Решение № 399 от 17.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. София, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600636 по описа за 2021 година

С Присъда №260047 от 23.11.2020 година Софийски градски съд – наказателно отделение, 19 състав по НОХД № 3648/2018 година е признал подс.Е. М. Г. за виновен в извършено престъпление по чл.301, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и на основание чл.54 НК го е осъдил на 3 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 2 500 лева. На основание чл.66, ал.1 НК го е отложил за изпълнение за срок от 5 години. Лишил е Г. за 5 години от право да заема контролна държавна или обществена длъжност.

Със същата присъда е признал и подс.И. Р. Г. за виновен в това, че е извършил престъпление по чл.301, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК като го е осъдил на 3 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 2 500 лева. Отложил е изпълнението за изпитателен срок от 5 години и лишаване от право да заема контролна длъжност или дейност.

Срещу така постановената присъда в срок е депозирана въззивна жалба от адв.А. с молба за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на оправдателна по отношение на подс.Е.

М. Г..

Депозирана е въззивна жалба и допълнение към нея от адв.С. – защитник на подс.И. Р. Г. с молба за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

В хода на съдебните прения защитниците на подсъдимите поддържат въззивната жалба и 1 допълнението към нея като настоящият състав ще вземе становище на по-късен етап по наведените доводи.

Подсъдимите поддържат казаното от своите защитници, а в последната си дума не се признават за виновни.

Представителят на САП предлага въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, а атакуваната присъда да бъде потвърдена.

САС, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Подсъдимият Е. М. Г. бил назначен на длъжност „инспектор по приходите“ в сектор „Оперативни проверки“ в дирекция „Контрол“ към ТД на НАП-София и встъпил в длъжност на 18.08.2014 год.

Подсъдимият И. Р. Г. бил назначен на длъжност „старши експерт по приходите“ в отдел „Администриране на държавни вземания“, дирекция „Частни държавни вземания“ към Централното управление на НАП и бил преназначен на длъжност „старши инспектор по приходите“ в дирекция „Контрол“ към ТД на НАП-София, а встъпил в длъжност на 07.04.2014 година.

И двамата подсъдими при встъпването са били запознати със съдържанието на длъжностните им характеристики като освен в посочения документ техните правомощия са уредени и в ДОПК. Те са подписали длъжностните си характеристики и придобили качеството – орган по приходите съгласно ЗНАП.

Същевременно св.Ю. С. Г. стопанисвал на ул.“Проф.Цветан Лазаров“ и ул.“Момина чешма“ №4 респективно - „Обект за техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Автосервиз“.

През 2017 година в НАП е получен сигнал, в който оплакванията били, че не е издаден фискален бон в автосервиза на ул.“Цветан Лазаров“. В тази връзка била изготвена работна карта за юридическо лице, за да може да се извърши проверка.

Св.Г. бил собственик на този обект като на 15.11.2017 год. регистрирал дружество „Слатина авто“ ЕООД, през което дейността на обекта е следвало да се отчита, поради което ЕКАФП бил регистриран в системата на НАП на 18.11.2017 година със съответния номер.

На 14.11.2017 год. в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП била издадена резолюция, с която се възложило на двамата подсъдими да извършат оперативна проверка в процесния обект, намиращ се на ул.“Проф.Цветан Лазаров“ в гр.София. Предмет на проверката били касови бележки, трудови договори и осигуряване с краен срок до 06.12.2017 год. Ръководител на екипа бил св.П. Н..

С оглед издадената резолюция двамата подсъдими на 29.11.2017 година посетили въпросния автосервиз, където свидетелите Д., М. и М. ремонтирали автомобили. Междувременно св.Г.

2 влязъл в сградата и видял подсъдимите, които се легитимирали и започнали съответната проверка, която включвала и книгата за дневните финансови отчети, където те констатирали, че отчета за 28.12.2017 год. не бил съхранен в хронологичен ред – не е залепен за страницата на въпросния календарен ден.

От събраните по делото доказателства, както правилно е констатирал първият съд, се установява, че подс.Е.Г. именно във връзка с констатираната нередност е казал на Г., че това е административно нарушение, за което трябва да му бъде съставен акт с глоба в размер на 500 лева и запечатване на обекта за срок от 7 дни, тъй като е налице нарушение на чл.39, ал.1 и ал.5 от Наредба за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. След като изслушал това, което му казал подс.Е.Г., св.Г. помолил да му напишат предписания, които да изпълни, но двамата подсъдими обяснили, че няма такава възможност. Междувременно подсъдимите решили да обсъдят нещо помежду си, след което отново се приближили до Г. като Е.Г. обнадеждил Г. с репликата, че е късметлия и ще му се „размине“, но за това трябва да предостави сумата от 7 000 лева, за да не съставят АУАН съгласно посочената по-горе норма на цитирания подзаконов нормативен акт. Било обяснено, че сумата е такава въз основа на изчисление във връзка със законово определения срок за запечатване на обекта, тоест 7 дни по 1000 лева или общо 7 000 лева и по този начин сервизът няма да бъде запечатван и собственикът ще може да продължи да извършва дейността си без да има загуби. На тази оферта Г. възразил като казал, че е непосилна за него.

При категоричния отговор двамата подсъдими решили да продължат с разговора като предложили да се отиде на по-уединено място. Тримата се качили на втория етаж. Когато останали сами в съответното помещение подс.И.Г. решил да намали първоначалната оферта и поискал сумата от 3 000 лева със същото предложение – да не съставя акт и да не се запечатва обектът. Въпреки значителното намаление на стойността, Г. пак не се съгласил да даде тези пари. В този момент и след съответното обсъждане двамата подсъдими отново направили трето поред предложение като свалили сумата на 2 000 лева. Свидетелят заявил, че и тази сума не може да я предостави, тъй като не разполага с нея и му трябва време, за да я намери. Въпреки задължението си да оформят протокол със съответните констатации, подсъдимите не изпълнили задълженията си във връзка с проверката на 29.11.2017 година и се разбрали със свидетеля на 01.12.2017 год., когато се върнат на обекта, да им се предаде договорената сума от 2 000 лева.

