Решение № 10347 от 16.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10347 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110115855 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. П. И. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 2406/2023 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответника П. П. И. за сумите, както следва: 621,86 лева (шестстотин двадесет и един лева и 86 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, 91,17 лева (деветдесет и един лева и 17 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г., 29,40 лева (двадесет и девет лева и 40 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 17.01.2023 г. до изплащане на вземането, 5,84 лева (пет лева и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 10.04.2020 г. до 16.12.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за сумите в заповедта за изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна 1 енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, бул. надпартерен апартамент/, аб.№ Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. На първо място оспорва основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира вземанията, като отрича наличието на облигационна връзка между страните. Сочи, че не е собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което не е обвързан от общите условия на ищеца. Отделно, счита, че не са настъпили предпоставките за претендиране на мораторна лихва за забава от страна на ищцовото дружество. Счита, че недължима е и претендираната сума за дялово разпределение, доколкото сключеният с трето лице договор не може да обвърже ответника. Намира за недължима и претендираната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като не е настъпила изискуемостта за претендирането й. В случай на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност прави възражение за настъпила погасителна давност на част от претендираните суми за периода преди 17.01.2020 г. Признава фактите и обстоятелствата, посочени в поставените към вещите лица въпроси от ищеца. Оспорва доказателствената стойност на представения протокол от проведено ОС и нотариален акт, като счита, че не го обвързват. Счита, че в случай че се установи наличие на облигационно правоотношение, то не следва да отговаря за повече от ½ част от претендираните суми. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед изразеното от ответника в отговора на исковата молба във връзка исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 03.05.2023 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 01.06.2023 г. без възражения 2 от страните.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот – апартамент, придобит по наследство и съдебна делба № 127, том XIII, нот. дело № 2018 от 1992 г. по описа на СВ. Миленкова – I-ви нотариус при II-ри Софийски районен съд, се установява, че процесният имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, бул.

Васил Левски № 39, намиращ се на ет. 1 /надпартерен/, е признат за собствен на лицето Петко Петров И. по наследство, отказ от наследство и съдебна делба.

От приетото по делото удостоверение за наследници на лицето Петко Петров И. се установява, че след смъртта му, настъпила на 20.03.2014 г., същият е оставил двама наследници по закон – неговата съпруга Екатерина И.а И.а и ответникът по делото и негов син П. П. И.. Като се вземе предвид констатацията в съставения нотариален акт за собственост относно основанието за придобиване на имота /наследство и съдебна делба/, се налага извод, че същият не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака на наследодателя на ответника. Ето защо, след смъртта на Петко Петров И., процесният имот е придобит от неговите наследници при равни права – по ½ част за всекиго от тях /чл. 9, ал. 1 ЗН/.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на ½ част от процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.

3

Ответникът изрично сочи, че в случай на основателност на исковете, не оспорват, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 17.01.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.

"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 17.01.2020 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Видно от приетите по делото съобщения към фактури, издадени от ищцовото дружество, и на осн. чл. 162 ГПК, претендираната сума за главница, чиято изискуемост е настъпила до 17.01.2020 г., е в размер на 111,13 лева и обхваща процесния период от 01.05.2019 г. до 16.01.2020 г., като от общия дълг се извади сумата за доплащане по обща фактура от 31.07.2020 г., доколкото същата обхваща период на потрбеление, обхванат от периода на погасителна давност. Изискуемостта на вземането, касаещо следващо фактуриране от ищеца, настъпва след 17.01.2020 г., поради което не е погасено поради изтекъл давностен срок. Дължимата главница, която не е погасена поради изтекъл давностен срок, е в размер на сумата от 540,13 лева. Искът срещу ответника П. П. И. е основателен за 1/2 част от посочената сума, равняваща се на 270,07 лева, като бъде уважен за посочената сума и за периода от 17.01.2020 г. до 30.04.2021 г. и бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 621,86 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 16.01.2020 г. като неоснователен.