Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260028 от 03.12.2021, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 43/2020
Вид
Решение № 260028
Подписан
03.12.2021
В сила
01.08.2022
Състав
ЙОХАН МИРОСЛАВОВ ДЖЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57 ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 57 - 60 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.201 ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ гр.Червен бряг 03.12.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОХАН ДЖЕНОВ при секретаря Елеонора Йотова, като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д. №

43 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.200, ал. І от КТ и чл.86 от ЗЗД

В РС – Червен бряг, чрез адв. Л.Л. от САК е постъпила искова молба от С.В.Т., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** срещу ***със седалище и адрес на управление: ***представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Калина Петкова Радевска, за реализиране имуществена отговорност на работодател за ***в размер на 50 000.00 лева, причинила временна неработоспособност и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху претенцията за неимуществени вреди, считано от ***– 15.05.2019 г., до окончателното плащане. С молбата са представени:

Допълнително споразумение № 4443/02.01.2019 г. към трудов договор № 989 от 28.09.2018 г.; ***Разпореждане № ******Съдебно ******№ ***гр. ***на ***в ТР на АВ.

След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност – наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбите на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата съдържа всички изискуеми от закона реквизити и с разпореждане по чл.131 от ГПК от 17.01.2020 г. е изпратена на ответното дружество исковата молба с приложенията, като им е даден едномесечен срок за възражение. В указания срок в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор, в който се изказват съображения за допустимост и основателност на предявеният иск, но се оспорва размера на претендираните суми и се твърди съпричиняване на вредоносния резултат, в резултат на проявена от ищеца груба небрежност. Прилагат ***сък с искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответника.

На основание чл.219 от ГПК е привличено трето лице помагач на страната на ответника – застрахователя по полицата ***седалище и адрес на управление ***който в становище по иска оспорва изцяло същия, както по основателност, така и по размер.

В о.с.з. на 21.01.2021 г., с молба вх.№ 260795/27.11.2020 г. на основание чл.214, ал.1 от ГПК, процесуалния представител на ищеца прави изменение на иска, касаещ претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като същия се счита предявен за сумата от 70 000,00 лв.

ИЩЕЦА – С.В.Т., редовно призован се явява лично и с адв. Л.Л. от САК, който от името на доверителя си поддържа така предявеният иск. Позовава се на гласни, писмени доказателства и заключенията на вещите лица по допуснатите и приета от съда СМЕ.

ОТВЕТНИКА – *** ЕООД, представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала Калина Петкова Радевска, редовно призован не се явява. Представлява се от пълномощника адв. Д.И. от ЛАК – оспорва обективно съединените искове, като намира същите за неоснователни.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника – ***, редовно призован не се явява. В писмено становище по иска оспорва изцяло същия, както по основателност, така и по размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От приложените като доказателства по делото: Трудов договор № 989 от 28.09.2018 г.; Допълнително споразумение № 4443/02.01.2019 г. към трудов договор № 989 от 28.09.2018 г.; Декларация за трудова злополука с вх.№ 1004-10-154/20.05.2019 г.; Разпореждане № ******Съдебно ***ОБЩА ЛКК № 1478/12.11.2019 г.; Етапна епикриза от 27.11.2019 г.; 5 бр. болнични листове; Експертно решение № ***гр. ***на

***в ТР на АВ се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Претендира се репариране на претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди получени в резултат на трудова злополука. Предявен е иск от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.

От обсъдените доказателства съдът прие, че предявеният иск е допустим. Искът се води между надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Безспорно е по делото и не се спори между страните, че на 28.09.2018 г., ищецът е сключил с ответното дружество трудов договор, по силата на който е работил като „Машинен оператор опаковане, увиване“ в участък „Пълнени изделия с влакна НОВО“ във фабриката на ***в гр. Червен бряг, находяща се на адрес: бул. „Европа“ № 15.

Безспорно е установено по делото, а и не се спори между страните, че на 15.05.2019 г., при изпълнение на трудовите си задължения в обекта – опаковане на готова продукция, нареждането й на европале и прекарването й с транспалетна количка, ищеца е пострадал при инцидент, квалифициран като „трудова злополука“, за което е издадено Разпореждане № 51041015/21.05.2019 г. на НОИ-ТП-Л., необжалвано и от двете страни и влязло в сила.

Установи се от доказателствата по делото, че вследствие на трудовата злополука, ищецът е бил прегазен от мотокар, управляван от друг работник, като при инцидента ударил и главата си в земята, като получил разкъсно – контузна рана на главата, счупвания и на двата крака, както следва: на левия крак – счупване на долния /глезенния/ израстък на големия пищял и на петната кост, на десния крак – счупване на 2-ра и 3-та ходилни кости. Била извикана линейка, която откарала пострадалия в болница в МБАЛ – Червен бряг, а от там директно за УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, Клиника по ортопедия и травматология. Първоначалното състояние не позволявало оперативна интервенция на костите, като едва на 22.05.2019 г. е извършена открита репозиция и вътрешна фиксация на счупването на левия глезен (тибиален малеол) чрез метални имплатни – канюлирани винтове. Проведена е и активна медикаментозна терапия, чрез прием на противосъсирващи средства, като след общо двуседмичен болничен престой ищеца е изписан за продължаване на лечението в амбулаторен режим. Общия период на пълно обездвижване на травмираните крайници е бил 120 дни, като бавно и постепенно след това с помощта на патерици и инвалидна количка е провеждана рехабилигация и натоварване на счупените крайници, продължила повече от 6 месеца.

