Решение № 834 от 16.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000501261 по описа за 2024 година

С решение № 261375 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 2466/2021 г., СГС, І-15 с-в, ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати на М. Р. М. сумата от 135 000 лв. на основание чл. 432 КЗ като застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. Б., майка на ищеца, вследствие на ПТП, настъпило на 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 200 000 лв.

Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлени за сумата над 135 000 лв. до сумата от 200 000 лв., е депозиран въззивна жалба от М. Р. М..

Твърди, че размерът на обезщетение е занижен, като е подчертал, че от ранна детска възраст е бил отглеждан само от майка си, няма свое семейство, братя или сестри, и загубата е била изключително тежка и травмираща за него.

Сочи, че не са отчетени инфлационните процеси, като основава претенциите си и на таблица за обезщетения, възприета в Италия. Отделно оспорва изводите на съда за съпричиняване, като излага подробни аргументи относно техническите характеристики на автомобила, местопроизшествието, 1 поведението на пешеходката, същевременно оспорва компетентността и заключението на автоекспертите и част от свидетелските показания. Намира, че водачът не е проявил съобразителност и не се е огледал преди да потегли.

Подчертава, че водачът се е движел по иначе забранено за движение на МПС трамвайно трасе по бул. Скобелев от НДК до Петте кьошета. Моли решението да се отмени и да се присъди обезщетение до 200 000 лв., ведно с разноските.

Срещу решението, в частта, в която искът е уважен над сумата от 80 000 лв. е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.

Счита, че показанията относно търпените вреди са схематични и възпроизвеждат чужди впечатления, респ. че обхващат кратък период от време, като подчертава, че ищецът дълги години е бил шофьор в САЩ и не е живеел съвместно с майка си. Обосновава възраженията си и с възрастта на загиналата (87 г.). Твърди, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест и е изградил крайните си изводи само въз основа на свои логически обосновки. Сочи, че пострадалата е съпричинила инцидента като е пресичала на неразрешено място, при наличие на пешеходна пътека в близост, без да съобрази придвижването си с намиращото се на платното превозно средство. Като не оспорва, че водачът има по-голям принос за настъпването на ПТП, сочи, че съпричиняването на пострадалата е занижено от съда, тъй като тя е можела да изчака превозното средство и тогава да пресече. Моли да се назначи САТЕ, с поставени в жалбата въпроси и да се приобщи НОХД № 5163/2018 г., СГС.

В писмени отговори, изходящи от пълномощникът на М. М. и лично от него, се оспорва жалбата на застрахователя, като се сочи, че ищецът е живеел в едно домакинство с майка си, но около 6 месеца в годината е работел, за да изкарва прехраната и на двама им. Подчертава се, че дори в краткия период на отсъствие ищецът е подсигурявал всички нужди на майка си – иконом, жена за почистване, ежегодни екскурзии в чужбина и пр. Сочи се, че загиналата е била в отлично за възрастта си здравословно състояние. Изтъква се също, че след инцидента са отключени здравословни проблеми при ищеца. Оспорва искането за САТЕ, но на свой ред ищецът прави такова за допускане на нови задачи.

В писмен отговор застрахователят оспорва с подробни аргументи жалбата на ищеца.

2

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищецът на М. Р. М. твърди, че на 30.01.2017 г. в гр. София, на обособено трамвайно трасе по бул. "Скобелев " с посока ул. "Княз Борис" към бул.

"П р ага " товарен автомобил, управляван от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, предизвикал ПТП с пресичащата на зелен сигнал на светофарна уредба пешеходка В. Б., майка на ищеца, която загинала. Твърди се, че ищецът понесъл тежко загубата, изпаднал в тежка депресия, затворил се, отключил заболяване розацея. Претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва считано от 17.05.2017 г. до окончателното изплащане.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ оспорва механизма, вредите, вината на водача, като твърди, че пострадалата е причинила произшествието, тъй като навлязла на платното за движение пред автомобила на неразрешено за пресичане място, по начин, непозволяващ своевременно спиране и при забранителен сигнал на светофарна уредба.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че М. М. е наследник на загиналата при процесното ПТП – В. Б., на 87 г., негова майка, нито че по отношение на водача е постановена влязла в сила присъда, с която същият е признат за виновен (присъда № 260012/26.01.2021 г. по НОХД 5163/2018 г. на СГС, 5 с-в) за нарушение на чл.

