Решение № 55 от 17.04.2026, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. С., 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Св. Василев при участието на секретаря ГаЛ. Д. Владимирова като разгледа докладваното от Н. Св. Василев Гражданско дело № 20231890100342 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. Б. Р. и Д. Б. Р. чрез адв. В., с която срещу Е. Л. Ц. и И. К. Ц. е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, съединен с иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, с който се иска да бъде признато за установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 71 кв.м. от имот с идентификатор № *** по КК, целият с площ по нотариален акт 1649 кв.м., а по скица от 1 700 кв.м., неправилно нанесена в КК като част от имота на ответниците с идентификатор № *** и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху тази част от собствения им имот, както и че е налице грешка в действащия кадастрален план на с. П., като реална част с площ от 71 кв.м. от имот с идентификатор № *** по КК, целият с площ по нотариален акт 1649 кв.м., а по скица от 1 700 кв.м., неправилно е нанесена в КК като част от имота на ответниците с идентификатор № ***.

В исковата молба се твърди, че като наследници на Б. Р. М. ищците са собственици на 1/3 ид.ч. от дворно място с жилищна сграда, намиращо се в с.

П., С. област, цялото с площ по нотариален акт 1649 кв.м., включени като основа на парцел VIII – 395 от кв. 18 от отменения регулационен план на с. П. от 1927 г., целият с площ от 1 700 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаваемите 51 кв.м., при съседи: М. Г., Г.Т., улица, Т.К. и улица. Имотът е с идентификатор № *** по КККР. Отразено е в исковата молба, че съгласно ПРЗ на с. П., одобрен със заповед № О-650/1971 г. на СОНС към УПИ Х-45 са придадени 71 кв.м. от имот пл. № 46, 78 кв.м. от имот пл. № 44 и 11 кв.м. от общински имот. Ищците твърдят, че са уредили сметките по регулация за придаваемите части от имот пл. № 44 и от общински и 1 единствено с ответниците имат спорове за границите на регулационните линии между имотите. Ищците считат, че при последното изменение на КККР от 09.03.2022 г., одобрено със заповед № РД – 18-91/02.12.2021 г. е допусната грешка като имот пл. № 46 с площ от 71 кв.м. неправилно е заснет като реална част от имот с пл. № Х-45 (с идентификатор ***). При тези съображения за ищците е налице правен интерес да бъде признато, че е налице грешка в КК при заснемането на тази част с площ от 71 кв.м. от собствения им имот при граници: от север ПИ с идентификатор № ***, от от юг ПИ с идентификатор № ***, от изток ПИ с идентификатор № *** (собственост на ищците) и от запад ПИ с идентификатор № *** (собственост на ответниците), като част от имота на ответниците, че ищците са собственици на процесната реална част и ответниците, които я владеят без основание, да бъдат осъдени да им предадат владението върху нея. Претендират разноски.

В хода на процеса ищецът С. Б. Р. е починал и на негово място са конституирани неговите наследници по закон Л. Н. Р., Б. С. Б. и Н. С. Б..

Препис от исковата молба е изпратен на ответниците като в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск. Твърдят, че по силата на договор за покупко – продажба, оформен с н. а. № 39, т. IV, н.д. № 701/2007 г. са придобили правото на собственост върху УПИ XI -46 от кв.4 по регулационния план на с. П., както и построените в имота едноетажанта жилищна сграда и две стопански постройки. Твърдят, че независимо, че в титула за собственост е записан УПИ, на практика от момента на покупката те владеят и частта от имота с кадастрален № 46 с площ от 71 кв.м., предвидена с действащия регулационен план на с. П. от 1971 г. да бъде придадена по регулация към съседния от изток УПИ Х-45. Посочват, че от покупката до настоящия момент границата между имот пл. № 46 и частта от имот пл. № 45 включена в УПИ Х-45 представлява трайно материализирана ограда, започваща от улицата и достигаща до източната фасада на двете сторански сгради, закупени от тях през 2007 г. Заявяват, че за предвидената за придаване по регулация част от имот пл. № 46 към УПИ Х-45 няма данни да е заплащана на праводателите им и никога не е била заемана от собствениците на имот пл.

