Акт от 21.02.2024, Административен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 208 гр. Габрово, 21.02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА при секретаря Радина Церовска, като разгледа докладваното от съдия Е.

Кирова-Тодорова адм. дело № 208 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 9б, във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по жалба на „Кабелтрейд“ ЕООД – гр. Пловдив против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 13311 от 18.01.2022 година, издаден от главен специалист в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в Община Севлиево, потвърден с Решение 13311 от 21.04.2022 година на Директора на Дирекция

„Приходи от местни данъци и такси“ в Община Севлиево.

С

Решение № 115 от 30.12.2022 г. по адм. д. № 105 от 2022 г. състав на Административен съд Габрово е отменил така посочения АУЗ.

С

Решение № 9298 от 04.10.2023 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по к.адм.д. № 2030 от 2023 г. по описа на същия съд, първоинстанционнионният съдебен акт е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Мотиви за отмяната се изразяват в следното:

ВАС счита, че съставът на АСГ, произнесъл се по същество, е допуснал съществени процесуални нарушения:

1.

Дължимостта на ТБО за услугата обезвреждане на същите и поддържане на депа за такива и други съоръжения, е обусловена от наличието на депо или друго съоръжение за обезвреждане на БО, което общината ползва, поради което съдът е следвало да обсъди представения по делото Договор № ОП-2 от 16.01.2017 г. и да прецени дали той доказва посоченото обстоятелство.

2.

Съдът не е обсъдил и приложените по делото протоколи, удостоверяващи извършването на машинно измиване на улиците, машинно косене на тревните площи, събиране на окосена трева, грапене на тревните площи, разриване на земни маси, оборка и т.н. от «Нео – Титан» ООД в изпълнение на поетите от него задължения с Договор № 190 от 09.09.2003 г. сключен с Община Севлиево.

3.

На ответната страна по първоначалната жалба следва да се укаже, че в нейна тежест е да установи предоставяне на услугата сметоизвозване и честотата й по отношение имота на жалбоподателя. АСГ не е отделил спорните от безспорните факти, не е разпределил доказателствената тежест между страните, не е дал указания на ответната страна за установяване на конкретни обстоятелства, които са от значение за спора, поради което изводът му за незаконност на ИАА е формиран при допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С процесния АУЗД на дружеството – жалбоподател са определени задължения за ТБО за 2020 г. и 2021 г. по имоти и по години, както следва: 1. За имот в гр.

Севлиево, ж.к. Балабаница, земя, декларирано задължение, неплатено, оставащо дължимо изцяло по декларация; 2. За имот в гр. Севлиево, ***, земя и сграда, декларирано, но неплатено задължение; 3. За имот в гр. Севлиево с непосочен адрес – земя, с декларирано, но неплатено задължение; 4. За имот в гр. Севлиево, ж.к. Балабаница– земя, декларирано, но неплатено задължение; 5.

За имот в гр. Севлиево, ж.к. Балабаница – земя, декларирано, но неплатено задължение. Общият размер на задължението е 6 708.92 лв., което обхваща дължимата ТБО за двете процесни години за така посочените пет имот, в едно с лихвите за забава. За всеки имот има посочена данъчна оценка.

Против този АУЗД е подадено възражение в законния срок до „Община Севлиево“, в което дружеството, като задължено лице /ЗЛ/ моли за отмяна на акта, въз основа на следните основни групи мотиви: 1. ТБО не е определена за всяко от услугите, за които се събира; 2. Не е посочен размер на данъчната основа, въз основа на който е изчислена таксата; 3. През 2020 година са налице цели месеци, през които не са извозвани отпадъците от контейнера в имот с партиден № 5703F20974, за който факт общината е своевременно информирана. От години на границата на имотите, представляващи част от селскостопански пътища – общинска собственост, има обособено нерегламентирано сметище, като оградите са разрушени и битовите отпадъци са разпръснати по съответните парцели.

Въз основа на така подаденото възражение е постановено Решение № 13311 от 21.04.2022 г. на директор Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ /ПМДТ/ при Община Севлиево, с което АУЗ е потвърден изцяло. В мотивите на този акт се изтъква, че задълженията по петте партиди на дружеството са възникнали на база подадени от него декларации по чл. 14 от ЗМДТ от посочени дати в период 2010 г.

– 2016 г., които са и приложени по делото. При направена проверка е установено, че за тях не са платени дължимите ТБО за 2020 г. и 2021 г., по който въпрос страните не спорят и в съдебно заседание. На 04.03.2022 г. е постъпило плащане за погасяване на задълженията по акта в размер на 6 708.92 лв., колкото са посочените в процесния АУЗД, като остават дължими 76.96 лв. лихви за неплатените в срок задължения, т.к. главницата е платена след неговото издаване и от този момент до плащането е изминал допълнителен период от време. Платените суми са дължими според решаващият орган в цялост.

В жалбата си дружеството моли за отмяна на процесния ИАА, като счита, че същият е незаконосъобразен. В него размерът на установените ТБО не е определен за всяка услуга по отделно и за всеки имот, не е посочен и общ промил ТБО по отделни имоти. Този порок е отстранен едва в Решението, но и в него не са вписани промили върху съответната основа за отделните услуги. Не е отразена и базата, върху която се начисляват задълженията, като отново едва в Решението е отбелязано, че за всички имоти като база е взета предвид данъчната им оценка.

