Решение № 303 от 26.10.2017, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 888/2017
- Вид
- Решение № 303
- Подписан
- 26.10.2017
- В сила
- 28.02.2018
- Състав
- ОГНЯН ХРИСТОВ ГЪЛЪБОВ
Цитирани разпоредби
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 ал.1 т.6 · Кодекс на труда
- чл.155 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.187 · Кодекс на труда
- чл.187 ал.1 т.1 · Кодекс на труда
- чл.188 т.3 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.190 т.2 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.193 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.224 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330 · Кодекс на труда
- чл.330 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330 ал.1 т.6 · Кодекс на труда
- чл.330 ал.2 т.6 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ 303
26.10.2017г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря: Дарина Петрова
Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 888 по описа за
2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от К.Д.С., с ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ- за признаване за незаконно уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останал без работа, както и по чл.224 ал.1 от КТ- за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
В исковата молба ищецът твърди, че със Заповед №35/12.04.2017г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.330 ал.1 т.6 от КТ, било прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество. Поддържа, че не му било дадено обяснение на какво се дължи тази заповед, като тя му била връчена в деня на издаването й. Управителят на дружеството също отказал да се срещне с него и да му обясни защо прекратява трудовото му правоотношение. Заявява, че при ответника работел по трудов договор от 05.12.2016г. в шлосерски цех, като шлосер-бояджия с трудово възнаграждение в размер на 460 лева. През този период не бил ползвал платен годишен отпуск, като при прекратяване на трудовото правоотношение не му било платено обезщетение за неизползвания такъв. В момента ищецът бил безработен и не получавал доходи. Заявява, че не му била връчена заповед да даде писмени обяснения по повод дисциплинарното му уволнение, поради което не знаел защо е уволнен. Иска съдът да постанови решение, с което да признае уволнението на ищеца, извършено със Заповед №35/12.04.2017г. на управителя на ответното дружество за незаконно, да отмени заповедта и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “шлосер –бояджия“, както и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 12.04.2017г. в размер на 2760 лева. Иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца и обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск в размер на 146 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2017г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът „Ставио“ООД оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че ищецът е бил уволнен, поради наложено дисциплинарно наказание уволнение, заради неявяване на работа през четири последователни работни дни. На 12.04.2017г. било поискано писмено обяснение от работника по чл.193 от КТ, но той отказал да подпише и получи уведомлението, като това му действие било направено в присъствието на свидетели. Независимо, че отказал да получи уведомлението за даване на обяснения, работника дал устни такива пред управителя на ответното дружество.
След обясненията на ищеца, работодателя му връчил заповед за налагане на дисциплинарно наказание, заради неявяване на работа в периода от 06.04.2017г. до 11.04.2017г., без уважителни причини. Работникът отново отказал да получи заповедта, като това също станало в присъствието на свидетели. Във връзка с издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, било прекратено и трудовото правоотношение на ищеца на 12.04.2017г.
На следващо място, ответникът оспорва претенцията на ищеца за заплащане на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ на обезщетение в размер на 2760 лева. Работникът не бил посочил за какъв период иска въпросното обезщетение и как е формирано то при условие, че трудовото му възнаграждение е в размер на 460 лева.
Относно претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ответникът поддържа, че на ищеца не се дължи такова, съобразно разпоредбите на КТ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Трудов договор №54/14.12.2016г., ищецът е започнал работа в ответното дружество „Ставио“ООД на 14.12.2016г., на длъжност „шлосер-бояджия“, на пълно работно време и при месечно възнаграждение от 435 лева.
Съгласно Допълнително споразумение към горепосочения трудов договор, от 01.01.2017г. трудовото възнаграждение на работника е било увеличено на 460 лева месечно.
От представената от ответника с отговора на исковата молба Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м.април 2017г., отдел „Производствен цех“, се установява, че К.Д.С. не се е явил на работа на 06.04./четвъртък/, на 07.04./петък/, на 10.04./понеделник/ и на 11.04./вторник/ 2017г.
Във връзка с отсъствието на работника от работа повече от два последователни работни дни, работодателят е изготвил уведомление по чл.193 ал.1 от КТ до ищеца. Със същото той се уведомява, че следва да даде писмени или устни обяснения за неявяването си на работа през периода от 06.04.2017г.- 11.04.2017г., включително.
Работникът е уведомен, че съгласно разпоредбата на чл.187 от КТ, неявяването на работа е дисциплинарно нарушение, като при неявяване на работа в течение на два последователни дни са налице основанията на чл.190 т.2 от КТ за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. От ищеца се иска незабавно, в срок до един час, да даде писмени или устни обяснения във връзка с констатираните нарушения на основание чл.193 от КТ. Уведомлението е изготвено на 12.04.2017г., като е подписано от управителя на ответното дружество. Същото не е подписано от работника, като в него е отбелязано, че отказва да го подпише. Посочени са свидетели на връчването на уведомлението и отказа на ищеца да го подпише, а именно Л.Г.Б. и П. Г. М., които от своя страна са положили подписите си.
