Решение № 245 от 30.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. П., 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500676 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260140/12.07.2021г., постановено по гр.д.№161/2021г. по описа на РС- Велинград е осъдена Ф. Х. АЛ., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“С.“ №15, да заплати на „М.П.“ ЕООД, ЕИК 206303789, със седалище и адрес на управление: грС. р-н М., ж.к.М. 4, бл.458, вх.4, ет.6, ап.31, следните суми: сумата от 2269,33лв.- главница, представляваща продажна цена на доставена електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за месеците ноември и декември 2017г. по допълнителни услуги към не за месеците ноември и декември 2017г., по Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 19.10.2017г., както и сумата от 680,87лв.- мораторна лихва за периода от 14.02.2018г. до 15.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.02.2021г. до окончателното изплащане.

Осъдена е Ф. Х. АЛ., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“С.“ №15, да заплати на „М.П.“ ЕООД, ЕИК 206303789, със седалище и адрес на управление: грС. р-н М., ж.к.М. 4, бл.458, вх.4, ет.6, ап.31, сумата от 529,62лв., разноски за настоящото производство.

1

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ф. Х. АЛ., чрез пълномощника й адв.П..

Твърди се, че съдът е приел, че се дължи претендираната от ищеца сума за доставена, но незаплатена сума на „Ф.Е.“ ЕООД, но не е съобразил, че по приложеното по делото банково извлечение от сметката на жалбоподателката в „Е.Б.“ на 28.11.2017г. по описаната фактура е изплатено на първата сумата от 1947,10лв. Сочи се, че това е размерът на сумата, която ищеца е претендирал по ч.гр.д.№159/21г. по описа на РС- Велинград. В заповедта на същото дело е посочено, че задължението е за доставена и незаплатена ел.енергия от 11.2017г. до 12.2017г., а не за м.11 и за м.12.2017г., за сумата 1043,02лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2021г., 313,02лв. лихва, 27,13лв. разноски за ДТ и 303,03лв.- адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че договорът с „Ф.Е.“ е сключен на 19.10.2017г. и превода към тях е извършен на 28.11.2017г. След тази дата, след обявяване на несъстоятелността на“Ф.-Е.“, жалбоподателката не е имала повече договорни отношения и последния не е доставял повече ел.енергия.

Твърди се, че поради опасността да се остане без доставчик на ел.енергия, А. се е насочила към ЕVН България и на 18.01.2018г. им е изплатено доставена ел.енергия за сумата от 3980,32лв.

Визира се, че съдът е приел за доказана исковата претенция, въпреки че след дадените указани на ищеца в доклада по делото да се представят фактури, както за количеството и стойността на доставената ел.енергия, така и такава за допълнителните начисления, то такива не са представени по делото. Единствено от приложен списък- опис от ищеца по Постановление №260000/06.01.2021г. на СГС по т.д. №3343/2017г., с което на ищеца се възлагат имуществените права от масата на несъстоятелност на „Ф.Е.“ ЕООД, представляващи неговите вземания към клиенти за доставка на ел.енергия и допълнителни услуги в размер на 1635182,24лв., на ред 23 фигурира вземането към ответницата в размер на 2269,33лв..

Сочи се, че сам по себе си този списък не представлява доказателство за издължаване или не на доставена ел.енергия.

Визира се, че приложеното банково извлечение от 28.11.2017г. сочи именно, че А. е изплатила доставена ел.енергия на „Ф.Е.“ след сключване на 2 договора- 19.10.2017г. в размер на 1947,10лв., но не и след обявяването на несъстоятелност на „Ф.Е.“, което е от 2017г., видно от образуваното т.д.

№3343/2017г. по описа на СГС.

Искането е да се постанови решение, с което да се отменят предявените искове- осъдителни и акцесорни към тях, като неоснователни и недоказани и вместо тях са постанови друго, с което се отхвърлят претенциите на ищеца изцяло.

Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „М.П.“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.Р.М..

Твърди се в същия, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В тази връзка се излагат подробни съображения в насока неоснователност на подадената въззивна жалба.

Искането е последната да се остави без уважение, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно се потвърди.

Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство разноски в размер на 388,85лв., представляващи адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание, жалбоподателката Ф. Х. АЛ., редовно призована не се явява. Не се явява и процесуалния й представител адв.П.. От страна на последната е постъпило писмено становище в което се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да се отменят предявените искове.

Моли се за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „М.П.“ ЕООД, редовно призован, законен представител не се явява. От страна на процесуалния му представител- адв.

М. е постъпило становище в което се приема, че се поддържа подадения писмен отговор на подадената въззивна жалба. По отношение на последната се приема, че тя е неоснователна, като се моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на 3 страните и приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на постъпила искова молба от страна на ищецът „М.П.“ ЕООД против Ф. Х.

