Определение № 626 от 25.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. Шумен, 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500215 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 3614 от 26.02.2025г., депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - САК срещу определение № 562/20.02.2025г., с което е оставена без уважение искането за изменение на постановеното решение, в частта за разноските, като се присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС над присъдените 240 лева с ДДС. В жалбата се излага, че по делото са предявени и разгледани два иска – установителен и осъдителен и съобразно разпоредбата на чл.2, ал.5 във вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение по всеки един от исковете. Позовава се на практика на ВКС и моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи искането за изменение на решението, в частта за разноските.

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Излага, че не е налице основание за отмяна на определението в претендирания от жалбоподател смисъл, защото същото е съобразено с актуалната съдебна практика и събраните по делото доказателства.

Сочи, че правилно първоинстанционния съд, предвид фактическата и правната сложност на делото и недобросъвестното поведение на ищцата е определил адвокатското възнаграждение под стойностите по Наредба № 1/2004г.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М.

1

С. И. с ЕГН **********, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - САК срещу "Сити Кеш“ ООД с ЕИК 202531869, със седалище в гр. София, по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД с цена 1761.15лева, за обявяване на нищожност на договор за потребителски заем № 910988/14.08.2023г. и в условията на евентуалност за обявяване на нищожност на клауза за заплащане на неустойка в размер на 1761.15 лева по договора за потребителски заем. С решение № 1005 от 19.12.2024г. съдът е уважил главния иск, като основателен и е прогласил нищожността на Договора за потребителски заем на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в мотивите на решението е приел, че след като намира главния иск за основателен, не дължи произнасяне по така предявения евентуален иск. Със същото решение е осъдил ответника „Сити кеш“ ООД с ЕИК 202531869 да заплати на ищцата М. С. И. с ЕГН ********** направените от нея деловодни разноски в размер на 200 лева и на осн. чл. 38 от ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил ответника да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - САК сумата от 240 лева с ДДС, представляваща определеното от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалният представител на ищцата е депозирал молба с искане за изменение на решението в частта му за разноските, като съда му присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС, над присъдените 240 лева с ДДС. Посочил е, че по делото били предявени и разгледани установителен и осъдителен иск и съобразно разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, съда е задължен да определи възнаграждението по всеки един от предявените искове, в размер не по нисък от минималния за всеки иск.

В даденият от съда срок, ответникът е депозирал отговор по молбата, в който е поискал съда да я отхвърли като неоснователна, с идентични доводи, посочени и в отговора по настоящата жалба.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че в решението си, е изложил подробни мотиви защо съда не е обвързан от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, както и, че в случая действително исковете са два, но установителни и то предявени в условията на евентуалност.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., а именно: 1 лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ.

Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. и това са: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – 3 2 от ЗАдв.; и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът следва да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати с акта по чл. 81 от ГПК. Напротив, при негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, последният няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. В случая, видно от представеното по делото пълномощно ищцата М. С. И. е упълномощила адв. Д. М. М. – САК, който да изготви и депозира настоящата искова молба и осъществи процесуално представителство по делото, а в договора за правна защита и съдействие е прието, че адвокатът ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Производството по делото е приключило с постановяване на решение, с което предявения от ищцата срещу ответника иск е изцяло уважен. Поради това, на адв. Д. М. М. – САК се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна защита на ищцата. При определяне размера на следващото се адвокатско възнаграждение, съдът следва да съобрази естеството, характеристиката и обема на дадената защита на ищцата по критерии, които проявяват фактическата и правна сложност на конкретното дело. Съдът следва да остойности труда на адвоката и съобразно пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела. Обемът на престирания труд по делото винаги е от значение при определяне на възнаграждението. С оглед цената на иска – 1761.15лв., разпоредбата на чл. 7, ал. 2 на НМРАВ /към момента на сключване на договора за правна помощ/ предвижда, че при интерес от 1000 лв. до 10 000 лв. - минимално адвокатско възнаграждение е в размер на – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.

Досежно приложението на наредбата следва да се отбележи, че с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 СЕС е прието, че член 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да определи разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен от съсловната организация, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Решението по дело С-438/22 на СЕС /чл. 633 ГПК/ и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

2 от ЗАдв. да не прилага НМРАВ, към която препраща чл. 38, ал. 1 изр. 2 ЗАдв.

Съобразявайки защитимия материален интерес – 1761.15лв., фактическата и правна сложност на спора, наличието на непротиворечива съдебна практика по идентични казуси, действително извършената работа от адвоката – последният е депозирал искова молба с доказателства, становище по отговора на исковата молба и писмено становище по същество и не се е явил на насроченото открито съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото и с оглед формираната съдебна практика, настоящият състав намира, че възнаграждението на процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено на 240 лв., който размер се явява справедлив и обоснован.

Предвид изложеното, съдът намира, че определението на РС – Шумен, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 562/20.02.2025г., с което е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. – САК, за изменение в частта за разноските на Решение № 1005/19.12.2024г. постановено по гр. д. № 1206/2024г. по описа на РС – Шумен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4