Решение № 142 от 15.05.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. гр. Лом, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20251620102774 по описа за 2025 година

Иск с правно основание: 59 ЗЗД .

Производство по реда на чл.237 ГПК.

Ищецът, в исковата си молба до съда заявява и ангажира доказателства, че е собственик на недвижими имоти, находящи се в землището на с.

Я***********, подробно индивидуализирани в ИМ. Твърди също така, че по силата на влязло в сила решение по 1477/19г. на ЛРС е признато за установено че ищцата е собственик на тези имоти на 1/2 ид.ч., а ответника на другата 1/2 ид.ч. Навежда и твърдения, че ответника ползва изцяло и нейната идеални част от земеделските земи, поради което й дължи обезщетение.

Горното е основание от предявяването на настоящата претенция с която е сезиран съда.

Претендира и разноски.

Представят писмени доказателства към исковата молба.

На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника, който в указания едномесечен срок са подали писмен отговор, в който отговор се заявява, че признават иска.

С определение, постановено в закрито заседание, съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото 1 за открито съдебно заседание. В първото по делото съдебно заседание, ответника, чрез пълномощника по делото – адв. Н. Б. заявява, че признават изцяло исковата претенция.

По делото е изготвена и защитена, съответно приета и приобщена експертиза. Въз основа на приетата и неоспорена от страните експертиза, пълномощника на ищцата е направил изменение на иска като същият се счита предявен за сумата от 2866,56лв./ 1465,65 евро.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността съдът да постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника направи изрично волеизявление за признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Ответникът следва заплати направените от ищеца разходи в производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като такива се претендират.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание 59 ЗЗД В. И. В. с ЕГН ********** да заплати на С. С. Х. ЕГН ********** сумата от 1465.65 евро /равностойността на 2866.56 лв./, представляваща обезщетение за ползването без основание за периода от 17.04.2024г. до 30.09.2025г. на следните земеделски имоти в землището на с. Я***********:

1)поземлен имот с начин на трайно ползване „нива“ с площ от 11481 кв. м., II категория при неполивни условия в местността „Драгоевското” с идентификатор ***********;

2)поземлен имот с начин на трайно ползване „нива“ с площ от 9721 кв. м., II категория при неполивни условия в местността „Турски валог” с 2 идентификатор ***********;

3)поземлен имот с начин на трайно ползване „нива“ с площ от 6000 кв. м., II категория при неполивни условия в местността „Градището” с идентификатор ***********;

4) поземлен имот с начин на трайно ползване „нива“ с площ от 5440 кв. м., II категория при неполивни условия в местността „Бария” с идентификатор *********** и

5) поземлен имот с начин на трайно ползване „нива“ с площ от 750 кв. м., II категория при неполивни условия в местността „Горни връх” с идентификатор *********** заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА В. И. В. с ЕГН ********** да заплати на С. С. Х. ЕГН ********** сумата в размер на 482,13 евро /четиристотин осемдесет и две евро и 13 цента/ общо - представляващи направени разноски от ищеца, за адвокатски хонорар 281,21 евро, 150 евро за експертиза и за държавна такса – 50,92 евро.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОКРЪЖЕН СЪД – Монтана в двуседмичен срок от датата на връчването му, на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 3