Решение № 5900 от 22.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7378/2023
- Вид
- Решение № 5900
- Подписан
- 22.09.2026
- Състав
- Росен Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 5, ал. 4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина
РЕШЕНИЕ
№ 5900 гр. София, 22.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20231100107378 по описа за 2023 година
Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл.49,ал.1 вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищците Д. С. А., ЕГН ********** и С. Е. П., ЕГН ********** са предявили против УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, ЕИК 831605795 гр.София и С. Г. Б., ЕГН ********** при условия на пасивна солидарност искове с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД за обезщетяване на търпените от тях неимуществени вреди - мъки и страдания в следствие смъртта на А. Е. П., ЕГН **********, починал на 25.07.2018 г. , като първият ищец претендира обезщетение в размер на 100 000 лв., а втория ищец-50 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 25.07.2018 год. до окончателното им изплащане.
Ищците завяват, че на 24.06.2018 г. вечерта А. П., е посетил УМБАЛ „Александровска“ ЕАД поради оплакване от болки в корема. Приет е в клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия /КОЧПХ/ с диагноза „остър панкреатит“. В продължение на два дни е лекуван медикаментозно, като по време на лечението на него и на близките му е съобщавано, че когато му се подобрят изследванията му /паднат стойностите на амилазата/ ще го извишат, като очакваният период според лекуващите е бил два-три дни.
Посочват, че А. П. не е имал температура при приемането си в болница, не е имал други оплаквания освен коремна болка. Никой от лекарите не е уведомявал нито пациента, нито тях, че може да се наложи оперативно лечение, напротив те са били уверявани, че след два три дни медикаментозно лечение той ще бъде изписан от болницата. Вечерта на 26.06.2018 г. на А. П. е съобщено от ответника д-р С. Б., че ако не бъде опериран незабавно до другата сутрин ще умре в страшни мъки. Същите твърдения късно вечерта, преди полунощ на 26.06.2018 г. ответникът Б. е заявил и на майката на А., поради което късно през нощта на 26.06.2018 г., както А. П., така и ищцата Д. А. са се съгласили веднага да започне операция.
1
На А. П. и роднините му е било обяснено, че операцията е единствената алтернатива, че без нея смъртта му е сигурна и може да се предотврати само чрез операция, а рисковете нямало, тъй като А. е млад и здрав. Операцията на А. П. е започнала в 00.00 на 27.06.2018 г. и е продължила до 04.00 часа на 27.06.2018 г. След операцията д-р С. Б. е съобщил на роднините на А. П., че операцията е минала успешно и А. П. е приведен в реанимация. Лекари от отделението по реанимация са съобщили на близките на А. П., че състоянието му е много тежко, че в резултат на проведената операция е получил възпаление на белия дроб. В продължение на почти месец след операцията доктор С. Б. е съобщавал на близките на П., че състоянието му се подобрява, а лекарите от реанимация са съобщавали на роднините, че състоянието му е тежко. Мнението на всички консултирали семейството на А. П. специалисти след направената операция е било, че операция при остър панкреатит не следва да се прави, тъй като предизвиква инфекция в цялото тяло и тази инфекция ще доведе до смърт.
На 25.07.2018 г. сутринта от д-р Б. е съобщено, на роднините на А. П., че състоянието му няма промяна, а минути по-късно от лекар в реанимация им е съобщено, че А. П. е починал. Ищците твърдят, че смъртта е настъпила от недостатъчни и неадекватни диагностични и лечебни действия на лекари, полагащи труд в лечебното заведение - първия ответник. При извършената операция на А. П. са допуснати нарушения на посочените нормативни актове, както и грубо погазване на правилата за добра медицинска практика.
Ответниците на са изпълнили задълженията си по своята функция - опазване на живота и здравето на пациента.
Ищците заявяват, че вследствие загубата му търпят значителни по интензитет и продължителност неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и силна мъка от смъртта му. Претендират разноски.