Безспорно е още, че на 20.05.2019 г, управителят на ответното дружество е подал декларация за настъпилата трудова злополука. Установяването на факта на злополуката и признаването й за трудова, е извършено по реда на чл.

57 - 60 от КСО и приетата от МС на основание чл. 57 ал. 3 от КСО, Наредба за установяване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Този процес преминава през установително и оценъчно производство, състоящо се в определяне на правната квалификация на злополуката като трудова, което се извършва от длъжностно лице от ТП на НОИ.

Издадено е Разпореждане № 51041015/21.05.2019 г. на НОИ-ТП-Л..

Спорен по делото е размера на обезщетението дължимо от ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди.

По искане на ищеца съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза /СМЕ. Заключението на в. л., като неоспорено от страните е прието като доказателство по делото. Допуснати са и са разпитани свидетели – служители в ответното дружество присъствали на инцидента – И.И.А., С.Т.Я., Ц.С.М. и П.Д.***. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни, свидетелстват за факти предмет на личните им възприятия, а и се подкрепят от другите доказателства по делото.

Съдът, след преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Ищеца е работел в ответното дружество на длъжност „Машинен оператор опаковане, увиване“ в участък „Пълнени изделия с влакна НОВО“ във фабриката на ***в гр. Червен бряг, находяща се на адрес: бул. „Европа“ № 15. На 15.05.2019 г. ищеца бил на работа втора смяна в участъка за пълнене на възглавници и изпълнявал трудовите си функции, като опаковал готова продукция, наредена на палета, които палета вкарвал с палетна количка в складовото помещение /хале/. По същото време и на същото място друг работник на ответникауправлявал електрокар, вземал внесените в склада палета и ги товарел на паркирани на рампа превозни средства. Около 16:10 чада Т. изкарал с палетна количка в склада едно пале с продукция. В това време управляващия електрокара, тръгнал на заден ход през склада, като предварително бил изключил звуковата сигнализация на ППС-то, която имала фабрична настройка да се задейства при движение на заден ход. Последното било обичайна практика на всички мотокаристи във фабриката. При извършване на тази маневра задната част на електрокара ударила ищеца, който паднал по гръб на земята и си ударил главата, като електрокарът преминал през краката му. Последния изкрещял от болка и започнал да вика за помощ. От удара на главата в земята получил разкъсна рана и обилно кръвотечение. С помощта на крикове вдигнали мотокара и извадили пострадалия, който след пристигане на екип на „Бърза помощ“ бил транспортиран първоначално в МБАЛ „Червен бряг“ и след това в УМБАЛ „д-р Георги Странски“ – Плевен. Според заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно – медицинската експертиза на С.Т. са били причинени разкъсно – контузна рана на главата и счупвания и на двата крака, както следва: на левия крак – счупване на долния /глезенния/ израстък на големия пищял и на петната кост, на десния крак – счупване на 2-ра и 3-та ходилни кости. Раната на главата е довела до разстройство на здравето неопасно за живота. Счупванията на двата крака са травматични и са причинили трайно – до 6 месеца пълно обездвижване на движението на двата долни крайника. Проведена е и активна медикаментозна терапия, чрез прием на противосъсирващи средства, като след общо двуседмичен болничен престой ищеца е изписан за продължаване на лечението в амбулаторен режим. Според вещото лице, търпените от ищеца болки и страдания причинени от инцидента, макар и в по-ниска степен, продължават и към момента, като при промяна на времето ще продължат и до края на живота му, както и че никога няма до възстанови в пълен обем движението и натоварването на долните крайници. Походката ще остане скована и по-твърда. Установява се още и, че след претърпяната трудова злополука в продължение на месеци ищецът се е нуждаел от постоянни грижи и помощ за извършване на ежедневни битови дейности, личен тоалет и хигиена, които получавал от квалифициран медицински персонал по време на престоя му в болничното заведение, а след това, близки и роднини. От показанията на св. Янков се установява и, че претърпяната трудова злополука променила в голяма степен живота на ищеца, като ограничила социалните му контакти, поради невъзможност да се грижи сам за себе си, да се движи свободно, а преживените болки и страдания по време на инцидента и медицинските интервенции, а и след това, както и липсата на положителна прогноза за бъдещо пълно възстановяване се отразяват и на психическото му състояние. Към настоящия момент има нарушения в социалната и емоционалната сфера. В психологически аспект С.Т. е възвърнал до известна степен своето функциониране, но все още се забелязват последствията от преживяното травматично събитие, които оказват влияние върху поведението му – засилило се е чувството на страх, страх от предстоящите събития, страх от бъдещето, чувство на безизходица.

Повишена е депресивността.

От правна страна:

Съгласно чл. 200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за причинените вреди от трудова злополука или професионално заболяване, довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер, т.е. работодателя отговаря независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите.