Решение № 183 от 20.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 183

***, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Илина Георгиева като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20251200101371 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Ищец по делото е В. А. М., ЕГН **********, адрес гр. ***.

Ответник в съдебния процес е М. Д. Ш., ЕГН **********, адрес гр. ***.

Ищецът твърди, че на 27.05.2023 г. срещу него било извършено престъпление от общ характер. Около 01:00 ч., в ***, пред магазин за цигари и алкохол /табак/ „***“, находящ се на кръстовището на ул. „***, ответникът нанесъл побой на ищеца, като чрез удари с крака и ръце в областта на главата и тялото, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма /сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание и счупване на кости на мозъчния и лицевия череп/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и друга средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръдната кост, довело до трайно затруднение на движението на снагата за около 2 месеца. В резултат на нанесените му удари, ищецът паднал на земята два пъти, като при едно от паданията счупил лъчевата кост на дясната си ръка и това довело до трайно затруднение на движенията на ръката за срок от около 3 месеца. Всичко това представлявало престъпление по чл.

129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. От него ищецът претърпял и продължавал да търпи огромни болки и страдания. Наложило се лечение и оперативна намеса, поставяне на заключваща плака за радиус, която се фиксирала със съответния брой винтове, като всичко това било извършено заради счупването на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Лечението било проведено в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ Благоевград, а лечението на черепно-мозъчната травма било проведено в хирургичното 1 отделение на същата болница. Както по време на лечението, така и след това, ищецът изпитвал силни болки и дискомфорт, като това състояние продължило дълго време след изписването му от болницата. В един продължителен период, в рамките на около половин година след извършеното срещу него престъпление, М. не общувал с приятели и познати, а вкъщи бил нервен и избухлив. В този период той страдал и от безсъние, предвид причинените му телесни увреждания и отражението върху психиката му, причинени от извършеното срещу него престъпление. Тези неимуществени вреди следвало да бъдат репарирани от ответника. Освен причинените му неимуществени вреди, М. претърпял и имуществени такива, изразяващи се в заплащане на вложени медицински изделия, извършени консултации, издаване на медицинско свидетелство и заплащане на извършена компютърна томография. Във връзка с въпросното престъпление било образувано ДП № 223 от 2023 г. на 01 РУМВР Благоевград, като по делото бил привлечен като обвиняем ответникът. След приключване на досъдебното производство и внасяне на обвинителен акт срещу Ш., било образувано НОХД № 1509 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в рамките на което било одобрено споразумение с Районна прокуратура Благоевград. Ответникът се признал за виновен и се съгласил да му бъде наложено съответното наказание. С оглед на разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд /каквато присъда представлявало и одобреното споразумение/ била задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Моли се за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в размер на 38 346,89 евро /превалутирани 75 000 лева/, заедно със законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението - 27.05.2023 г., до окончателното изплащане, обезщетение за причинените имуществени вреди, изразили се в заплащане на вложени медицински изделия, извършени консултации, издаване на медицинско свидетелство и заплащане на извършена компютърна томография, в общ размер на 669,79 евро /превалутирани 1310 лева/, както следва: за анатомична заключваща плака за радиус - 552,20 евро /превалутирани 1080 лева/, за издаване на медицинско свидетелство - 25,56 евро /превалутирани 50 лева/, за консултация при лекар-специалист - 35,79 евро /превалутирани 70 лева/, и за компютърна томография - 56,24 евро /превалутирани 110 лева/, заедно със законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението - 27.05.2023 г., до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Правната квалификация на претенциите се съдържа в нормите на чл. 45 и 86 от ЗЗДог.

Исковете са редовни и допустими.

Ответната страна не подаде писмен отговор, не взе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представените от ищеца документи, не посочи доказателства, не ангажира писмени такива, не се яви в откритото 2 съдебно заседание и не направи искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Ищецът пожела делото да приключи с неприсъствено решение.

В действащия ГПК неприсъственото решение е уредено като съдебен акт, постановяван по искане на една от страните в съдебния исков процес, с който се разрешава правният спор. По искане на ищеца такова решение може да бъде постановено тогава, когато не е представен в срок отговор на исковата молба, ответникът не се е явил в първото редовно съдебно заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие /Решение № 70 от 07.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 112/2021 г., III г. о., ГК, докладвано от съдията ***, Решение № 290 от 15.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., I г. о., ГК, докладвано от съдията Б***, Решение № 157 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 262/2010 г., I т. о., ТК, докладвано от председателя ***, и др./.

Окръжен съд Благоевград констатира, че в случая действително са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. На ответната страна бяха указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба и неявяването й в откритото съдебно заседание. Исковете са редовни, допустими и вероятно основателни с оглед на изложените в исковата молба факти и обстоятелства и подкрепящите ги писмени и гласни доказателства, събрани по делото.