25, ал. 1 от ЗДвП тъй като извършил неправилна маневра потегляне и реализирал ПТП с пресичащата трамвайното трасе в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка, която починала.

От представената по делото влязла в сила присъда на наказателния съд, потвърдена с решение № 50122/19.10.2022 г. по КНД № 537 по описа за 2022 г., на ВКС, ІІ Н. О., и събраните доказателства се установява, че специалният автомобил "Магерус", управляван от застрахования при ответника водач, е извършвал на 30.01.2017 г. обслужване на съоръженията по трамвайния 3 релсов път с цел почистване и недопускане заледяване на специалните устройства чрез осоляване, разместване, гресиране, като в съответствие с нормативните изисквания на Наредбата за организация на движението на територията на СО (приета с Решение № 332 по протокол № 48 от 19.5.2005 г. на Столичен общински съвет) е имал право да ползва трамвайните трасета, а при преминаването през кръстовища следвало да се съобразява и спазва сигналите на светофарната уредба, регулираща движението на релсовите пътни превозни средства. В изпълнение на тези свои функции автомобилът се е движил по обособеното трамвайно платно по бул. "Ген. Скобелев" с посока от ул. "Княз Борис" към бул. "Прага", в района на кръстовище „Петте кьошета“ и намиращата се там трамвайна спирка. Достигайки с автомобила до № 39 на бул. "Скобелев", водачът спрял в дясната част на релсовия път в зоната на светофара, регулиращ движението на трамвайните мотриси, изчаквайки разрешителен сигнал за потегляне. По това време В. Б. се придвижвала в района, като поради натрупан сняг на самия тротоар били направени няколко пътеки за осигуряване за пешеходците на по-лесен достъп до трамвайното трасе. По такава пътека тя предприела пресичане на релсовия път на бул. "Скобелев " отляво надясно, считано по посоката на движение на автомобила, като достигайки до него се придвижила успоредно на лявата част на превозното средство и за да сигнализира за намерението си да пресечи тя повдигнала над главата бастуна си. В този момент за автомобила бил подаден разрешителен сигнал за движение, в неговата посока, от релсовата светофарна уредба, а пешеходката започнала своето пресичане. Между Б. и автомобилът настъпило съприкосновение, тя паднала и била прегазена последователно и от двете странични леви гуми. Тялото след влаченето и прегазването се установило в рамките на пешеходната пътека, като трупът бил обърнат по гръб от минувачи, притекли се на помощ. Водачът не разбрал за произшествието и продължил до депо.

В мотивите на постановената присъда наказателния съд е приел, че Б. не е пресичала на обозначеното за целта място (пешеходна пътека), като същевременно е отчетено, че пострадалата е навлязла в обхвата на движение на автомобила при забранен за пешеходци светлинен сигнал (л. 132 от делото), но при оглеждане на обстановката вляво, водачът е могъл да предотврати удара като не потегли (л. 133 от делото). Няма оправдателен диспозитив на присъдата досежно обвинение за нарушение на правилата за предимство на 4 пресичащи на пешеходна пътека пешеходци. Такова обвинение не е било повдигано, тъй като се е касаело до недопустимо изменение на обвинението в по-тежко такова при едновременно изменение и на обстоятелствената част.

Наказателният съд е приел, че водачът е виновен, тъй като е извършил неправилна маневра потегляне и е нарушен само чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като е привел в движение превозното средство без да се убеди, че пътят пред него е свободен, т.е. че няма друг участник в движението. Водачът е оправдан за обвинение по нарушаване на чл. 76 ППЗДвП ("Маневра" е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и други подобни). Прието е в присъдата, че появата на пешеходец е предвидима, въпреки предписаните и неспазени в случая правила за пресичане на платното за движение при разрешителен сигнал и на указаното за целта място (л. 136 от делото).