В срока за писмен отговор след предоставената съгласно по чл. 131 ГПК възможност,ответникът УМБАЛ „АЛЕКСАНДРОВСКА“ ЕАД гр.София оспорва предявените искове по основание с основен аргумент,че не са допуснати грешки при лечението на А. Е. П.. От страна на ответното дружество се излагат твърдения, че пациентът А. П. е приет на 24.06.2018 г. в КОЧПХ на УМБАЛ „Александровска” ЕАД, с приемна диагноза: „Остър панкреатит”, след като по-рано на същия ден е бил прегледан в Спешно отделение на лечебното заведение и му е предложена хоспитализация, която пациентът е отказал. Поради засилване на оплакванията, А. П. повторно е посетил Спешно отделение вечерта на 24.06.2018 г. и е приет в Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия в увредено общо състояние, със силно болезнен корем и с отслабена перисталтика. На следвапщя ден - 25.06.2018 г., на А. П. е направена компютърта томография на корем и малък таз и е установена дифузна чернодробна стеатоза, КТ данни за остьр панкреатит, предвид на което му е назначена консервативна терапия с водно-солева и въглехидратни разтвори , спазмолитици, антибиотици и диуретици. В хода на престоя му в Клиниката му е предложено и поставяне на назогастрална сонда и уретрален катетър, като са му разяснени рисковете, но той е отказал поставянето им. Заявява, че поради влошаване на 2 здравословното състояние на пациента се е наложило извършване на операция по спешност, като рисковете били разяснени както на него, така и на близките му. След извършване на операцията А. П. бил приведен в реанимация, където въпреки прилаганото комплексно лечение е починал. От ответното дружество се твърди, че лекарите са извършили всички необходими диагностични и лечебни мероприятия в достатъчен обем и навременено, с необходимата грижа и професионализъм, поради което не са налице твърдените от ищците нарушения ангажиращи неговата отговорност.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът С. Г. Б. в срока по чл.131 ГПК дава становище за допустимост, но неоснователност на ищцовите претенции. По идентични съображения с тези изложени от ответника УМБАЛ „Александровска“ оспорва предявените искове и иска същите да бъдат отхвърлени.
В становище третото лице-помагач на първия ответник ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Поддържа изложените от ответниците фактически твърдения. Твърди, че служителите от медицинският персонал на „УМБАЛ Александровска", в т.ч. д-р С. Б., не са реализирали виновно и противоправно поведение, допуснато в нарушение на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове в областта на здравеопаэването, Правилата за добра медицинска практика, Медицински стандарт „Гастроентерология", в резултат на което в патримониума на ищците да са претендирантие настъпипи вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите по делото три Амбулаторни листове за преглед /в том 1,л. л. 432 и 433 и том 2- л.139 от делото/, че А. П. е постъпил за преглед на 24.06.2018 г. в УМАБЛ „Александровска“ ЕАД с оплакване от клина болка в горната част на корема, дясна лумбална област, без гадене и повръщане. От една седмица с многократни диарични изхождания. Обективно състояние – общо увредено общо състояние.
Приложените амбулаторни листове са с идентично съдържание относно пациента,датата и час на приема, часа на напускане,лекарят който го е подписал, като в първият на л.432 /подписан от пациента А. П. и д-р Ц.Ч./ е отразено че липсва необходимост от болнично лечение, но подписът на пациента разположен в графа – информиран съм здравословното ми състояние, необходимостта от болнично лечение, очакваните резултати и възможните рискове и отказвам предложеното лечение.
На втория лист за преглед на л.433 /неподписан от пациента А. П. ,а само от д-р Ц.Ч. / е отразено, че е предложена хоспитализация, но той отказва.
Третия лист за преглед приложен на л.139 от втория том /подписан от пациента А. П. и д-р Ц.Ч./ установява,че на пациента е предложена хоспитализация, но той отказва.