Фактическите констатации, които съдът трябва да направи въз основа на събрания доказателствен материал, са основата на решението по делото. В хипотезата на неприсъственото решение, мястото на фактическите констатации на съда се заема от фактическите твърдения в исковата молба, които не са опровергани от наличните доказателства /„Отново по някои спорни въпроси на защитата срещу неприсъственото решение“ от д-р ***, списание „Норма“, бр. 4 от 2015 г./. Окръжният съд прецени, че в казуса тази съвкупност от факти е достатъчна, за да обоснове основателността на предявените претенции в рамките на правната им квалификация. Уважаването на исковете се предпостави и от приобщената доказателствена съвкупност, включваща писмени документи и свидетелски показания.

Ищецът трябваше да докаже осъществяването на сложния фактически състав, пораждащ правото на претендираните от него деликтни обезщетения и включващ следните елементи: поведение на ответника, противоправност на това поведение, настъпили вреди от поведението и причинна връзка между противоправното поведение и вредите, като вината се предполага.

Деянията на ответника, противоправността на същите и вината му са надлежно доказани със споразумението, сключено в рамките на НОХД № 1509 от 2024 г. на Районен съд Благоевград. Приложение намира нормата на чл. 300 от ГПК. Актовете на наказателния съд, с които лицето е признато за виновно - присъда, решение по чл. 78а от НК или споразумение, са задължителни за гражданския съд относно реализирането на деянието, 3 неговата противоправност и виновността на дееца /т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е***, и Определение № 4333 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1700/2025 г., III г. о., ГК, докладчик председателят ***/.

Причинната връзка между противоправното поведение и вредите е изяснена в необходимата степен от разпитания свидетел.

От приобщената медицинска документация е видно, че вследствие на инцидента ищецът е получил три средни телесни повреди, изразяващи се в: 1/ черепно-мозъчна травма /сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание и счупване на кости на мозъчния и лицевия череп/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, 2/ счупване на гръдната кост, довело до трайно затруднение на движението на снагата за около 2 месеца, и 3/ счупване на лъчевата кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение на движенията й за срок от около 3 месеца.

Заплатените суми съгласно приложените документи са във връзка с лечението на уврежданията при процесния инцидент и в този смисъл представляват необходими разходи.

От показанията на свидетеля *** *** се установява, че ищецът е прекарал пет дни в реанимацията на местната болница. След като го изписали, комуникацията с него била затруднена, защото не му се излизало и бил притеснен от побоя. Преди това двамата постоянно ходели по кафенета и на риболов. Ищецът се възстановявал от побоя в течение на половин година.

Приемал лекарства, които му били изписани от болницата. Правел рехабилитация на ръката. Имал проблеми с храненето, хигиената, обслужването, къпането, не можел да работи пълноценно, боляла го ръката.

Още имал проблеми с нея и в момента не можел да я свива и да работи добре със същата. Имал и болки от счупения череп.

Настоящият съдебен състав не констатира наличие на причини за некредитиране на сведенията, дадени от свидетеля ***. В случая съобщеното от него следва да се приеме за характеризиращо се с висока степен на достоверност, защото не противоречи на останалите елементи от доказателствената съвкупност. Разказаното от този свидетел е и вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското производство“ от ***, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 55/. Показанията му не оставят съмнение, че той е бил очевидец на това, което обрисува, и има необходимите пълни, преки и непосредствени впечатления за него. На разказаното от въпросния свидетел следва да бъде дадена вяра.

Налице са всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответната страна.

Според задължителните разяснения, дадени с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не е абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на 4 редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелства, при които е извършено, допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да овъзмезди увреденото лице.

Отчитайки следните релевантни факти и обстоятелства: 1/ броя и тежестта на травмите, засегнали изключително важни части от тялото на пострадалия и най-вече черепа му, като в един момент дори е имало реална опасност за неговия живот, 2/ болките и страданията, причинени от нараняванията, 3/ начина, по който са причинени - неочаквано и при утежнени обстоятелства /само щастлива случайност е, че ищецът не е получил още по-тежки травми и не е починал/, 4/ немалкия като времетраене възстановителен процес, 5/ затрудненията в нормалното обслужване на ищеца, вследствие на които за продължителен период от време му се е наложило да ползва чужда помощ, 6/ негативното отражение на случилото се върху емоционалната стабилност на пострадалия, 7/ трайните отрицателни промени в живота му и 8/ вероятността никога да не настъпи пълно възстановяване на състоянието на дясната му ръка, както и вземайки предвид обществено-икономическата обстановка в страната към момента на деликта, съдът смята, че ищецът е претърпял и към момента търпи сериозни неимуществени вреди, които определят значително по-висок размер на дължащото се за тях обезщетение /подобен случай е обсъден в Решение № 705 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 609/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията *** Д./, при това без последното да служи като източник на неоснователно обогатяване, и следва да му бъде присъдено справедливо обезщетение от 38 346,89 евро /превалутирани 75 000 лева/, на колкото възлиза и претендираната сума, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането /чл. 84, ал. 3 от ЗЗДог и Решение № 35 от 23.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят ***, Решение № 24 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60047/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията *** Решение № 18 от 22.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1935/2015 г., II т. о., ТК, докладчик председателят ***, и др./.