№ 45, за който е отреден парцел Х. Според ответниците това означава, че дворищната регулация по отношение на УПИ Х-45 не е приложена от одобряването на плана през 1971 г. до днес. Поддържат, че действащият регулационен план на с. П. от 1971 г. е приет при действието на ЗПИНМ, чийто разпоредби касаещи регулацията и отчуждителното действие на дворищно – регулационния план са аналогични с тези на последващия устройствен закон – ЗТСУ (отм.). Ответниците изтъкват, че по силата на тези разпоредби дворищно – регулационният план има отчуждително действие по отношение на придадените по регулация към съседни имоти части, но това действие е условно и прехвърля само голата собственост и едва със заплащането и завладяването на придадените места по съответния ред приключва процеса по прилагане на регулацията. Тогава планът се счита за 2 приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план. Съответно ако до изработването на следващ регулационен план тези условия не са изпълнени, т.е. регулацията не е приложена, отчуждителното действие на плана се прекратява, собствеността върху придаваемия имот (който не е заплатен и завзет) се възстановява на предишния собственик. Считат, че преценката дали регулацията е била приложена при действието на ЗТСУ (отм.) трябва да бъде извършена към момента на влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001 г.), по силата на § 8, ал.1 ПР от който само приложените към този момент дворищнорегулационни планове запазват действието си. Изтъкват, че становище за „приложена регулация“ е възприето и в случай, че към влизането в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години, така планът се счита за приложен и това е пречка за изменението му. Заявявяат, че предвидената в ПРЗ на ЗУТ възможност да бъдат приложени влезлите в сила дворищно – регулационни планове и след влизането в сила на ЗУТ, се прекратява с изтичането на 6- месечен срок от влизането му в сила. С изтичането на този срок отпада автоматичното отчуждително действие и правото на собственост върху имота, който се придава по силата на дворущно-регулационния план се възстановява на предишния собственик. Считат, че в подкрепа на тази уредба са и други разпоредби от ПР на ЗУТ, съгласно които след изтичане на сроковете по чл.6, ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ не могат да се извършват сделки за разпореждане с дворущно – регулационен парцел, за който дворищната регулация не е била приложена. Това означава, че собственикът на парцела вече не е собственик на придадените към този парцел части от съседни имоти.

Съответно собствениците на поземлени имоти, към които по силата на неприложената дворищна регулация е бил придаден част от съседен имот могат за приложат влезлите в сила неприложени дворищно – регулационни планове с договор за прехвърляне на собствеността в нотариална форма. При тези съображения ответниците считат, че няма как ищците да са придобили собствеността върху придаваемите се 71 кв.м. от имот пл. № 46 към УПИ Х45. Това е така, защото праводателите на ответниците до 2007 г. са упражнявали фактическа власт върху спорната придаваема част, но незаплатена и незавзета по съответния законов ред. Така упражняваната фактическа власт до приемането на ЗУТ е представлявала право на задържане върху реална част от имота, която се придава към съседен пърцел по заварен от ЗУТ неприложен дворущно-регулационен план, а след 2001 г. с оглед отпадане на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, вече е била собственост на праводателите им. Въпреки това ответниците изтъкват, че действително е налице грешка в КК, но тя не се изразява в заснемане на частта от имот кад. № 46 по предходния кадастрален план, включена в УПИ Х45, като част от ПИ с идентификатор ***, а тази част е следвало да се заснеме като самостоятелен имот, правото на собственост върху който е предмет на друго производство. При тези съображения молят предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират разноски.

3

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 108, ал. 1 от ЗС.

Според чл. 108, ал. 1 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Съгласно чл. 54, ал. 1 и 2 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, а когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

Според т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Поради изложеното и с оглед твърденията на ищците в исковата молба, че част от техния имот неправилно е посочен в кадастралната карта като част от имота на ответниците и ответниците владеят тази част, то съдът счита, че в случая е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и в това производство съдът следва да съобрази дали е налице непълнота или грешка в кадастралната карта.

Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ищците да са собственици на реалната част от процесния имот вследствие на приложена регулация; 2. ответникът да упражнява фактическа власт върху процесната реална част от имот без да има основание за това. Ревандикационният иск съдържа в себе си установителния иск за собственост /установителна част/ и осъдителния иск за предаване на владението или държането /осъдителна част/, поради което съдът се произнася с два диспозитива: установителен – по него се формира сила на пресъдено нещо по правото на собственост и осъдителен – по него се формира сила на пресъдено нещо по притезанието за предаване на владението или държането /така ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС/.

От представения делото нот. акт № 119, том ХХ дело 1682/1968 г. от 24.08.1968 г. се устанавява, че Р. М. С. е продал на Б. Р. М. 1/3 ид.ч. от дворно място с къща в с. П., с площ 1649 кв.м., парцел VIII-395, от кв. 18 по плана на 4 селото, целият с площ 1700 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 51 кв.м. /сега имот с идентификатор № *** по КК/. Видно от удостоверение за наследници № 19 от 10.02.2022 г. Б. Р. М. е починал на 15.11.2002 г. и е оставил за наследници ищците С. Б. Р. /починал в хода на процеса/ и Д. Б. Р..

От представения по делото нот. акт. № 39, том IV, рег. № , дело 701 от 2007 г. от 04.06.2007 г. се установява, че П. Б.а Г. и Г. Б.а А. са продали на ответниците Е. Л. Ц. и И. К. Ц. урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел XI-46 от кв. 4 по плана на с. П. /сега имот с идентификатор № *** по КК/, с площ 1556 кв.м., при граници: от юг – улица, от север – УПИ VI-52 и УПИ VII-45, от запад УПИ XII-47 и от изток – УПИ Х-45.

От показанията на свидетелката С. С.а П. се установавя, че процесните имоти са съседни. В имота на ответниците има стари стопански постройки, които служат за ограда между двата имота. Между двата имота има и каменен зид. Според свидетелката оградите не са местени през годините.