Със Заповед
№54/12.04.2017г. управителят на ответното дружество е наложил на К.Д.С. дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта е описано извършеното от работника дисциплинарно нарушение, а именно неявяване на работа през периода от 06.04.2017г. до 11.04.2017г. Посочено е, че съгласно чл.187 от КТ неявяването на работа е дисциплинарно нарушение, като при неявяване на работа в течение на два последователни дни са налице основанията по чл.190 т.2 от КТ да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Във връзка с констатацията е изискано писмено или устно обяснение от работника за причините, довели до допуснатото нарушение на трудовата дисциплина. Посочено е, че работникът е отказал да подпише Уведомлението, като е дал устни обяснения пред управителя Пламен Статлев Панев, но не е посочил уважителна причина за отсъствията. Констатирано е, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, извършено през периода от 06.04.2017г. до 11.04.2017г., за което работодателя има основание да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочва се също така, че заповедта е издадена на основание чл.188 т.3 от КТ, при спазени изисквания на чл.189, чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед №35/12.04.2017г., издадена от „Ставио“ООД, на основание чл.130 ал.1 т.6 от КТ, е прекратен трудовия договор на К.Д.С., на длъжност „шлосер-бояджия“. Посочена е причината за прекратяване на трудовия договор, а именно: „дисциплинарно уволнен“.
За изясняване на фактическите обстоятелства по делото, по искане на ответника, съдът допусна до разпит трима свидетели- Л.Г.Б., П.С.П.и Г.А.Г..
В своите показания свид.Б. поддържа, че работи във фирма „Ставио“ООД от година и половина. Ищецът дошъл на работа там по негова препоръка. Той обаче не оправдал очакванията, като често закъснявал за работа. За тези закъснения свидетелят лично му правел забележка. След като отсъствал от работа 3-4 дена К.С. бил уволнен. Свидетелят твърди, че ищецът дошъл на работа на 12.04.2017г. около 9.00 часа. Управителят го предупредил, че трябва да даде обяснения за отсъствието си от работа, но той отказал да даде такива. Тогава управителят казал, че ще бъде уволнен. На отказа на ищеца да даде обяснения освен свидетеля Б. присъствал и работника П.М.Двамата присъствали като свидетели и на отказа на работника да подпише заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Според свидетелят, ищеца до тогава трябвало да бъде наказан вече няколко пъти. Б. се срамувал от поведението му, защото именно той го препоръчал на работодателя, за да го вземе на работа. Поддържа ,че ищецът много често закъснявал или отсъствал от работа.
Подписал заповедта и уведомлението като свидетел на отказа на К.С. да ги получи и подпише.
Според показанията на свид.Г., тя работи като оперативен счетоводител във фирмата и се занимава с първичната счетоводна документация. Познавала ищеца, тъй като работела с него в един и същи цех. На 06.04.2017г./четвъртък/ той не дошъл на работа. След като не се явил в цеха и на следващия ден, управителя направил опит да се свърже с него по телефона, но не успял. В понеделник, тъй като работника продължил да отсъства, управителя отново го потърсил по телефона, за да изясни причината за това. В проведения разговор ищецът обяснил, че си има работа и за това не идва в цеха. Не посочил основателна причина за отсъствието си, като обещал да дойде на работа на следващия ден /вторник/. Въпреки това, във вторник той отново не се явил на работното си място. В тази връзка управителят разпоредил да започне подготовка за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на работника. В сряда, около 9 часа, т.е. един час след началото на работното време, К.С. дошъл в цеха.
Свидетелят му обяснила, че трябва да даде писмени обяснения за отсъствието си от работа, както и че ще му бъде наложено дисциплинарно наказание, но той отказал да стори това. Г. се опитала да му връчи предварително изготвеното от нея Уведомление по чл.193 от КТ, но той отказал да го прочете и приеме. Предвид това, тя извикала от цеха двама свидетели, които да удостоверят отказа на работника да приеме уведомлението. Свидетелят поддържа, че управителят на фирмата разговарял със С., като искал той да му обясни причината за отсъствието си от работа, но последния отново отказал да дава обяснения. Тогава управителят й казал да изготви заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Казал и на работника да изчака, за да му бъде връчена тази заповед, но той заявил, че нищо няма да подписва, като това станало в присъствието и на двамата свидетели Б. и М..
От показанията на свид.П. се установява, че той е един от тримата управители на „Ставио“ООД, като работел и отговарял за производствения цех. Ищецът работел при него от няколко месеца, като през този период често му се случвало да закъснява или да не идва на работа, за което от фирмата му правели компромис. През месец април той не се явил на работа четири дни. На третия ден свидетелят му се обадил по телефона, за да разбере причината за това. На въпроса му къде е и какво прави, ищецът отговорил, че е у дома си. На въпроса на управителя защо е назначен на работа и защо го осигуряват, работникът отвърнал с думите „И аз се чудя защо ме водиш“.
Обещал все пак, че на следващия ден ще дойде в цеха. Въпреки това, той не изпълнил обещанието си и отново не се явил на работа. Тогава свидетелят разпоредил да започне изготвянето на документи за налагане на дисциплинарно наказание на работника. Последният се явил при него в сряда, като от него били поискани обяснения за отсъствието му от работа през изминалите 4 работни дни.
Ищецът обаче заявил, че няма да дава обяснения и нищо няма да подписва. Тогава свидетелят разпоредил да бъде изготвена заповед за дисциплинарното му уволнение. Отказът на ищеца да подпише уведомлението за даване на обяснения, както и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, станал в присъствието на двама свидетели-работници в цеха.
По искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно това заключение, за м.март 2017г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 460 лева. Размерът на претендираното обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за периода от 12.04.2017г. до 12.10.2017г. /за 6 месеца/ е 2760 лева.
Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/483a3e2a-907d-434c-9d3d-f22c8f3d6836