Решение № 343 от 12.05.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. София, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Силвия Тачева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Ас. Б. Н. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно административно наказателно дело № 20221100601505 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение от 03.12.2021г. по НАХД № 10204/2020г., СРС, НО, 109 състав е признал обвиняемия ЕМ. Б. Г., за невиновен в това, че на 21.11.2019 г. около 20:00 часа в гр. София при управление на моторно превозно средство - автобус марка „Ютонг“ модел „ЗК6126ХГА“ с peг. №****, движейки се по бул. „Сливница“ с посока на движение от бул.

„Христо Ботев“ към ул. „Опълченска“ и на около 8,0 м. след пешеходната пътека на кръстовището с бул. „Христо Ботев“ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 116 от Закона за движението по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив с пешеходците ...“ и е реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащия пътното платно от дясно наляво спрямо посоката на движение на автобуса пешеходец Т.С.М., като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в открито счупване на глезенния израстък на лявата малкопищялна кост с нараняване на делтоидния лигамент в резултат на индиректно травматично въздействие /задпределна ротация и натиск в областта на глезена под въздействие на собствената тежест на тялото/, което травматично въздействиее реализирало критериите на медико- биологичния признак трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършело престъпление по чл.343, ал. 1, б. „б“, предложение второ, във вр. с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.

Срещу решението е постъпил протест и допълнение към него, с който се иска да се отмени постановеното решение и обвиняемия да бъде признат за виновен по внесеното обвинение. Посочва се, че изводите на съдебния състав за наличието на „случайно деяние“ са неправилни.

С депозираният протест не се правят доказателствени искания към съда.

1

Постъпило е и писмено възражение от обв. Е.Г. чрез защитника му адв. Я.А., в което се твърди, че СРС е направил верни изводи, за това, че в качеството си на водач на моторно превозно средство, обвиняемият не е могъл по обективни причини да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици. Посочва се, че е налице хипотезата на случайно деяние, според чл.15 от НК, поради което престъплението не е извършено от неговата субективна страна. Прави се искане протеста да бъде оставен без уважение, а решението на СРС да бъде потвърдено.

В разпоредително заседание на 20.04.2022г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста по съображенията изложени в него. Изразява убеждението си, че решението следва да бъде отменено и постановено такова, с което обвиняемото лице да бъде признато за виновно.

Упълномощеният защитник на обв. Г. – адв. А. поддържа писменото възражение и моли съда да остави протеста без уважение. Излага, че в хода на съдебното производство, пред първата инстанция са събрани доказателства, с които по категоричен начин се установява, че макар и от обективна страна да са налице признаците на извършеното престъпление, то се констатира липсата на такива от субективна страна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Обвиняемият Е.Г. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума моли да се потвърди решението на СРС.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното във въззивния протест и допълнението към него, вкл. и доводите в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Протестът е подаден с срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Настоящият съдебен състав намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество- протестът е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Извършен е правилен анализ на събраните по делото доказателства и не е налице неправилно произнасяне или тълкуване от първостепенния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата инстанция. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал по делото намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Обосновано е прието, че обв. ЕМ. Б. Г. е роден на **** г. в гр.София, живее в гр.

София, ул. „****, българин , български гражданин , неосъждан , неженен, със средно образование , трудово зает, с ЕГН **********.

Към 21.11.2019г. обвиняемият работил като шофьор в „Столичен автотранспорт” ЕАД. Същият имал правоспособност за управление на моторно превозно средство за категории „С ДЕ М СЕ Д АМ В ТКТ BE”, според писмо от ОПП СДВР от 29.06.2020г.

На 21.11.2019г. около 20:00ч. в гр.София автобус марка „Ютонг”, модел „ЗК6126ХГА” с рег.№ ****, собственост на „Столичен автотранспорт” ЕАД бил управляван от обв.Е.Г.. На предните седалки от страната на вратите на автобуса се превозвал друг 2 шофьор към „Столичен автотранспорт” ЕАД, обучаващ се за маршрута на автобуса свидетеля Д..

Превозното средство се движело по бул. „Христо Ботев” и достигайки кръстовището с бул. „Сливница”, на зелен за маршрута му на движение светофар, предприел маневра „завой надясно” по бул. „Сливница” в посока към ул. „Опълченска”, движейки се със скорост между 10 и 15 км./ч.

Пътното платно на бул. „Сливница” след кръстовището било с четири ленти за движение на пътните превозни средства, като най-дясната за посоката на движение на автобуса била обозначена като „бус лента”, настилката била асфалтова, без неравности, а след кръстовището имало пешеходна пътека, регулирана със светофар. По същото това време свидетеля Т.С.М. се намирал на тротоара на бул. „Сливница” откъм бус лентата и предприел движение по пресичане на пътното платно от разстояние на няколко метра от пешеходната пътека по посока на движение на автобуса, светофара за който също светел със зелен цвят.

За 21.11.2019г. не е постъпвала информация в дирекция „Управление и анализ на трафика” за временна неизправност на светофарната уредба, според писмо от дирекция „Управление и анализ на трафика” от 14.05.2020г.

