Решение № 292 от 13.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Вера Ив. Иванова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000406 по описа за 2023 година

С решение № 134/05.09.22 г., постановено по т.д. № 189/23 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е потвърден отказ №

**************/********г. на длъжностно лице по регистрация при А*, постановен по заявление вх. №

**************/******** г. за вписване в търговския регистър на следните обстоятелства по партидата на „А. - М.“ АД ЕИК ********: деноминиране на капитала, като от 220 000 000 неденоминирани лева, същият става 220 000 лв. разпределен в 22 000 бр. поименни акции с номинална стойност на всяка от 10 лв.; намаляване на капитала на дружеството със стойността на обезсилените акции на изключен акционер, като заявеният за вписване капитал е в размер на 92 730 лв. и вписване на едноличен собственик на капитала.

Решението се обжалва като незаконосъобразно и неправилно от „А. - М.“ АД чрез процесуален представител адв. Х. М., като се иска същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени отказ рег.№ **************/********г г. и се задължи А* да извърши исканото вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството по заявление вх. № **************/******** г

От А* е подаден отговор, в който се поддържат доводи, че обжалваното решение на ПОС е правилно и законосъобразно, съответно обжалваният отказ следва да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско 1 възнаграждение.

Пловдивски апелативен съд, като прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение и изложените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:

На първо място, обжалваният отказ е потвърден от ПОС, като е споделен мотива на ДЛР, че след извършени пресмятания е установява, че заявеният за вписване и посочен в устава капитал не съответства на капитала, който се получава след намаляване на вписания капитал със стойността на акциите на изключения съдружник. При капитал от 220 000 лв. след намаляването му с 127 300 лв., размерът на капитала би следвало да бъде 92 700 лв., а не, както е прието от общото събрание и посочено в учредителния акт 92 730 лв.

Тази констатация не се оспорва от жалбоподателя, който поддържа становище, че при вписване на капитал от 220 000 лв. е допусната явна фактическа грешка, което е станало още с решението за вписване на дружеството в ТР с решение № ****/1.7.98 г. по ф.д. № ****/98 г. на ПОС; всъщност съобразно устава на АД размерът на капитала в действителност бил 220 030 лв. / 92 730 000 лв. – записан от Община „М.“ и внесен изцяло с апортна вноска, и 127 300 000 лв., записан от акционера „Т.“ ООД, от които внесени с парична вноска 25 % = 32 000 000 лв. – неденоминирани/; към настоящия момент, размерът на капитала правилно бил отчетен в решението за намаляване на капитала и по този начин реално се извършвало и отстраняване на допуснатата при вписването явна фактическа грешка относно общия размер на вписания в ТР капитал.

Настоящият въззивен състав на ПАС намира, че тези доводи са неоснователни. Законосъобразен е изводът, че вписаното обстоятелство се счита за действително съществуващо до заличаването му по надлежния ред, във връзка с което съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, според която трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува, а според ал. 2 2 невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. Ако са допуснати явни фактически грешки по отношение вписаните обстоятелства, то същите следва да бъдат отстранени по предвидения от закона ред, който не може да бъде заобикалян, процедирайки по посочения от жалбоподателя начин. Споделят се съображенията на съда, че за да са законосъобразно проведени, предприетите от дружеството-жалбоподател процедури следва да отговорят на вписаните обстоятелства, които се счита, че достоверно отразяват действителната фактическа обстановка, респ. ако са налице фактически грещки по отношение на вписванията, същите следва предварително да бъдат отстранени.

В случая вписаният общ размер на капитала в ТР е 220 000 000 лв. на база данните в удостоверение за пререгистрация по чл. 4, ал.2 от ПЗР на ЗТР, отразяващо актуалното състояние по партидата на дружеството до последното съдебно решение № ****/1.7.98 г. по ф.д. № ****/98 г. на ПОС.

Доколкото жалбоподателят сочи, че е допусната явна фактическа грешка именно в посоченото съдебно решение № ****/1.7.98 г. по ф.д. № ****/98 г. на ПОС, то редът за нейното отстраняване е този по пар.5б, ал.15 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.

