Решение № 46 от 27.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Велико Търново, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100501108 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437 вр. 435 ал. 2 т. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на М. С. Т. - длъжник по изп. дело № 7983/2024г. на ЧСИ С. Косева, чрез пълномощника му Й. М. Т., негова дъщеря, уточнена с допълнителна молба от 13.01.2025г., срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насрочване на принудителното изпълнение върху пенсията му, чрез налагане на запори, както в ТП на НОИ гр. В. Търново, така и по сметката му в „Банка ДСК“ ЕАД.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните запори, тъй като с налагането им както в НОИ, така и в кредитната институция, длъжникът е лишен от средства за живот и за разходи за лекарства. Изтъква се, че по този начин жалбоподателят търпи финансово неудобство, тъй като с оглед на здравословното му състояние не може да ходи до банката всеки месец да тегли пенсията си. Отделно от това жалбоподателят сочи, че запорите са наложени от ЧСИ преди да му е изпратена покана за доброволно изпълнение и че изпълнителното дело, по което са наложени, е образувано незаконосъобразно от ответника по гр.д. № 3210/2023г. на ВТРС – ЧСИ В. Г. за събиране на дължимите му по това дело разноски в размер на 900 лв. Жалбоподателят допълва, че последният е действал неморално, като вместо да прехване по реда на чл. 103 ЗЗД вземането си за разноски със задължението си към него за обезщетение по това дело или да го уведоми, че му дължи тази сума, той се е снабдил с изпълнителен лист, като по този начин вече има задължения и за такси и разноски по ЗТТЧСИ. По тези съображения се иска то съда да 1 отмени насочването на принудителното изпълнение към пенсията му, чрез посочените запори.

В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК взискателят в изпълнителното производство е представил писмени възражения по жалбата, в които излага съображения за нередовност, поради нейната неяснота, за недопустимост, тъй като запора не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 435 ГПК и за неоснователност на същата, тъй като не е налице несеквестируемост на средствата по банковата сметка на длъжника, представляващи извършен от взискателя превод на сумата от 2398 лв.

В писмените си мотиви по чл. 436 ал. 3 изр. 2 ГПК съдебният изпълнител навежда доводи за недопустимост на жалбата, тъй като не е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие респ. за нейната неоснователност, поради несъстоятелност на изложените от жалбоподателя доводи в тази насока.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително производство № 7983/2024г. по описа на ЧСИ С. Косева е образувано по молба на взискателя В. Г., към която е приложен изп. лист № 463/01.11.2024г. издаден по влязло в сила решение по гр.д. № 3210/2023г. на ВТРС, частично изменено с решение № 550/25.10.2024г. по в.гр.д. № 633/2024г. на ВТОС, за принудителното събиране на посочената в изпълнителния титул сума в общ размер на 960 лв. – разноски. В молбата е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, върху секвестируемия размер на пенсията му, както и възбрана върху собствен недвижим имот.

От извършените от ЧСИ справки се установява, че длъжникът има разкрити три банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и една в „Изипей“ АД, че размера на получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване е в размер на 1054, 33 лв. и че е собственик на имота, чиято възбрана е поискана от взискателя. Със запорни съобщения от 08.11.2024г. е наложен запор върху сметките на длъжника в посочените кредитни институции, като в същите изрично е отразено, че постъпващите суми от трудово възнаграждение и/или пенсия с месечен размер под МРЗ са несеквистируеми и не подлежат на принудително изпълнение, както и че запорът не може да се изпълнява върху социални помощи по чл. 45 ал. 3 ЗИХУ и чл. 14 ал. 3 ЗСП, семейни помощи за деца по чл. 13 ЗСПД и обезщетения и помощи по чл. 114а ал.1 КСО. Указано е на третите задължени лица, че запорът може да се изпълнява със средства от трудово възнаграждение или пенсия, които са придобили характер на спестявания. Със запорно съобщение от 08.11.2024г. в ТП на НОИ гр. В. Търново е наложен запор върху получавана от длъжника пенсия, с указание, че при извършване на ежемесечните удръжки да се спазва разпоредбата на чл. 446 ГПК. Наложена е и възбрана върху посочения от взискателя имот на длъжника. До последния е изпратена 2

