Определение № 776 от 06.08.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. ХАСКОВО, 06.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500647 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Вивус.БГ“АД, гр.*** срещу Определение № 1141/19.05.2025г., по гр. д. № 2540/2024г. на Районен съд - Хасково, с което съдът: е оставил без уважение молба вх. рег.№7592/25.04.2025г. на „Вивус.БГ“ЕООД за изменение на решение №252/09.04.2025г.по гр.д.№2540/2024г. на Районен съд - Хасково в частта за разноските.

Жалбоподателят „Вивус.БГ“ЕООД, гр.*** намира определението, с което е оставена без уважение подадената от него молба с правно основА.е чл.248 от ГПК за неправилно.Счита,че адвокатското възнаграждение определено на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата е следвало да бъде намалено и да бъде определено в справедлив и пропорционален размер. Позовава се и на практика на СЕС отнасяща се до определянето на размера на адвокатските възнаграждения.

Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение като намали размера на присъдения с решението адвокатски хонорар в унисон със задължителната по смисъла на чл.633 ГПК практика на СЕС- Решение по дело С-438/22.

Моли съда да определи справедлив и пропорционален размер за адвокатско възнаграждение предвид положените минимални юридически и практически усилия от страна на процесуалния представител на ищеца съобразно ниската правна и фактическа сложност на спора, наличието на трайна безпротиворечИ. съдебна практика по спорните въпроси и съобразно многобройните граждаски дела между същите стрА.,образувА. по описа на РСХасково.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна А.

И. К., която чрез пълномощника си адв. Д. М. АК- Пловдив оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция за отхвърли подадената частна жалба.

СЪДЪТ след преценка доводите на стрА.те и обсъждане на събрА.те по делото 1 доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по гр. д. № 2527/2024г. по описа на РС-Хасково е образувано по искова молба на А. И. К., чрез пълномощникът й адв.Д. В. М., АК- Пловдив, с която против "Вивус.БГ" ЕООД, гр.*** е предявен иск, с правно основА.е чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Вивус.БГ“ЕООД да заплати на А. И. К. сумата от 228,96 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит №***г., ведно със законната лихва от забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност е претендирано на основА.е чл.55 ал.1 от ЗЗД да се осъди „Вивус.БГ“ЕООД да заплати на А. И. К. сумата от 200,44 лв., недължимо платена такса за разглеждане по същия договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 05.08.2024г., с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатна адвокатска помощ за изготвяне на искова молба по чл.55 ал.1 от ЗЗД и процесуално представителство по делото, на основА.е чл.38 ал.1. т.2 от Закон за адвокатурата. материално затруднено лице.

С постановеното по делото решение №252/09.04.2025г. предявеният главен иск е изцяло уважен. С решението са разпределени и разноските на стрА.те според изхода от спора, като в тази връзка на пълномощника на ищеца е определено възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС за оказана безплатна адвокатска защита.

С молба по чл.248 ал.1 от ГПК, депозирана от пълномощника на ответника, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение № 1141/19.05.2025г., постановено по гр.д.№2540/2024г. по описа на РС-Хасково съдът е оставил без уважение молбата с правно основА.е чл.248 от ГПК, като е приел, че определеното възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата не следва да бъде коригирано.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор. Във връзка с тълкуването на член 14 от ДиректИ. 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, размера на адвокатското възнаграждение е определен от първоинстанционният съд като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски, както е посочено и в същото цитирано решение. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, което е посочено и в мотивите на обжалваното определение. Изброените от частния жалбоподател фактори в тази насока (предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право) са в съответствие с крайния извод. Изрично първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че е взета предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на иска е измерима с паричния размер на договора, чиято недействителност се претендира, а тя е в размер на 228,96 лв., т.е. сравнително ниска. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът взема предвид прецизната подготовка на изготвените и 2 подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, като се отчита и факта, че в исковото производство е подадена искова молба и молба със становище за разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и нейния адвокат, като действително нито един от двамата не се е явил лично в насроченото открито съдебно заседА.е.

По отношение на критерия пропорционалност, както се посочва и в решението на и СЕС, правото на възстановяване включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски.

Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски. В тази насока са и съображенията на първоинстанционният съд, когато е определил адвокатското възнаграждение за производството пред него. Преценката относно определянето на размера на разноските се извършва на база обема извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер. В тази връзка неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че на ищеца следва да се присъди по-ниско адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за конкретното производство тъй като в случая независимо, че на съдът е служебно известно наличието на множество дела между същите стрА., със същия предмет, това само по себе си не означава, че защитата би била еднакво адекватна и ако исковете са били разгледА. в едно исково производство.

До същите изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което определението постановено по реда на чл.248 от ГПК следва да се потвърди.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1141/19.05.2025г. на Районен съд – Хасково постановено по гр.д.№2540/2024г. по описа на съда.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3