Видно от решението на САС по наказателното дело (решение № 16 от 27.01.2022 г. по н.д. № 689/2021 г.) въззивният съд е счел за правилни и законосъобразни аргументите на решаващия първостепенен съд, че починалата пешеходка се е намирала неправомерно на пътното платно, в нарушение на чл. 113, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Неправомерното поведение на пешеходката се намирало в причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и заедно с виновните действия на водача е допринесло за обществено-опасния резултат по делото. Това е така, защото при условие, че пешеходката не се е намирала на пътното платно, без да има правомерно основание за това, пътното произшествие не би настъпило, т.е. поведението на починалата има пряк каузален принос към общественоопасните последици от престъплението. В този смисъл съдилищата са приели наличие на съпричиняване, което са отразили в определянето на наказателната отговорност на подсъдимия. Върховният съд е променил само определеното наказание.

Приета пред СГС е САТЕ, като относно констатациите й настоящият състав препраща към мотивите на решението на СГС.

Пред настоящата инстанция с определението за насрочване е изискано и приобщено наказателното производство.

Пред САС е допусната и приета по въпроси и на двете страни КСАТЕ.

5

На първо място съдът намира за необходимо да подчертае, че приема включените в състава на експертизата вещи лица за компетентни и непредубедени. Обстоятелството, че в.л. С. Д. е участвал в подготовката на експертизи в наказателното дело не сочи, че той е бил заинтересован или с формирано предварително мнение по делото, тъй като се установява, че експертът се е отвел от участие в експертизата по наказателното дело и не е защитавал същата там.

Съдът кредитира заключението на КСАТЕ, като отчита, че същата е работила въз основа на всички събрани по делото материали (вкл. и приобщеното наказателно производство), като е извършила и проверка на налични в района на инцидента записи от камери. Експертизата е провела необходимите експериментални проучвания за съпоставяне относно времево и пространствено позициониране на участниците в инцидента и свидетелите на същия, и въз основа на тях е изградила своите крайни изводи. Вещите лица са отчели, че свидетелят (охранител в банка) от позицията, на която се е намирал не е имал видимост към пешеходния светофар, намиращ се на тротоара, по който е вървяла пешеходката. Ако на релсите е имал спрял автомобил този свидетел не е можел да възприеме и светофарния сигнал, на който е потеглил автомобила преди удара. Лунният светофар е можело да бъде видян от свидетеля едва след 6,85 секунди. Вещите лица са направили извод, че пешеходката е пресичала по пешеходна пътека, като в момента на навлизането си на трамвайното трасе, обикаляйки купчините сняг, тя не е можела да види лунния светофар (регулиращ движението на трамваите), а само пешеходния. Видно от л. 17 на КСАТЕ вещите лица са приели, че пешеходката е навлезнала на трамвайното трасе на проход в снега и е изминала диагонално 4 м за 9 секунди, като в това време автомобилът не е потеглил. Плавно потегляне е предприето след 1,07 сек от навлизане на пешеходката на платното, което обяснява и повдигането на бастуна на Б. за да привлече вниманието на водача. Ако в този момент тя е била спряла е щяла да избегне удара. Посочено е, че ако водачът е насочвал погледа си напред е можел да възприеме пешеходката, но ако е бил с отклонен поглед на дясно, (през страничния прозорец) с цел да възприеме сигналите на лунния светофар (който е бил подминал с предната част на автомобила), той не е имал възможност да възприеме пешеходката. Разяснено е, че св. Д. при позициониране в предната част на процесния автомобил (от дясната му страна 6 и на срещуположния тротоар спрямо пострадалата), с оглед данните за нейния ръст и височина на бордюра от 17 см., не е имала възможност да възприеме евентуалното движение на пешеходката през проходите сняг, а само при навлизането й на платното по пешеходната пътека. Посочено е, че трупът е бил разположен на пешеходната пътека, с крака 30-40 см. навътре към маркировката, считано от посоката на движение на автомобила. Пояснено е в о.з., че поради преминаването на двете гуми върху тялото, то е можело да бъде върнато и назад (спрямо мястото на удара).