Определение № 275 от 15.04.2020, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275

15.04.2020 г., град Добрич

Окръжен съд - Добрич, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА

ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно частно гражданско дело № 156 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В.Е.Г. срещу Определение № 3/06.02.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Добрич, с което е отказано вписването на Заповед № 237 от 04.02.1993 г., издадена от Община Добрич по чл. 100 от ЗТСУ (отм).

В жалбата са изложени доводи за неправилност на акта на съдията по вписванията поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Жалбоподателката твърди, че процесната заповед е акт с вещно-прехвърлително действие и като такъв подлежи на вписване.

Позовава се на разпоредбата на чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията, където изрично е записано, че подлежат на вписване актовете, които имат силата на констативни нотариални актове. Допълва, че към молбата си е приложила всички необходими документи, изискуеми по чл. 6 от Правилника. Прави искане определението да бъде отменено и процесният нотариален акт да бъде вписан.

Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.

275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

В.Е.Г. е подала молба до Служба по вписванията – Добрич с искане да бъде вписана Заповед № 237 от 04.02.1993 г., издадена от кмета на Община Добрич, по силата на която молителката е била обезщетена, на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм), с апартамент, с площ 116, 26 кв.м., находящ се в ЖК „Д.“, вх. А, ет. 5, ведно с изба № 12.

Към молбата е приложено и удостоверение, издадено от Дирекция УТСК при Община Добрич, от което се установява, че горепосоченият имот е идентичен със самостоятелен обект – жилище в сграда, с идентификатор по КК на град Добрич *******, с настоящ адрес:***. Приложени са още и схема № 15-82444-28.01.2020 г. на недвижимия имот, както и удостоверение за данъчна оценка. Платена е и държавната такса в размер на 55, 06 лева, дължима по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.

Съдията по вписванията е постановил отказ за вписване на акта. Обосновал е крайния си извод, като се е позовал на пар. 1 от Преходните разпоредби на Правилника за вписванията, който предписва, че чл. 4 не се прилага за актове, извършени преди влизане на правилника в сила, ако тия актове не са подлежали на вписване по досегашните разпоредби. Посочил е, че по действащите към 1993 г. разпоредби процесната заповед не е подлежала на вписване, от което е заключил, че и към настоящия момент не следва да бъде вписана.

Тезата, застъпена в обжалваното определение, е неправилна. Това е така, защото правилникът за вписванията е в сила от 1951 г., а процесната заповед е издадена през 1993 г., повече от четиридесет години по-късно. Подзаконовият нормативен акт действа от влизането си в сила и до настоящия момент. Следователно, Правилникът за вписванията е приложим за разглеждания случай и същият не е сред уредените в пар. 1 от ПР на нормативния акт.

Процесната заповед по чл. 100 от ЗТСУ

(отм.) има вещно-прехвърлителен ефект, както правилно е приел и съдията по вписванията. Поради тази причина, като акт, с който се прехвърля правото на собственост, заповедта подлежи на вписване на основание чл. 4, б. „а“ от Правилника.

На следващо място следва да бъде съблюдавана и разпоредбата на чл. 3 от Правилника. От изискването актовете, които се вписват, да бъдат извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис има и изключение. Втората алинея предписва, че нотариална форма не се изисква за актовете, издадени от надлежните държавни органи. Процесната заповед е такъв акт, издаден от надлежен държавен орган, поради което подлежи на вписване, съгласно чл. 3, ал. 2 от Правилника.

В тази връзка следва да бъде изтъкнато също, че със заповедта правоимащият се легитимира като собственик, по аргумент от чл. 134, ал. 4 от ЗТСУ (отм.). Снабдяването с нотариален акт е само възможност, от която обезщетеният може да не се възползва, тъй като самата заповед е неговият титул за собственост.

Предвид изложеното и като взе предвид, че са изпълнени изискванията на чл. 6 от ПВ, настоящият състав счита, че процесната заповед трябва да бъде вписана.

При тази аргументация Определение № 3/06.02.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Добрич, следва да бъде отменено, като неправилно.

С оглед на горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

Определение

№ 3/06.02.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Добрич, с което е отказано вписването на Заповед № 237 от 04.02.1993 г., издадена от Община Добрич по чл. 100 от ЗТСУ (отм).

ДА

СЕ ВПИШЕ Заповед № 237 от 04.02.1993 г., издадена от Община Добрич по чл. 100 от ЗТСУ (отм).

ВРЪЩА делото на съдия по вписванията при Районен съд – Добрич за извършване на исканото с молбата от 06.02.2020 г. вписване по чл. 4 от ПВ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.