АЛ., с правно основание на предявените обективно съединени искове по чл.79 от ЗЗД, вр. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. Иска се осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2269,33лв.- главница, представляваща продажна цена на доставена електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за месеците ноември и декември 2017г., по Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 19.10.2017г., както и сумата от 680,87лв.- мораторна лихва за периода от 14.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Твърди се от страна на ищецът, че е кредитор на ответницата Ф. Х. АЛ., като вземането е придобито въз основа на постановление за възлагане №260 000 от 06.01.2021г., постановено по т.д. №3343/2017г., VI- 19 състав, Софийски градски съд.

Визира се, че горепосоченото постановление на „М.П.“ ЕООД са били възложени вземанията на „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 200990173, произтичащи от доставка на електрическа енергия, продадени от синдика на „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/ на проведен на 21.12.2020г. търг с тайно наддаване, допуснат с определение от 02.12.2020г., постановено по т.д.

№3343/2017г., VI- 19 състав, Софийски градски съд.

Сочи се, че с настоящата искова молба се уведомява Ф. Х. АЛ., за придобиване на задължението й към „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/ в размер на 2269,33лв. по Договора за доставка на електрическа енергия от 19.10.2017г. и длъжникът следва да заплати задълженията си за доставена от „Ф.Е.“ ООД /в несъстоятелност/ електрическа енергия по посочената в т.ІІІ, 3 по- долу банкова сметка на „М.П.“ ЕООД.

Твърди се, че на 19.10.2017г. между „Ф.Е.“ ООД- в несъстоятелност /подолу „Ф.Е.“/, от една страна, като търговец /продавач/ и Ф. Х. АЛ., от друга, като клиент /купувач/, бил сключен Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 19.10.2017г. /по- долу „Договора“- доказателство 4

№2/. Съгласно Договора Ф.Е. продавал на ответника активна нетна електрическа енергия на цена в размер от 83лв. за MB/часа и предоставял услугата „Отговорност за балансиране“, като поемал за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му. „Ф.Е.“ предоставял на ответника и услугата „Прогнозиране на потреблението“, като изготвял прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на ответника. Съгласно предвиденото в Договора, клиентът ставал член на балансиращата група, на която координатор е търговецът. За закупените и доставени количества електрическа енергия до обектите на клиента, същият дължал на търговеца договореното в Договора възнаграждение, посочено в съответната фактура, изпратена на клиента и изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване. За стойността на доставената електрическа енергия за периода от първо до последно число всеки месец, в който е извършена доставка, „Ф.Е.“ издава фактура на клиента. Цената по Договора не включвала допълнително начисляваните акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения, които се дължали съгласно действащото законодателство или актове на държавни органи. Тези дължими суми, съгласно Договора се начислявали отделно във фактурата, която продавачът издавал на купувача.

Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по Договора, „Ф.Е.“ е продавало и доставяло електрическа енергия съгласно прогнозните графици за снабдяване. За месеците ноември и декември 2017г. „Ф.Е.“ било доставило на клиента договореното количество електрическа енергия. Доставената по Договора електрическа енергия била измерена съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване и надлежно фактурирана по реда, предвиден в Договора. В изпратените на клиента фактури освен стойността на доставената електрическа енергия били включени и допълнително начисляваните такси и услуги, в това число акциз, данък добавена стойност, такса „задължение към обществото“, чието заплащане ответникът също дължал. Съгласно предвиденото в Договора, плащането за доставената от продавача електрическа енергия се извършвало в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка. Следователно изискуемостта на вземанията за доставена електрическа енергия настъпвало автоматично с 5 изтичане на договорения в Договора срок за плащане. Плащане обаче не било извършено, включително към настоящия момент, респ. ответникът дължал на „М.П.“ ЕООД сумата в общ размер на 2269,33лв. за доставена по Договора електрическа енергия за месеците ноември и декември 2017г.

Искането е да се признае за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 2269,33лв.- продажна цена за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за месеците ноември и декември 2017г., по Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 19.10.2017г., както и за заплащане на сумата от 680,87лв.- мораторна лихва за периода от 14.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до момента на окончателно изплащане.

Претендират се разноски.

В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника- Ф.

Х. АЛ.. В него се оспорва предявения иск, като се приема, че същия е неоснователен. В тази връзка се твърди, че исковата молба не отговаря на реквизитите по закон, тъй като същата била изпратена на адрес: гр.П. ул.„С.“ №15 и не било ясно по какъв начин съдът е променил този факт и е адресирал исковата молба до ответницата.

Сочи се, че ответницата не дължи търсената сума, тъй като не била получавала съобщение, че договора с „Ф.Е.” ООД е прекратен едностранно и задълженията са прехвърлени към „М.П.” ЕООД. За посочения в исковата молба период ответникът не бил получавал фактури, по които е следвало да заплати съответната ел.енергия. В представения договор с „Ф.Е.” от 19.10.2017г. не било посочено, че следва допълнително начисляване на акциз, ДДС, такса „Задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения. Тези допълнителни суми съгласно договора се начислявали отделно във фактура, която продавачът издавал на купувача. Такава фактура на ответника не била изпращана.