Решение № 8086 от 01.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8086 гр. София, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110103534 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. В. Н. и Г. В. Н. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 54821/2023 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, както следва:

По отношение на ответницата М. В. Н.: сумата от 1762,10 BGN (хиляда седемстотин шестдесет и два лева и 10 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 290,75 BGN (двеста и деветдесет лева и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 20.09.2023 г., сумата от 15,88 BGN (петнадесет лева и 88 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,56 BGN (три лева и 56 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г., държавна такса в размер на 41,44 BGN (четиридесет и един лева и 44 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева).

По отношение на ответницата Г. В. Н.: сумата от 1762,10 BGN (хиляда седемстотин шестдесет и два лева и 10 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.10.2023 г. до изплащане 1 на вземането, сумата от 290,75 BGN (двеста и деветдесет лева и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 20.09.2023 г., сумата от 15,88 BGN (петнадесет лева и 88 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,56 BGN (три лева и 56 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г., държавна такса в размер на 41,44 BGN (четиридесет и един лева и 44 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет лева).

В законоустановения срок длъжниците са подали възражения срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Оборище, бул. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземанията така както са установени в заповедното производство.

Претендира разноски.

В срочно подадени отговори ответниците оспорват наличието на облигационно отношение с ищеца, като сочат, че не са собственици, нито носители на вещно право на ползване на процесния имот. Правят възражение за изтекъл период на погасителна давност както по отношение на исковете за главници, така и на лихви за забава. Не оспорват начина, по който е определено количеството топлинна енергия, както и начина на изчисляване размера на дълга. Считат, че претенцията за цена за услугата за дялово разпределение е недължима, тъй като не е имало валидно сключен договор с дружество за дялово разпределение. Оспорват и претенциите за лихви, тъй като считат, че клаузите на ОУ, предвиждащи заплащането им, са нищожни. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в 2 претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед изразеното от ответниците в отговора на исковата молба във връзка исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 12.03.2024 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 25.04.2024 г. без възражения от страните.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

По делото е приета подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Оборище, Декларацията е подадена на 04.10.2006 г. от ответницата М. В. Н., като имотът е деклариран като получен по наследство от нейния наследодател В Г Отразено е, че всяка от ответниците М. В. Н. и Г. В. Н. притежават по ½ ид. част от имота. Към декларацията е приложен и Акт за констатации № г., издадено т Министрество на финансите , в който е отразено, че лицето В е собственик на процесния имот. От приетото по делото удостоверение за наследници на В се установява, че след смъртта му, настъпила на 28.08.2006 г., същият е оставил за наследници неговите дъщери и ответници по делото - М. В. Н. и Г. В. Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, същите са наследили починалия им наследодател по равни части.

От подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, заедно със съставения акт за констатации, може да се направи извод, че ответниците са собственици на процесния имот при равни права, респ. потребители на топлинна енергия /в този смисъл е напр. и 3

Решение 3789/30.05.2023 г. по в. гр. дело № 3901/2023 г. по описа на СГС/. Следва да се отбележи, че процесният адрес представлява и регистрираният адрес на ответниците в регистрите на населението, като същият е вписан и в пълномощното за учредена представителна власт в полза на процесуалните представители на ответниците.

Ответниците изрично сочат, че в случай на основателност на исковете, не оспорват, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.10.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.

"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 04.10.2020 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Видно от приетите по делото съобщения към фактури, издадени от ищцовото дружество, и на осн. чл. 162 ГПК, претендираната сума за главница, чиято изискуемост е настъпила до 04.10.2020 г., е в размер на 132,90 лева и обхваща процесния период от 01.05.2020 г. до 03.10.2020 г., като в сумата е включен сумата по издадената фактура от 31.08.2020 г., както и пропорционално сума на броя месеци, обхвани в периода на погасителна давност от общата фактура за доплащане, издадена на 31.07.2021 г. и обхващаща периода от м. май 2020 г. до м. 04.2021 г. Изискуемостта на вземането, касаещо следващите фактурирания от ищеца /следващата издадена фактура е от 30.09.2020 г./, настъпва след 04.10.2020 г., поради което не е погасено поради изтекъл давностен срок. Дължимата главница, която не е погасена поради изтекъл давностен срок, е в размер на сумата от 3391,29 лева. Искът срещу всяка от ответниците е основателен за по 1/2 част от посочената сума, равняваща се на 1695,65 лева, като следва да бъде уважен за посочената сума и за периода от 04.10.2020 г. до 30.04.2022 г. и бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1762,10 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 03.10.2020 г. като неоснователен.