Решение № 160 от 26.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. В.Т., 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИвЕ. Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500013 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез юрисконсулт М.М., въззивна жалба против Решение № 1488/04.11.2025 г. по гр.д. 2126/2025 г. на Районен съд – В.Т.. С първоинстанционното съдебно решение е прието за установено, по искове с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. А. И. с ЕГН **********, А. Ш. Ш. с ЕГН **********, малолетен, действащ чрез майка си и законен представител М. А. И. и А. Ш. Ш. с ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си и законен представител М. А. И., не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, сумата от 18 188,97 главница; сумата от 24 621,72 законна лихва за периода 25.07.2012 г.- 24.03.2025 г.; сумата от 2 151,56 лева - неолихвяеми вземания; сумата от 1190,82 разноски, цедирани на ответника от „ОББ“ АД по изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1149/2012 г. на РС - Търговище за задължения на техния наследодател Ш. Ш. А., произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит от 1

08.07.2008 г., поради погасяването им по давност. Ответникът е осъден да заплати на ищците и сумата от 5 053,53 лв. разноски в производството.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на решението.

Счита, че неправилно съдът е приел исковете за допустими, тъй като ищците не са били страна в изпълнителното производство и тяхната правна сфера не е засегната. Посочва, че в случай, че се приеме, че А. Ш. Ш. и А. Ш. Ш. нямат правен интерес от предявяване на иска, то М. А. И.-А. би имала правен интерес да претендира предявеният иск за неоснователен, тъй като по делото не е посочено и не се доказва от кой момента е влязла в сила заповедта за изпълнение, а съответно и кой е началният момент на погасителната давност.

Твърди, че длъжникът Ш.Ш.А. е починал на ***, като със смъртта му давностният срок е спрял да тече, тъй като по силата на закона се спира и изпълнителното производство, спират да текат и всички срокове, като не могат да бъдат извършвани никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците. B случая конституирането на наследницата М. И.-А. е станало на 22.05.2024 г., като счита, че до този момент давност не е текла, поради което няма как давността да е изтекла към настоящия момент. B случай, че се приеме, че давността е започнала отново да тече на 09.03.2018 г., когато взискателят е узнал за смъртта на длъжника, то счита, че пропускът на съдебния изпълнител не влияе на активността на взсиактеля и молбите на взискателя, с които се искат изпълнителни действия са годни да прекъснат давността. Позовава се на тълкувателна практика, според която нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като давността се прекъсва многократно. Счита, че в случая давността е била прекъсната последователно на 16.09.2019 г., 10.09.2021 г., 17.07.2023 г., 09.04.2024 г., 06.03.2025 г. и на 10.03.2025 г. със съответните действия, посочени във въззивната жалба. Моли решението да бъде отменено.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че за периода от 09.03.2018 г. до 10.03.2025 г. няма извършени каквито и да е действия от страна на взискателя, които да прекъсват давността. Намира, че правилно е 2 съобразен и чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., с оглед на което е направил законосъобразен извод, че петгодишната погасителна давност за вземането е изтекла на 17.05.2023 г.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на решението. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че предявените искове са недопустими, доколкото наследниците на починалия длъжник не са били конституирани в изпълнителното производство и не разполагат с правен интерес да инициират настоящото производство.

Макар те да не са конституирани в изпълнителното производство с нарочен акт, взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия срещу тях, което обуславя и техният правен интерес да установят със сила на пресъдено нещо недължимост на процесните вземания, с оглед на това, че същите са приели наследството. Освен това, следва да се посочи, че на основание чл.

429, ал. 2 ГПК издаден изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. С оглед изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване.

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 3

ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищците М. А. И., А. Ш. Ш. и А. Ш. Ш., представлявани от адв. К. от ВТАК, предявяват искове за признаване на установено по отношение на ответника, че не дължат сумата от 18 188,97 лева главница; законна лихва в размер на 24 621,72 лева; 2 151,56 лева - неолихвяеми вземания; 1 190,82 лева разноски, цедирани на ответника от „ОББ“ АД по изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1149/2012 г. на РС Търговище за задължения на техния наследодател Ш. Ш. А., произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит от 08.07.2008 г., поради погасяването им по давност. Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено недължимост на описаните суми.

Ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД, гр. София е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява недопустимост и неоснователност на иска.