Същевременно на 01.12.2017 год. Г. уведомил ГДНП за поискания подкуп като свидетелят предал с протокол за доброволно предаване 20 банкноти от по 100 лева с подробно описани серии и номера на обща стойност 2 000 лева, които са били маркирани от ДАТО. На същия ден подсъдимите, както е била уговорката, отишли в автосервиза, но не намерили Г. там, поради което Е.Г. казал на св.М. да се свърже с него по телефона, след което провели разговор с уговорката, че тъй като свидетелят е извън София двамата подсъдими отново да се върнат същия ден на същото място около 16 00 часа.

Малко преди уречения час, Г. пристигнал на процесното място, след което дошли и двамата 3 подсъдими. Тримата се качили на втория етаж, за да може подс.Е.Г. да попълни протокол с дата 01.12.2017 год. за извършена проверка под №0320853, в която не били описани направените констатации за установените нарушения. Този път вече, за разлика от първия път, когато Г. помолил за това, били изготвени и съответните предписания свързани с това свидетелят на посочената дата да се яви в НАП като представи посочените документи, включително и отчет от паметта на фискалното устройство за периода 01.12.16г. – 30.11.17 г. Освен това от касовия апарат на дружеството стопанисващо автосервиза били издадени бон за 20 лева, дневен отчет за същата дата и отчет фискална памет от датата на въвеждане в експлоатация.След като съставили въпросния протокол за проверка, двамата подсъдими записали имената си и се подписали като се приложило обяснение на Г. и опис на касовата наличност.

След като приключили с изготвянето на протокола подс.И.Г. се обърнал към свидетеля с думите „хайде да се оправим и да си ходим“, при което Г. извадил белязаните банкноти и ги подал на И.Г., който отворил носената от него раница със забележката парите да бъдат поставени вътре, след което я затворил. Веднага след това двамата подсъдими тръгнали да излизат от процесния автосервиз, където били задържани от органите на полицията.

Така установената фактическа обстановка въззивният съд прие с оглед събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства както следва:

Правилно и законосъобразно първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на основния свидетел Е.Г. като и настоящата инстанция приема, че тези гласни доказателствени средства няма основания да не бъдат приобщени към съвкупността.

Основните възражения на защитниците във връзка с доказателствата по делото и техния анализ от първия съд е свързан с това, че същите са на мнение, че тези гласни доказателствени средства са противоречиви, предубедени и не могат да бъдат поставени като основа за една осъдителна присъда, тъй като липсват и други, които да ги подкрепят или допълват. Твърди се и, че от провокативното и неуважително отношение на свидетеля при разпита му пред първата инстанция също можело да се изведат изводи за неправдоподобност на тези показания, а и че няма синхрон между казаното от него и специалните разузнавателни средства(СРС), които също били неясни и нищо не се разбирало от тях. Сочи се още и, че поради факта, че не била представена документация – книга за финансов отчет, това е довело до там, че фактическата обстановка е останала недоизяснена, а присъдата поради тази причина е постановена върху предположения, което е недопустимо по смисъла на НПК.

С оглед на така посочените възражения на първо място не може да се сподели становището на защитата за некредитиране на СРС със съответните ВДС, тъй като самото съдържание на протоколите е било изготвено по законния ред и няма основание да се приеме, че е налице някаква предубеденост или манипулативност, още повече, че самото съдържание на протоколите не противоречи и на показанията на свидетелите, които бяха обсъдени, особено на Г.. В допълнение, това, че съдът е приел в своите мотиви, че същите не дават допълнителна информация за фактическата обстановка по делото, то категорично не му е 4 дало основание да не кредитира тези доказателства, а единственото, с което се е задоволил е да не го ползва като източник. Тоест, в случая не следва, както основателно казва първият съд, да се говори за недостоверно отразяване на получена информация, а за неяснота при възпроизвеждането на файловете и тяхното прослушване. Настоящият състав прие, че въпросните СРС няма причина да не бъдат възприети и кредитирани и оттам да са част от доказателствената съвкупност по делото именно по тези съображения. В допълнение е нужно да се отбележи и още нещо, че в самите протоколи и тяхното съдържание се установява, че осъществените действия, наличните реплики и проведени разговори са достатъчна гаранция констатираща, че не съществува разминаване между същите и това, което се събра като останали доказателства по делото – гласни и писмени. В този смисъл твърдението на защитниците, че от изгледаните в съдебно заседание записи от СРС не съществуват посочените от св.Г. реплики няма как да се приеме, тъй като ако действително защитниците не установяват какво точно е казано, тъй като по тяхно мнение същото било неясно, логично е и да не знаят със сигурност какви са точните реплики на Г.. Още повече, че липсата на синхрон между звук и образ не може отново да е причина за опорочаване на този вид доказателства, тъй като самото им разрешение, осъществяване, събиране, звукоизвличане и обозначаване в съответните протоколи са осъществени, както вече бе отбелязано, по законосъобразния ред и няма основание това, което е записано в тях да не бъде възприето и приобщено. Въпреки това, дори и хипотетично, да не бъдат възприети същите, то с оглед останалите налични по делото доказателства - не само показанията на св.Г., а всички останали, за които въззивният съд ще вземе становище, са достатъчни по своя обем и съдържание, за да се приеме, че описаната фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото.