Решение № 8530 от 26.07.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19547/2022
- Вид
- Решение № 8530
- Подписан
- 26.07.2022
- Състав
- АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 245, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 325, т. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 8530 гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110119547 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от АТ. ИВ. ИВ. искова молба, насочена против /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 5285.93лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2021г. – 15.12.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 291.43лв. – мораторна лихва върху претендираното трудово възнаграждение за периода 01.07.2021г. -10.04.2021г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между него и ответното дружество са налични трудови правоотношения, породен от сключен Трудов договор № NЛС26/01.10.2015г., по силата на който е престирал труд на длъжност „Програмист – ИТ“ на пълно работно време, с основно трудово възнаграждение 1100.00лв. Сочи се, че с допълнително споразумение от 19.04.2018г. основното трудово възнаграждение е увеличено на 1500.00лв., а със споразумение от 01.03.2019г. същото е увеличено на 1650.00лв. Твърди се, че с допълнително споразумение от 01.04.2020г., страните са уговорили промяна на работното време на ищеца от пълен работен ден на четири часов такъв с размер на трудовото възнаграждение 1000.00лв. Релевират се съображения, че със Заповед № 10/15.12.2021г., на основание чл. 325, т. 1 КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие. Навеждат се доводи, че неизплатено е останало трудовото възнаграждение на ищеца за периода 01.06.2021г. – 15.12.2021г., което възлизало в размер на 5285.93лв., като се претендира и лихва за забава в размер на 291.43лв. за периода 01.07.2021г. – 10.04.2022г.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
1
Претенцията на ищеца е за сумата от 5285.93лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2021г. – 15.12.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесните месеци между страните са били налични валидни трудови правоотношения, по силата на който е престирал труд в полза на ответното дружество. На следващо място ищецът следва да установи по делото и размера на дължимото му се трудово възнаграждение за всеки един от индивидуализираните в исковата молба месеци.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения.
От представените по делото копие на Трудов договор № NЛС26/02.10.2015г., Допълнително споразумение № 79/19.04.2018г., Допълнително споразумение № 89/01.03.2019г и Допълнително споразумение № 95/01.04.2022г. се установява, че през исковия период между страните са били налични трудови правоотношения, по силата на които ищецът е престирал труд при ответното дружество на длъжност „Програмист – ИТ“.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че дължимото се на ищеца трудово възнаграждение за исковия период 01.06.2021г. – 15.12.2021г. е 5288.27лв., като от страна на ответника нито са наведени твърдения за изплащане на същото, нито са ангажирани доказателства в тази насока.
Съдът като съобрази принципа на диспозитивното начало, както и обстоятелството, че искът е предявен за размер, по-малък от посочения от вещото лице, а именно за сумата от 5285.93лв., намира че претенцията се явява изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Акцесорната претенция за мораторна лихва върху неизплатената част на трудовото възнаграждение е заявена за сумата от 291.43лв. – мораторна лихва върху претендираното трудово възнаграждение за периода 01.07.2021г. -10.04.2022г.
По отношение срока на заплащане на дължимото се трудово възнаграждение е приложима разпоредбата на чл. 270, ал.2 КТ, съгласно която същото е дължимо ежемесечно, т.е. до края на месеца, за който се начислява. От приложеното копие на сключения между страните Трудов договор № NЛС26/02.10.2015г. се установява, че е уговорено единствено авансово изплащане на 5-то число на месеца в размер съгласно чл. 245, ал. 1 КТ /60% от дължимото се възнаграждение/. Доколкото за останалата част от възнаграждението липсва уговорен срок или конкретна дата за заплащане, работодателят е изпаднал в забава за всяко от месечните възнаграждения, считано от първо число на месеца, следващ този, за който възнаграждението е дължимо, без да е необходима покана от страна на работника.
По изложената аргументация следва, че работодателят е в забава, считано от 01.07.2021г. С оглед изводите на вещото лице, акцесорната претенция се явява изцяло основателна за сумата от 291.43лв.
За пълнота следва да се отбележи, че акцесорната претенция е заявена за периода 01.07.2021г. – 10.04.2022г. / датата преди завеждане на исковата молба/, за който период е изготвено и заключението на вещото лице.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество 2 следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В приложения на л. 5 по делото договор за правна защита и съдействие е отразено, че уговореното възнаграждение е заплатено в брой, респективно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013г., в тази част договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на възнаграждението. Съдът намира за частично основателно формулираното от ответното дружество възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение с молбата приложена на л. 39. По аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 608.87лв. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството че предмет на разглеждане са два обективно кумулативно съединени иска, че е формулирано и разглеждано искане за допускане на обезпечение на заявените претенции и факта, че по делото е допусната експертиза, намира че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00лв., като над тази част до максимално претендираното възнаграждение от 750.00лв. искането за разноски се явява неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати по сметката на СРС - 261.44лв. – държавна такса и 250.00лв. – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице или общо сумата от 511.44лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на АТ. ИВ. ИВ. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 5285.93лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2021г. – 15.12.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -11.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 291.43лв. – мораторна лихва върху претендираното трудово възнаграждение за периода 01.07.2021г. -10.04.2022г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на АТ. ИВ. ИВ. , ЕГН **********, сумата от 700.00лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 511.44лв., от които 250.00лв. – възнаграждение за вещо лице и 261.44лв. – държавни такси.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, с която е уважен искът по чл. 128 КТ.
Решението, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3