Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 398 от 18.12.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 211/2023
Вид
Решение № 398
Подписан
18.12.2023
В сила
17.03.2025
Състав
Ваня Драганова Богоева, Евгения Христова Стамова, Мина Цветанова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.165 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 , ал.1 · Закон за наследството
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Кюстендил, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Е. Хр. Стамова

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Е. Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500211 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 ГПК.

С решение №67 от 22.01.2023г. постановено по гр.д.№1952/2021г. по описа на Кюстендилския районен съд е допуснат до делба недвижим имот, както следва: жилище с идентификатор ***, находящо се в гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“№49, бл.14, вх.“А“ , ет.1, ап.1 с площ 99.43 кв.м., част от сграда с идентификатор №***,1 намираща се в поземлен имот с идентификатор №***, ведно с избено помещение №11, със застроена площ 7.35 кв.м. между съделителите Е. З. С., ЕГН ********** гр.К., ул. **********, С. З. С., ЕГН ********** с адрес гр.К., ул. *********** при права, както следва: 7/24 ид.ч. за Е. С., 7/24 ид.ч. за С.

С., 10/24 ид.ч. за А. Д..На страните е указано, че след постановяването му решението следва да бъде вписано. В срока за обжалване, определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Е. С. и С. С., представлявани от адв.Г. Д., КнАК.В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, постановен в нарушение на изискванията по чл.235 и чл.7, ал.1 ГПК, като не са обсъдени в съвкупност всички представени по делото писмени и гласни доказателства.Сочи се непълнота на доказателствата, предвид невъзможността в първоинстанционното производство да бъде представен нотариален акт №16, том І, н.д.№26/84г., обективиращ дарение в полза на С. касаещо процесния имот.Едновременно се твърди, че предвид факта ,че И. Д. е имал две деца, мвйката на жалбопоадтелите е починала преди открИ.е на наследството, то по силата на правилата за наследяване би трябвало двете деца на И. Д. да наследят по 1/6 ид.ч. от половината имот на своя баща , а преживялата съпруга 2/3 ид.ч. от същия имот.Съпругата на И. Д. е прехвърлила своите права от имота в дял до по 1/3 ид.ч. на всеки от страните по делото.След прибавяне на придобитото по наследство от И. Д. според въззвниците, би се 1 стигнало до извод за друг размер на притежаваните дялове.В съответствие с изложеното е искане за корекция на съдебния акт, относно правата при които да се извърши делбата.Претендират се разноски.Прави се искане за поредно изискване на нотариален акт №16, том І, н.д.№26 от 1984г., с оглед установяване действителните права на страните.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – ответник в производството А. И. Д.. Писмен отговор по делото не е представен.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение - при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в рамките на търсената с исковата молба защита.

Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) .

Имайки предвид изложеното,с оглед на представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, въззивният съд намира за необходимо да посочи следното:

Не се спори по делото, че страните са наследници на И. С. Д., ЕГН **********, починал на 18.11.1988г.Д. е наследен от Р. Д.а – негова съпруга, починала на 08.12.2005г., А. Д. – син, С. З. С. и Е. З. С. - низходящи, на негова дъщеря, починала на 04.12.1971г.

Няма спор между страните, за което свидетелства и нотариален акт №70, том ІІ, нот. д.№581/1980г., че общия наследодател на страните е притежавал в съсобственост с тяхната баба,следния недвижим имот: апартамент – жилище №1, находящо се на І ет. в жилищна сграда – блок МОК, вх.А, построен върху държавна земя, в кв.184, ул.“Ленин „№49, гр.Кюстендил, състоящо се от дневна, спалня, детска, кухня, баня, клозет, при съседи, както следва: от изток – дворно място, от запад – стълбище, от север – ул.“Ленин“, от юг- дворно място, отгоре ап.№5, на А. Д., отдолу – мазета.Това е имотът който е допуснат до делба.

Също няма спор и за това, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот,№165, том ІІІ, н.д.№2180/1996г. от регистъра на Кюстендилския районен съд, Р. Д.а е прехвърлила жилището си на своя син и своите внуци, при равни права.

Доказателства за други разпоредителни сделки по делото не са представени.Соченият във въззивната жалба нотариален акт не бе установен и представен по делото, в това число и чрез производство по чл.165 ГПК.

Имайки предвид изложеното и с оглед разпоредбите на чл.5- чл.9 от ЗН, съдът прецени жалбата основателна, само в частта касаеща квотите при които следва да се допусне делбата..Съображения:

2

На основание чл.5, ал.1 ЗН - децата на починалия наследяват по равни части.

В чл.6 от Закона е предвидено, че когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив.

На основание чл.9, ал.1 съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

На основание чл.10 , ал.1 ЗН - низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.

(2) Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци.

(3) Наследяването в тези случаи става по коляно.

(4) Заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия.

На основание СК в редакция към 1988г. при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

При съобразяване на посочените правила следва, че след смъртта на И.

Д. през 1988г., неговите права в жилището са преминали в собственост на неговата съпруга, техният син и внуците му при права, както следва:2/12 ид.ч. за съпругата, 2/12ид.ч. за синът и по 1/12 ид.ч. за внуците.

Бабата съотв. майка е прехвърлила своите права в сградата на страните по делото при равни права т.е всеки от тях е получил по 1/6 ид.ч. от притежавания от същата, след прекратяване СИО дял от имуществото - 1/2 ид.ч.

Наследствения дял на бабата от имуществото на нейния съпрут (2/12 ид.ч) е наследен от ответника А. Д. и жалбоподателите, при права равни права при което жалбоподателите получават всеки от тях по 2/48 ид.ч, а А. Д. -2/24 ид.ч.

Като се сборуват всички получени дялове и се приведат под общ знаменател, следва, че правата при които следва да се допусне делбата са следните:

3

За А. Д. - 2/12 ид.ч. + 1/6 + 2/24 - 20/48 ид.ч. - 10/24 ид.ч.

За Е. З. С. - 1/12 + 1/6 + 2/48 - 14/48 ид.ч. -7/24 ид.ч.

-

За С. С. - 1/1 2 +1/6 +2/48 -- 14/48 ид.ч. - 7/24 ид.ч.

В съответствие с изложеното, обжалваното решение правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271, ГПК, съдът

С оглед неоснователността на жалбата и разпоредбите на чл.78 ГПК, разноски на жалбоподателите не се следват.Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, такива не му се присъждат.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на Кюстендилския районен съд

№67/22.01.2023г. постановено по гр.д.№1952/2021г.

Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4