Излага, че давността не е изтекла, като развива съображения, основани на тълкувателните решения на ВКС. Посочва извършените изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Не е спорно между страните, че по ч.гр.д.№ 1149/2012 г. на РС Търговище е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 26.07.2012 г. в полза на „ ОББ“ АД, гр. София против Ш. Ш. А. за сумите от 18 188,87 лева главница, ведно със законна лихва от 25.07.2012 г. до окончателното изплащане; договорна лихва от 830,03 лева за периода 15.07.2011 г.- 24.07.2012 г.; наказателна лихва за просрочени главници в размер на 1321,53 лева за периода 15.07.2011 г.- 24.07.2012 г. – дължими суми по договор за потребителски кредит без обезпечение от 08.07.2008 г., както и за сумата от 406,81 лева разноски по делото и 784,01 лева адвокатско 4 възнаграждение.

На 09.08.2012 г. е подадена молба от взискателя и е образувано изп.дело № 679/2012 г. по описа на ЧСИ А.З. рег.№ *** в КЧСИ с район на действие ОС- Търговище, като на същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника. От материалите по изпълнителното дело се установява, че на 25.09.2012 г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника. На 22.11.2012 г. е подадена молба от взискателя за изпращане на нова ПДИ и такава е изпратена. На 26.04.2016 г. е поискано налагане на възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника, както и справка за налични банкови сметки и налагането на запор върху тях. На 01.06.2016 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, а на 08.11.2017 г. е изпратено запорно съобщение за наложен запор по сметките на длъжника в „ОББ“ АД.

На 24.04.2018 г. ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател по изпълнителното дело, след като е подал молба и е представил документите, които го легитимират като нов кредитор по вземането. На същата дата ЧСИ е поискал справка от БНБ за притежавани от длъжника Ш.

Ш. А. банкови сметки. С молба от 03.07.2018 г. взискателят е изпратил на ЧСИ копие от уведомление за цесия връчени на задължените лица и /или доказателства за връчването на тези уведомления. Приложено е уведомление до Ш. Ш. А. изх.№ МА00052388/21.06.2018 г. за извършено прехвърляне на вземания и товарителница от „***“ ООД от 01.03.2018 г. за изпращане от „Еос Матрикс“ ЕООД на уведомление за цесия до получателя Ш. Ш. А., която е върната на 09.03.2018 г. с отбелязване на причината за недоставяне:

„починал“.

На 13.09.2019 г. взискателят е поискал ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2, вр. с т. 8 ГПК и да върне оригинала на изпълнителния лист. С постановление от 18.09.2019 г. изп.д.№ 679/2012 г. е прекратено. На 16.09.2019 г. взискателят е поискал да се образува ново изпълнително дело срещу Ш. Ш. А., да се изпрати ПДИ до всички задължени лица, да се извършат справки и да се насрочи опис на движими вещи на задължените лица. На същата дата е образувано изп.д.№ 1312/2019 г. на ЧСИ А.З. и на 18.09.20219 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Ш.

Ш. А.; поискана е справка от БНБ за сметки на Ш. Ш. А.. На 27.09.2019 г. в 5 известието за доставяне е отбелязано, че лицето е починало.

С молба от 10.09.2021 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху сметките на Ш. Ш. А.. С резюлюция от същата дата ЧСИ е поискал удостоверение за наследници на длъжника. На същата дата е изпратен имейл до взискателя, че във връзка с постъпила молба за конституиране на наследниците на длъжника е необходимо внасянето на такси в указания размер. На 10.07.2023 г. ЧСИ е издал сметка за такси в размер на 32,60 лева. С имейл от 17.07.2023 г. взискателят е уведомен, че няма конституирани наследници. На 07.11.2023 г. таксата е внесена, видно от приложения документ. С молба от 03.04.2024 г. взискателят е поискал справки и налагането на запори за длъжника М. И.-А., като на молбата е поставена резюлюция „Да“ от ЧСИ от 09.04.2024 г. С молба от 5.07.2024 г. взискателят е поискал да се изиска удостоверение за наследници на починалия длъжник и да конституира наследниците като длъжници по делото. ЧСИ е поискал удостоверение за наследници на 09.07.2024 г., получил го е на 11.07.2024 г. и е изпратил писмо до взискателя за внасяне на такси. На 16.07.2024 г. е изпратена ПДИ до М. И.. С молба от 15.08.2025 г. взискателят е поискал да се изпрати ПДИ до М. И.. С молба от 06.03.2025 г. е поискал да се извършат справки за М. И., А. Ш., А. Ш. за сметки и при наличие на такива да се наложат запори, като за последните двама не е изпращана ПДИ. На 10.03.2025 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. А. И. и запор върху сметки в „ПИБ“ АД. На 05.05.2025 г. е поискано налагане на запори върху тр.възнаграждение и сметки в „ПИБ“ АД на М. И..