При маневрата - завиване надясно на кръстовището, управлявания от обвиняемия автобус, поради габаритите си, навлязъл в лентата, съседна на бус лентата, като предната му част била насочена надясно - към бус лентата.

Възприемайки автобуса свидетелят М. спрял движението си, но обвиняемият забелязал пострадалия едва в страничното огледало за обратно виждане и въпреки предприетото от негова страна спиране на автобуса, настъпил удар с дясната странична част на управлявания от обвиняемия автобус в тялото на свидетеля М., в резултат на което тялото му било отхвърлено назад и пострадалият паднал на пътното платно. Ударът настъпил на около пет метра от тротоара от страната, от която тръгнал да пресича пострадалия. Вследствие на реализираното пътно транспортно произшествие по непредпазливост обвиняемият причинил на свидетеля М. следните травматични увреждания: открито счупване на глезенния израстък на лява малкопищялна кост с нараняване на делтоидния лигамент в резултат на индиректно травматично въздействие (задпределни ротация и натиск в областта на глезена под въздействие на собствената тежест на тялото), което релизирало медико- биологичния признак трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок повече от 30 дни от датата на травмата, както и по-леки травматични увреждания с оглед възможната им правна квалификация като временно разстройство на здравето, неопасно за живота - мекотьканни травми и локално възпаление и мозъчно сътресение. Пострадалият бил преместен от обвиняемия и свидетеля Д. до тротоара на пътното платно, където била изчакана медицинска помощ.

На 21.11.2019г. в 20, 08 часа постъпило обаждане от свидетеля К. към телефон за спешни повиквания 112 относно настъпилото пътно транспортно произшествие от телефонен номер ***, според писмо от Регионален център 112 - София.

От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза се установява следните травматични увреждания на пострадалия: открито счупване на глезенния израстък на лява малкопищялна кост е нараняване на делтоидния лигамент. Мозъчно сътресение. Разкъсно-контузна рана в челната област на главата.

Кръвонасядане на клепачите на дясното око и на дясната яблъчна област. Кръвоизлив под конюнктивита на дясната очна ябълка. Според вещото лице, същите са резултат от действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени в условията на пътно транспортно произшествие, както се съобщава в предварителните сведения. Травмата на левия глезен, изразена в счупване на глезенния израстък на лява малкопищялна кост с нараняване на делтоидния лигамент е резултат от индиректно травматично въздействие (задпределни ротация и натиск в областта на глезена под въздействие на собствената тежест на тялото) и реализира критериите на медико- биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок от повече от тридесет дни. В хода на лечението на счупването е настъпило локално възпаление на меките тъкани в областта на левия глезен, наложило извършване на хирургична обработка с изрязване на възпалени и некротични 3 меки тъкани, което реализира медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата на централната нервна система, изразяваща се в мозъчно сътресение и мекотъканните травматични увреждания - разкъсно- контузни рани, хематоми и кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка, по отделно и в съвкупност реализират критериите на същия медико-биологичния признак.

В съдебно медицинска експертиза са обсъдени анамнезтични данни от клиничната токсикология за прием на алкохол (водка) и отчетена концентрация в дъха на пострадалия 0,99 промила с дрегер.

От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие комплексна медикоавтотехническа експертиза вещите лица са отговорили на поставените задачи, като са съобразили, че тъй като не е открито петно от кръв и автобусът е преместен, мястото на удара се определя по свидетелски показания. В тази връзка обсъжда показания за отдалечеността на мястото от пешеходната пътека - на свидетеля Д. - 7 м., както и обясненията на обвиняемия, депозирани пред съда 8-10м. Прието е, че водачът на автобуса е извършил десния завой по възможно най-краткия път, така че автобусът да навлезе във втората лента и да започне да се връща в бус лентата, по които данни е разработена траекторията на движението му. Отчетен е като основен проблем, свързан с траекторията на движение на превозното средство да се установи мястото на удара на пешеходеца и в кой и до кой момент водачът е имал възможност да види движещия се по платното за движение пешеходец и дали е имал възможност да предотврати удара. За решаване на същия бил използван специализиран софтуер. За начало на симулацията е прието преминаване на автобуса през стоп линията на бул. „Христо Ботев” на процесното кръстовище. Според проведената симулация към момента на тръгване на пешеходеца (четвърта секунда от началото на симулацията) същият не е бил видим за водача на автобуса във видимия диапазон, сключен между рамената на острия ъгъл, очертаващ се от видимия отвор на първа врата на автобуса. Прието е, че пешеходецът става видим след втората си крачка (след пета секунда на симулацията на програмата) в случай, че водачът гледа през прозорците на първата врата - задното й стъкло, гледайки надясно и ако не е имало правостоящи пътнищи, препречващи видимостта странично надясно на водача. В този момент водачът е следвало да наблюдава и намиращото се високо в десния ъгъл на челното стъкло на автобуса огледало, тъй като задните гуми все още не са били навлезли в платното за движение на бул.