешеходци, като нелогичен, като противоречащ и необоснован, с оглед събраните доказателства, и като извършен при необсъждане на евентуалната заинтересованост на Община П., която именно е имала задължение а поддържа в добро състояние пътната настилка и тротоарите.Поддържа се в тази връзка, че представената справка № 4005 от ОП „Ч.“ е неотносима към предмета на спора, евентуално, от нея не се установява да е почистено именно локалното платно, където е станало ПТП, не се установява фактическото състояние след почистването и съдържанието й е опровергано от обясненията на третото лице - помагач, показанията на разпитаните свидетели и материалите по приложеното АНД № 1093/2018г. по описа на ПРС.Не е обсъден фотоалбумът от посетеното ПТП, инкорпориран в заключението на САТЕ по делото, от който е видно, че целият тротоар и локалното платно до тротоара са били покрити със сняг и обледявания, а единственото място, по което е можело да се преминава, са били коловозите, направени в снежната покривка от автомобилите, в този смисъл са и показанията на св.И. Г..Не е следвало да се кредитират обясненията на подпомагащата страна делинквента, като вътрешно противоречиви и в явно противоречие с отразеното във фотоалбума. Ето защо, са неправилни изводите, че ищцата е нарушила нормата на чл.108 ЗДвП, съгласно която е следвало да се движи по тротоара, евентуално, възможно най-близо до лявата граница на платното за движение.Оспорва се принципно наличието на причинна връзка между нарушение по чл.108 ЗДвП и настъпването на вреди.В случая, не е установено ищцата да се е обърнала, завъртяла и паднала преди удара, а от заключението на СМЕ се установявало, че е било възможно да е паднала след сблъсъка с движещия се на заден ход товарен автомобил, който последващо да е преминал върху тялото й в областта на гърба и 3 по-конкретно в областта на 12 ребро и гръдни прешлени, при което същите са се счупили.Мотивите за определяне на процента на съпричиняване от 30% са необосновани и извършени при неприлагане на критериите в Решение № 118/27.06.2014г. по търг.д.№ 3871/2013г.Следвало е да се съобрази, че с влязлото в сила решение по АНД №1093/2018г. е било установено извършването от делинквента на 5 нарушения на основни правила за движение по пътищата, а ищцата, евентуално, е нарушила единствено чл.108 ЗдВП.Допълнително е следвало да се вземе предвид, че управляваният от делинквента автомобил е бил със затъмнени задни стъкла, което не е било фабрично, а извършено впоследствие и с това е била ограничена видимостта на огледалото за задно виждане, както е било установено от заключението на СТЕ, с което е бил повишен рискът от ПТП; че конкретната пътна обстановка изисквала особено внимание на шофьорите; че формата на вината на ищцата е небрежност, а на делинквента е ибла груба небрежност.Ето защо, евентуалното съпричиняване е следвало да бъде определено на не повече от 10%.Правилно са били приети за установени телесните увреждания на ищцата, но неправилно за претърпените множество увреждания е било определено обезщетение за репариране на неимуществени вреди в размер на 20 000лв. Допуснато е било нарушение на т.2 ППВС № 4/1968г., че размерите на обезщетенията в сходни случаи не следва да се различават в голяма степен, неправилно не е била посочена съдебна практика в сходни случаи, както и не било съобразено, че на ищцата са били причинени множество травми за продължителен период от време и с голям интензитет, както се установява от заключението на в.л.Б. и показанията на св.Г. и Г.а.От доказателствената съвкупност се установява дълбоко засягане на неимуществената сфера на ищцата, като в тази връзка неправилно не е било обсъдено установеното от заключението на комплексната съдебно-психиатрична експертиза отражение на ПТП върху психиката на ищцата.Установява се и, че е имало продължителен период на пролежаване и необходимост от обслужване на ежедневните нужди на ищцата от нейните близки, като пълният период на възстановяване е бил не по-малко от 10 месеца.Остава неясно защо съдът е приел най-краткия период на възстановяване от 6 месеца, посочен от вещото лице, както и е неясно какво приема съдът кое лице е полагало грижи за ищцата в периода 10.03.- 03.04.2017г.Оспорени са изводите, че на ищцата не се дължи обезщетение за разходи за болногледач за времето, през което за нея е полагала грижи дъщеря й К. И.а, основано на т.4 ППВС № 4/1975г., като се поддържа, че, в случая, е без значение, че дъщерята на ищцата К. И.а не е била наета по трудов, а по граждански договор, в какъвто смисъл е посоченото в т.4 ППВС № 4/1975г., прието при други социални и обществени условия, цитирано е в тази вр.Решение № 39/16.07.2010г. по т.д.№ 551/2009г.

2.т.о.

В насрещната въззивна жалба се поддържат следните оплаквания:Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, като извършен в нарушение на материалния закон, разпоредбата на чл.52 ЗЗД и несъобразен със следните обективни факти: сравнително краткият период на възстановяване, болничният престой от общо 9 дни, това, че оперативното лечение е протекло успешно и без усложнения, каквито не са настъпили и по време на лечението.Оспорени са изводите, че не следва да се намалява размерът на 4 обезщетението за неимуществени вреди, поради неполагането от ищцата на необходимите действия за възстановяването си, тъй като не се е подложила на възстановителни процедури – рехабилитация за възстановяване на физическото, а и на психическото си здраве.Оспорени са изводите за определяне на процента на съпричиняване от ищцата в размер на 30 %, като несъобразени с формата на вината на нарушението от ищцата на правилото на чл.108 ЗДвП груба небрежност, със счупването на лявата бедрена кост на ищцата, което не е в пряка причинна връзка с процесното ПТП, и с липсата на проведена рехабилитация, поради което процентът на съпричиняване е следвало да се определи в размер на 70% при отчитанена рехабилитацията, евентуално 50%, ако рехабилитацията не се отчете.Оспорени са изводите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3166.18лв. за разходи за закупуване на шиен кейдж и плака, тъй като по делото не са представени доказателства за такива плащания от ищцата.