ПДИ, която му е връчена при отказ на 14.11.2024г. и с която е уведомен за наложените запори и възбрана. С уведомително писмо от 12.11.2024г. третото задължено лице „Изипей“ АД е уведомило ЧСИ, че по откритата при него сметка на длъжника няма налични средства. С уведомително писмо от същата дата „Банка ДСК“ ЕАД е известила съдебния изпълнител, че по запорината сметка на длъжника постъпват средства от пенсия и че ще се правят удръжки за горницата над МРЗ. С уведомление по см. на чл. 508 ГПК ЧСИ е уведомен от ТП на НОИ, че върху пенсията на длъжника е наложен запор и че от нея ще се удържа за периода от 01.12.2024г. – 01.01.2026г. горницата над МРЗ.

От представеното от взискателя извлечение от банковата му сметка се установява, че е превел в полза на жалбоподателя сумата от 2398 лв. с основание решение № 550/25.10.2024г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящата жалба е срочно подадена от длъжника по изпълнението, на когото закона изрично е признал правото да обжалва насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което счита за несеквестируемо /арг. чл. 435 ал. 2 т. 2 ГПК/. Противно на становището на взискателя и на съдебния изпълнител жалбата е процесуално допустима, тъй като в нея са изложени оплаквания за насочване на принудителното изпълнение върху вземане на длъжника за пенсия, което е необходимо за издръжката му и запора върху него го лишава от средства за живот и закупуване на лекарства. Следователно по подразбиране длъжникът обжалва не самото изпълнително действие – запор върху пенсия и банкови сметки, а насочването на принудителното изпълнение върху негово вземане, което счита за несексвестируемо, тъй като то е предназначено да осигури съществуването му /виж т.1 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК/. Част от доводите на съдебния изпълнител за недопустимост на жалбата – липса на отправено до съда искане, касаят редовността й, но вместо да изпълни задълженията си по даване на указания за поправянето й в съответствие с чл. 436 ал. 4 вр. чл. 262 ГПК, същият се е задоволил единствено да отрази този порок като аргумент за нейната недопустимост.

По съществото на жалбата настоящият състав на ВТОС намира следното:

Правният институт на несеквестируемостта дава защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство и представлява изрично прогласена от закона забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника. Според чл. 446 ал. 1 ГПК вземанията за трудово възнаграждения или за каквото и да е друго възнаграждение за труд, както и за пенсия, до размера на минималната работна заплата за страната, са несеквестируем доход. За да запазят този си характер същите не следва да са постъпили по - рано от 3 един месец преди налагане на запора- чл. 446а ал. 1 ГПК. В противен случай т.е. ако са налични по банковата сметка в период повече от месец преди запора, същите придобиват характер на спестявания респ. на годен имуществен обект на принудително изпълнение. По арг. от чл. 446 ал. 1 ГПК, ако дохода на длъжника е над размера на МРЗ т.е. над несеквестируемия праг и в зависимост от това дали той има деца, които издържа, то същият е частично секвестируем в посочените в тази разпоредба размери. В последния случай, по арг. на противното от чл. 446а ал. 2 ГПК, запорното съобщение при вземане за пенсия ще произведе действие за тази секвестируема част съответно няма да действа спрямо подобно вземане, което е до размера на МРЗ. Следователно наложеният запор обхваща само секвестируемата част и не се разпростира върху несеквестируемата, тъй като е несъвместим с нея.