Горното е достатъчно основание за потвърждаване обжалваното съдебно решение, с което е потвърден отказът на ДЛР на

Според устава, обявен в ТР, свикването на Общо събрание на акционерите се осъществява чрез покана, обнародвана в „Държавен вестник“, като на поименните акционери се изпраща и писмена покана.

Констатирано е от ДЛР, че в случая не е спазено кумулативното изискване на устава за изпращане на покана на поименните акционери, при което е направен извод, че свикването на ОС е нередовно. Тези съображения са споделени от ПОС, който е приел, че след като уставът изисква изпращането на писмена покана на поименните акционери, това изискване следва да бъде спазено, за да е законосъобразно свикването на ОС, оттам и на взетите на него решения; че този ред не може да бъде заобиколен без изменения на Устава и предвиждане на по-облекчен начин за свикване на ОС, нито може да се приеме, че последващи законодателни изменения, предвидащи по - облекчена процедура, автоматично се прилагат без нужда от 3 надлежно изменение на уставните разпоредби.

В жалбата се оспорват като незаконосъобразни горните изводи на съда, като се излагат доводи, че по отношение начина на свикване на общото събрание уставът не е изменян от вписването в ТР с решение № ****/98 г. по ф.д. № ****/98 г. на ПОС, като тази редакция на устава не е съобразена с изменението на чл. 223, ал.3 от ТЗ, според което свикването се извършва чрез покана, обявена в ТР, а по изключение уставът може да предвиди свикването да стане само с писмени покани; разпоредбата на чл. 223, ал.3, изр. първо от ТЗ била императивна, като давала алтернативно друга възможност за свикване – само с писмени покани, поради което в случая следвало да намери приложение именно нормата на чл. 223, ал.3, изр. първо от ТЗ и за редовното свикване било достатъчно обявяването на поканата в ТР.

Тези доводи не се споделят от въззивния състав на ПАС. Нормата на чл. 223, ал.1, изр. първо от ТЗ не е императивна и аргумент за това е възможността, предвидена в същия член, изречение второ, уставът да предвиди свикване по друг ред – само с писмени покани. Т.е. нормата има диспозитивен характер, като няма законова пречка уставът да предвиди и потежки изисквания, а именно кумулативно обявяване на покана в регистъра и писмени покани. Законодателното изменение не води автоматично до изменение на устава и не може да обуслови извод за неприлагане на разпоредбите на устава относно начина на свикване на общо събрание на акционерите.

Горното е допълнително основание за потвърждаване на обжалваното решение.

За пълнота на настоящето решение следва да се посочи, че настоящият въззивен състав споделя и третата група съображения на ДЛР, съответно на първоинстанционния съд, свързани с непредставяне на заверено актуално извлечение от книгата на акционерите за притежателите на поименни акции, от които да се установят обстоятелствата относно името, адреса, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на притежателите на поименни акции, вида, номиналната и емисионна стойност, броя и номерата на акциите. Това доказателства е необходимо във връзка с установяване на кворума и 4 мнозинството за вземане на решения от ОСА, съотв. законосъобразността на свикването и провеждането на това събрание, които въпроси са включени в дължимата проверка при вписване на промяна в обстоятелствата Оплакванията в тази връзка в частната жалба са неоснователни.

По претенцията за юрисконсултско възнаграждение:

В отговора на жалбата е направена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, която съдът намира за неоснователна по следните съображения:

Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и безспорно, което обстоятелство е относимо към преценката на въпроса за дължимостта на разноските. Отговорността за разноски и присъща по правило само за спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чията полза е разрешен съответният правен спор. В производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписвания не притежава процесуалното качеството на страна на делото, поради което не дължи разноски, нито има право на такива, независимо от разпоредбата на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Принципът, че едностранният характер на производството по обжалване на отказите на ДЛР към А* е несъвместим с отговорността за разноски, като новата разпоредба на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно, е възприет в цяла поредица от съдебни актове на ВКС, като се приема, че същата следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, а друга страна в това производство просто няма. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, вкл. и цитираната в обжалваното решение.

Ето защо претенцията на А* за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважена.

Ето защо ПАС

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/05.04.23 г., постановено по т.д.

№ 189/23 г. по описа на Пловдивски окръжен съд

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6