Решение № 13281 от 28.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13281 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №

20221110139409 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. Н. Б. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 3005,92 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от м.11.2006 г. до м.04.2014 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33, вх. 2, ап. 24, аб. №111083, и сумата от 3700,21 лева, представляваща лихва за същия период; сумата от 296,02 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2018 г. и сумата от 115,35 лева, представляваща лихва за същия период; сумата от 1001,10 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.06.2022 г. и сумата от 45,56 лева, представляваща лихва за този период, претендирани от ответника и обективирани в извлечение от сметки и фактура за аб. № 111083 и номер на инсталация № 4000188149.

Ищецът твърди, че през месец май 2022 г. е получил от ответното дружество фактура № 001901134104 от 30.04.2022 г. за аб. № 111083 и номер на инсталация № 4000188149, в която било отбелязано, че към 11.05.2022 г. има сума за плащане на обща стойност 8086,22 лв. След направена справка в офис на ответното дружество, било издадено детайлно извлечение от сметки за номер на инсталация № 4000188149, за които била издадена гореописаната фактура. Извлечението от сметки било издадено от ответника към 18.07.2022 г. и отразявало задължения за периода от м.11.2006 г. до м.06.2022 г., като за посочения период начислената сума възлизала на 8 164,16 лева и включвала ТЕ, дялово разпределение и лихви. След като получил фактурата и се запознал с извлечението, ищецът посетил офис 1 на ответника, за да направи извънсъдебно възражение за изтекла погасителна давност.

Служителите на ответника предложили да подаде типизирано заявление, след като се запознал с него обаче, ищецът установил, че освен позоваването на изтекла погасителна давност, е необходимо да се задължи да заплати всички задължения, които не са обхванати от погасителната давност, както и да признае дължимостта им. Сочи, че фактурите са издавани за недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33, вх. 2, ап. 24, на който е даден аб. № 111083 с номер на инсталация № 4000188149. Оспорва да е собственик/ползвател на имота. Оспорва наличието на облигационно правоотношение.

Евентуално релевира възражение за изтекла погасителна давност, като развива подробни съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за липса на облигационни отношения между страните, като в тази връзка излага, че Никола Трайков Б. и Пенка Михайлова Б.а са дарили на ищеца процесния имот, което се установявало от Нотариален акт № 112 от 1991 г., запазвайки си пожизнено правото на ползване върху имота, от което право обаче са се отказали през 2006 г. Развива подробни съображения, че ищецът в качеството си на собственик на процесния имот, е клиент на ТЕ, както и че същият е обвързан от ОУ за продажба на ТЕ. Излага подробни твърдения в насока, че е недопустим иск за признаване установено недължимост на суми, начислени за ТЕ, поради изтекла погасителна давност, като в случай, че искът се приеме за допустим, то признава същия изцяло по основание за периодите от м.11.2006 г. до м.04.2014 г. и за периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. Моли съда да отхвърли предявения иск в останалата част. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е подал насрещна искова молба срещу Т. Н. Б., с която са предявени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 924,86 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33, вх. 2, ап. 24, аб. №111083, ведно със законната лихва считано от 05.01.2023 г. до окончателно изплащане; сумата от 75,61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 20.12.2022 г.; сумата от 70,36 лева, представляваща стойност на услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. , ведно със законната лихва считано от 05.01.2023 г. до окончателно изплащане , и сумата от 10,75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2020 г. до 20.12.2022 г.

Ищецът по насрещния иск твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнили правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ.

Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат 2 дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по насрещния иск.

Ответникът по него развива съображения за недопустимост на предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и развива подробни съображения в тази насока.

Оспорва наличието на облигационни отношения между страните и навежда подробни доводи. Сочи, че титуляр на вземанията за дялово разпределение /главница и лихви/ е ФДР, а не ищецът. Оспорва претенциите за лихви и излага, че липсват доказателства за поставянето в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С молба от 05.04.2023г. третото лице-помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД е заявил, че дяловото разпределение за процесния период и имот е извършено законосъобразно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковите молби по първоначалните и насрещните искове са редовни и предявените с тях искове са процесуално допустими. Релевираното от ответника по насрещните искове възражение за недопустимост на насрещните осъдителни искове поради наличие на идентитет с предмета на първоначалните искове е неоснователно. Действително, що се касае до страните и основанието на исковете, те са един и същи, но не е налице идентитет по отношение на искането към съда, каквото е изискването н чл. 126, ал. 1 ГПК. Това е така, защото евентуалното отхвърляне на отрицателния установителен иск води единствено до установяване на вземането със сила на пресъдено нещо, но не и до пораждане на изпълнителна сила за ответника по него. Той би могъл да се снабди с изпълнителен лист за признатите суми, само ако предяви насрещен осъдителен иск за тяхното заплащане. Наред с това, ответникът по отрицателния установителен иск има интерес да предяви насрещен осъдителен иск и за да прекъсне течението на погасителната давност за вземанията. Ето защо не е налице поддържаната от ответника по насрещните искове хипотеза на чл. 126, ал.

1 ГПК.

По предявените отрицателни установителни искове, ищецът следва да установи наличието на правен интерес от предявения иск, т.е. че ответното дружество е начислило на ищеца претендираните суми.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, стойността на доставената топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период, начина на формиране на претенцията му към ищеца, включително квотата, за която отговаря ищеца, наличието на обстоятелства, водещи до 3 спиране или прекъсване на давността.

По предявените насрещни осъдителни искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже погасяване на дълга.

По отношение на първоначалните искове, съдът намира следното.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК , според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.

В конкретната хипотеза, с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че „Топлофикация София“ ЕАД претендира от Т. Н. Б. за периода от м.11.2006 г. до м.04.2014 г. сумата от 3 005,92 лева, представляваща главница и сумата от 3 700,21 лева, представляваща лихва; за периода м.05.2017 г. до м.04.2018 г. сумата от 296,02 лева, представляваща главница и сумата от 115,35 лева, представляваща лихва; за периода м.05.2020 г. до м.06.2022 г. сумата от 1 001,10 лева, представляваща главница и сумата от 45,56 лева, представляваща лихва; че процесният имот е топлоснабден, че „Топлофикация София“ ЕАД е доставило ТЕ в количеството и с качество посочено в исковата молба на индивидуализираната стойност, че дяловото разпределение е извършено от фирмата „Нелбо Инженеринг“ ООД, която фирма за процесния период е извършила дялово разпределение на стойност, индивидуализирана в исковата молба; че размерът на претендираните лихви е изчислен математически правилно.

С оглед така изложените безспорни между страните обстоятелства, за ищеца по първоначалните искове е налице правен интерес от тяхното предявяване, доколкото ответникът безспорно е начислил срещу него процесните вземания и претендира тяхното плащане. Също така въпросите, свързани с доставката на топлинна енергия и извършването 4 на услугата дялово разпределение, както и с правилното изчисляване на размера на процесните суми за главници и лихви са безспорни.