В случая към датата на налагане на запора върху пенсията на длъжника и върху вземанията му по сметки в съответните кредитни институции /08.11.2024г./ размера на МРЗ в страната е 933 лв., а според удостоверението от НОИ получаваната от същия пенсия е в размер на 1054, 33 лв. В тази връзка и доколкото длъжникът няма непълнолетни деца, които да издържа, горницата над размера на МРЗ е секвестируем доход. По отношение на него наложеният запор е допустим и не нарушава несеквестируемостта. Именно върху тази секвестируема част е наложен и запора върху пенсията на длъжника в НОИ, видно както от изпратеното запорно съобщение, в което изрично е посочено ежемесечните удръжки да се извършват при спазване на разпоредбата на чл. 446 ГПК, така и от уведомлението по чл. 508 ГПК от НОИ, в което размера на удръжките е формиран от разликата между получаваната от длъжника пенсия и размера на МРЗ. Следователно запора върху пенсията на жалбоподателя е наложен и има действие само върху нейната секвестируема част по чл. 446 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което ненарушава дадена на длъжника от процесуалния закон защита на несеквестируемия размер на това вземане.

Налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД само по себе си също не нарушава несеквестируемостта, тъй като в запорното съобщение ЧСИ изрично е подчертал, че същият няма действие по отношение на доходи от труд и пенсия до размера на МРЗ, както и върху изброените социални плащания, с изключение на средствата от трудово възнаграждение или пенсия, които са придобили характер на спестявания т.е. които не са изтеглени и са налични в период, повече от месец преди налагане на запора. В съобщението по чл. 508 ГПК банката е уведомила ЧСИ, че по запорираната сметка постъпват средства от пенсия и ще прави удръжки от тях само за горницата над МРЗ. Следователно, с оглед действието на наложения запор при НОИ, по сметка на длъжника ще постъпва пенсия в размера на МРЗ, поради което банката няма да има основание да удържа от това вземане други суми, тъй като ще наруши несеквестируемостта. По тези съображения оплакването на жалбоподателя, че се нарушава несеквестируемостта на вземането му 4 за пенсия, тъй като е наложен запор върху нея, както при НОИ, така и по банковата сметка, по която постъпва, е изцяло неоснователно.

Неоснователно се явява и оплакването му, че е недопустимо налагането на запор преди връчване на ПДИ, тъй като то не държи сметка за последиците на това изпълнително действие, което препятства длъжника да изтегли суми от сметките си и прави непротивопоставими на взискателя последващи прехвърляния на вземането /чл.

453 т. 3 ГПК/. Несъстоятелността на това оплакване следва и от разпоредбата на чл.

428 ал. 2 изр. 2 ГПК, в която изрично е посочено, че с ПДИ на длъжникът се съобщават наложените запори и възбрани т.е. очевидно същите следва да се извършват, за да може задълженото лице да знае, че не може да се разпорежда със запорираните си вземания респ. възбранени имоти.

Друг е въпроса, че от доказателствата по делото се установява, че длъжникът има разкрити и други сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, по една от която взискателят е превел сумата от 2398 лв., която е достатъчна да покрие процесното му задължение и разноските по конкретното изпълнение, а отделно от това за удовлетворяване на вземането му по негово искане е наложена и възбрана върху имот на жалбоподателя.

Налагането на няколко принудителни мерки изисква преценка за съразмерност на принудителното изпълнение, но същата е от компетентността на съдебния изпълнител.

Вярно е, че изпълнително производство има за цел да удовлетвори вземането на взискателя и той може да посочи няколко изпълнителни способа за постигането й, но в хода на принудителното изпълнение могат и следва да бъдат извършвани само такива изпълнителни действия, които са съответни на тази цел, без да са прекомерни и неоправдано да засягат правната сфера на длъжника. Предвид на изложените от последния оплаквания в жалбата му за налагане на запори върху пенсията му и в НОИ и в банката, очевидно счита, че принципа на съразмерност е нарушен, но в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, окръженият съд не може да осъществи контрол за това. Длъжникът сам разполага с възможността по арг. от чл. 443 и чл. 442а ал. 2 ГПК да поиска от ЧСИ изпълнението да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя способи, а при негово бездействие защитата му е по общия исков ред – чл. 441 ГПК, а не по реда на чл. 435 и сл. ГПК.