Прието като писмено доказателство е и Информирано решение за преждевременно 3 прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение/диагностициране от 24.06.2018 г. видно от което А. П. собственоръчно е посочил, че отказва болнично лечение.
Не се оспорва по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че А.
П. постъпва повторно вечерта на 24.06.2018 г. в УМБАЛ „Александровска“ е и е хоспитализиран в КОЧПХ в увредено общо състояние, със силно болезнен корем и с отслабена перисталтика.
На следващия ден са му направени изследвания, назначено е консервативно лечение.
Предложено е поставяне на назогастрална сонда и уретрален катетър, но пациентът е отказал.
Поради неповливяване от консервативното лечение и влошаване на здравословното му състояние установено от клиничната картина и направените клинико-лабораторни изследвания се установява, че е налице прогресия на основното заболяване – „Остър панкреатит“, довел до остър хирургичен корем, налагащ спешна хирургична интервенция.
На пациента П. и на неговите близки са разяснени рисковете от операцията, като същата е направена на 26.06.2018г.
Не е спорно, че след операцията пациентът П. е приведен в Клиника по анестезиология и интензивно лечение на болницата, в тежко състояние, където впоследствие е починал.
Горната фактическа обстановка е установена от съда въз основа на представената и приета по делото медицинска документация /история на заболяване, медицински изследвания, епикризи/.
От разпита на свидетелката М.Я. се установяват факти касаещи здравословното състояние на А. П.. Свидетелката твърди, че е виждала видеоклип в който отива към болницата и си пеел в колата. Посетила го на следващия ден след приема и той бил добре, ходел в стаята, говорел. Разбрала, че лекарите искали да му поставят сонда, но той отказал, защото изпитвал страх. Свидетелката твърди, че присъствала на разговорите с доктор Б. и разбрала, че било необходимо на А. да бъде приложено медикаментозно лечение за 2-3 дни.
От майка му разбрала, че доктор Б. й се обадил като й казал, че трябвало спешно да бъде направена операция на сина й, тъй като имало опасност той да умре. Двете отишли в болницата, срещнали се с доктор Б. и той обяснил, че се налагала спешна операция, не са разяснени рисковете от нея, но обяснил, че е рутинна и няма опасност за пациента П..
Свидетелката твърди, че ищцата Д. А.ова била много притеснена за състоянието на сина си.
Искала да бъдат допуснати външни консултанти, които за го прегледат, но завеждащият реанимацията на болницата – д-р Т. отказал.
Свидетелката С. И.а – сестра на ищцата заявява, че е присъствала на разговора с ответника д-р Б. преди операцията на нейния племенник. Ответникът обяснил, че същата е спешна, защото ако не бъде направена той „щял да умре в страшни мъки“, като не си спомня да са им разяснявани рисковете от операцията. След разговора с лекаря, тя видяла 4 племенника си и той изглеждал добре, само се стреснал защо майка му и леля му били в болницата. Свидетелката заявява, че е била със сестра си пред операционната, като след операцията д-р Б. казал, че била успешна, но не е имало време да бъдат правени консултации с други специалисти преди да бъде направена. Посочва, че както сестра й, така и племенникът й много трудно са понесли загубата на А.. Страдат и до настоящия момент.
Тримата били много близки и имали изключително силна връзка помежду си.
По делото е разпитана като свидетел проф. В. М. – Началник Клиника КОЧПХ в УМБАЛ „Александровска“ към момента, в който е лекуван А. П.. Твърди, че си спомня, че на катедрен са обсъждали неговата операция. Обсъждало се е, че става дума за некротичен панкреатит, че е в много тежка форма с начинаещ перитонит, поради което се е наложило да бъде поставена илеостома.
От приетото заключение на СМЕ се установява, че на 24.06.2018г., в 21.30ч., т.е. след хоспитализацията на А. П. в Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия (КОЧПХ) в 21:15ч. на 24.06.18г. при УМБАЛ „Александровска", той е консултиран с интернист, който е посочил че пациентът е с нисък риск при оперативно лечение.