Липсата на ясни и точни мотиви в акта относно начина на определяне на задълженията за ТБО и отделните им компоненти не дава възможност да се установи по какъв начин са определени задълженията, с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя и се препятства възможността да се прецени правилно ли е приложен материалният закон и материалната законосъобразност на акта. Не е спазена нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, като за основа е приета данъчната оценка на имотите, а не количеството битови отпадъци, което количество не може да се определи. Някои от услугите не са предоставяни и/или не се предоставят в процесните периоди регулярно и по график, като напр. услугата сметосъбиране и сметоизвозване за имот с партиден номер № 570F20974 /находящият се в гр.

Севлиево, ***/, за който контейнерите не са извозвани с месеци и е подадена жалба до общината в тази връзка. Налице е оплакване от незаконно сметище, находящо се до и частично в този имот, за което общината е била уведомена, но не са предприети действия по почистването му, уведомена е и РИОСВ Велико Търново, т.к. сметището се било разраснало до степен на невъзможност до имота да има достъп и да се обслужва. Това е доказателство, че по отношение на имота общината не извършва нито една от услугите по чл. 62 от ЗМДТ.

Оспорващото дружество „Кабелтрейд“ ЕООД – гр. Пловдив се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат М., която поддържа жалбата, като заявява и претенция за присъждане на сторените разноски, за които се представя списък. В определения от съда срок страната представя писмени бележки.

Ответната страна Директор на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в Община Севлиево се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Шопов, който оспорва жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването, съображения за което са развити в проведеното по делото о.с.з. и в депозирани и по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на разноските в производството, за които е представен списък и същевременно се прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №13311 от 18.01.2022 година, издаден от главен специалист в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в Община Севлиево на основание чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 107, ал. 3 от ДОПК, са установени задължения на оспорващото дружество по подадени от него декларации за 2020 и 2021 година за ТБО за посочени в акта пет недвижими имота, както и начислена лихва към датата на издаване на същия акт, като в него е отразен размер на главница и лихва за всяко от задълженията.

По жалба на „Кабелтрейд“ ЕООД – гр.

Пловдив срещу процесния АУЗ, разгледана по административен ред, е издадено Решение 13311 от 21.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в Община Севлиево, с което оспореният акт е потвърден. В мотивите на решението в табличен вид е посочена данъчната основа за всеки от имотите и годините, промил ТБО и кои услуги не са включени за отделни имоти, както и дължимият размер на ТБО за всеки от тях, като е направен извод, че размерът на ТБО и лихвите е правилно изчислен в оспорения АУЗД. Съдът следва да отрази, че съдържащите се в контролния акт на ответника мотиви следва да се считат за мотиви на обжалвания пред съда АУЗД, съгласно съдебната практика по този въпрос, т.к. контролният акт, с който се потвърждава изцяло основния, на практика няма самостоятелно битие, поради което законодателят е предвидил, че не той подлежи на обжалване пред съда, а жалба се подава срещу основния ИАА.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице, неоспорено от страните, изготвено компетентно и обективно, поради което съдът го кредитира с доверие, се потвърждава размера на посочените в АУЗД суми за главница и лихва.

Изчисленията са правени въз основа на подадените от жалбоподателя декларации и изчислени налични данъчни оценки, като вещото лице не е имало за задача да преизчислява отново същите, а е ползвало справка на Община Севлиево, в която са отразени тези оценки по имоти и години. По делото размерът на данъчните оценки не е спорен. За имот, находящ се на ***, за който не е подадена декларация по чл. 15, ал. 4 от местната относима към спора Наредба - НОАМТЦУТОС, ТБО е за всички три компонента по чл. 61 от ЗМДТ: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване, а за останалите 4 имота таксата е начислена за услугите за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване, без сметосъбиране и сметоизвозване, като за тях жалбоподателят е декларирал за двете процесни години, че същите няма да се ползват. По тази причина дори и да се приеме, че общината не е предлагала услугата сметосъбиране и сметоизвозване на своята територия, това не следва да се отрази на дължимостта и размера на ТБО за тях. С оглед това неоспорено заключение, в случай, че данъчните оценки на имотите за двете години са правилно изчислени, съдът следва да приеме, че в АУЗД също правилно е изчислена дължимата ТБО.

Съдът намира, че данъчните оценки са установени правилно. Не размерът им е спорен по делото, а самата дължимост на ТБО по отношение на имот, за който жалбоподателят твърди, че не са извършвани услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и почистване на местата за обществено ползване.

Жалбоподателят намира, че тези услуги не се предоставят от общината. Освен това счита, че е незаконосъобразно неотделянето в АУЗД на компонентите на ТБО, те следва да са посочени като задължения по отделно за всяка от трите услуги, а това не е направено както в оспорения ИАА, така и в решението на ответника.

Разпечатката съдържа 41 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/483b2ce3-3c30-451e-8b95-5e7e0b626138