Определение № 1153 от 29.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1153 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500949 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. К. К., пълномощник на К. К., ЕГН **********, срещу определение №3649/24.03.2024 г., постановено по гражданско дело №10683/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт. Твърди се, че с намаляване на адвокатското възнаграждение се обезценява труда на адвоката, като е определено възнаграждение в размер на 500 лв. за два иска. Съдът се е позовал на решение по дело С-438/22 г., но адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано, като посоченото решение не следва да се прилага до изработването на ясна и точна методика по определяне на възнаграждения за положения адвокатски труд. Минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да водят до ограничаване на принципите на независимост, самоуправление и самоиздръжка на адвокатската дейност. Иска се отмяна на определението и на пълномощника да се присъди възнаграждение в размер на 882.78 лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Изи асет 1 мениджмънт“ АД чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д.Н., с който се оспорва основателността на частната жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №789/22.02.2024 г., постановено по гражданско дело №10683/2023 г. на Районен съд – Пловдив са уважени предявените от К. К. два кумулативно обективно съединени осъдителни иска срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като дружеството ответник е осъдено да заплати на ищеца сумата от 376.96 лева, представляваща получена без основание възнаградителна лихва, сумата от 1827.80 лева, представляваща получена без основание неустойка, и двете по договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване, както и сумата от 104.64 лева, представляваща разноски по делото. Ответното дружество е осъдено да заплати на адв. К. К. сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на К..

В срока за обжалване на решението адв. К. К. е депозирала молба за неговото изменение в частта досежно присъденото възнаграждение, като е формулирано искане - на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на пълномощника да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 882.78 лв. или да ѝ се присъдят още 382.78 лв.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, по този вид искове е оформена постоянна и непротиворечива практика на съдилищата, в хода на производството са приети само две писмени доказателства – договор и справка за извършени плащания, както и е проведено едно открито съдебно заседание, в което е извършен единствено доклад на делото. Като е взел предвид действащата НМРАВ, вида и размера на претендираните суми, извършените от процесуалния представител действия, и при съобразяване с 2 решение на СЕС по дело С-438/22 г. от 25.01.2024 г., съдът е постановил, че дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 500 лева.

Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение.

С определение №1001/06.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№553/2024 г. на ВКС, III г.о., е дадено разрешение на въпроса к ак се прилага възможността за намаляване на претендирания адвокатски хонорар под определения минимум, с оглед съобразяване на постановеното решение по дело С-438/2022 г. на СЕС. Съгласно същото: „Чл. 101, пар.1 ДФЕС, във вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта по смисъла на тази разпоредба.

В тази хипотеза „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Отбелязано е по какъв начин следва да се процедира и при определяне на дължимото възнаграждение за труда, както и какво е необходимо да се съобрази. Това е и направено от първоинстанционния съд. В този смисъл не се споделят съображенията на жалбоподателя, че няма ясна методика.

За да прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност. Напротив – касае се за дело с изключително ниска както фактическа, така и правна сложност.

Съдебната практика, както е отбелязал и състава на районния съд, е постоянна и еднопосочна. По делото е проведено само едно съдебно заседание, в което е обявен за окончателен доклада. Именно с него са приети представените с исковата молба договор за кредит и справка за заплатените от ищеца суми.

3

Следва да се отбележи, че първоначално предявените искове са били в размер на 30 лв. и 50 лв., като е поискано изменение с допълнителна уточняваща молба, след снабдяване със справката за дължими суми. Други доказателства не са ангажирани. С оглед вида и характера на спора, участието на пълномощника се изразява в изготвянето на исковата молба и уточненията към нея и явяване в единственото съдебно заседание, продължило според отразеното в съдебния протокол изключително кратко.

Макар в настоящия случай да се касае до два обективно кумулативно съединени иска, не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА за всеки от тях – както неоснователно поддържа частния жалбоподател, тъй като и двата иска се основават на облигационно правоотношение, произтичащо от един и същи юридически факт – договора за паричен заем №3155260/19.02.2018 г.

Прилагане на правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, без същевременно да се държи сметка и за общия материален интерес, тоест сбора от цената на исковете, би довело до присъждане на възнаграждения по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размери, съответни и дори надвишаващи този интерес (както е и по отношение на единия от предявените искове) и в случаите, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и престираната по всеки от тях защита е еднаква, би се стигнало до неоснователно обогатяване и злоупотреба с права.

Освен това, при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото, а такава в случая не е налице. Не следва да се съпоставя труда на адвоката с други видове труд, както се сочи в частната жалба, тъй като се касае за възнаграждение за конкретното дело.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3649/24.03.2024 г., постановено по гражданско дело №10683/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5