Протокол № 294 от 27.09.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 294 гр. Перник, 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. ЦВ. ПЕТРОВ

Съдебни

МАРИЕТА Д. ГРИГОРОВА заседатели: НАДЯ М. ВАСЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА и прокурора Б. Й. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Б. ЦВ. ПЕТРОВ Наказателно дело от общ характер № 20231700200344 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Подсъдимият се явява лично и с адв. В..

Прокуратурата изпраща представител.

Постъпила е молба от Министъра на финансите, чрез пълномощника Гл. ЮК К.а, с която се моли да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата общо 109777,79 лв., която сума представлява имуществени вреди, причинени на държавата в следствие на твърдяната престъпна дейност на подсъдимия, като посочената сума е разбита по пера и по деяния така, както са включени в продължаваното престъпление по обвинителния акт.

ЮК К.а: Поддържам молбата.

Прокурорът: Считам, че молбата е подадена в срок, налице са условията на чл.84 и сл. От НПК, поради което няма пречка да бъде приета за разглеждане в наказателното производство.

Адв. В.: Действително молбата е подадена в срок, но моля да не я приемате за съвместно разглеждане по следните доводи и основания: на първо място изнесеното в гр. иск, което е наподобяване на една искова молба е в противоречие и не отговаря на внесения обвинителния акт. Още в §1 на стр.1, трето изречение, се вижда, че МФ вменява във вина на клиента ми, че е 1 избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в по-голямата си част държавното обвинение не е предявило, а Вие дадохте указание в тази връзка. Петитумът на исковата молба е за укрити данъчни задължения, каквото обвинение няма. Т.е. не отговаря на формална страна внесения иск, за да бъде приет за съвместно разглеждане. От друга страна, съгласно тълкувателната практика, Вие не сте длъжен да го приемете за съвместно разглеждане, защото ще затрудни разкриването на обективната истина и нашата защита, защото не можем да правим възражения, нито да правим насрещни искове, а и ще ни забраните да събираме доказателства за укрити данъци, както е посочено в петитума, защото ще доведе до забавяне на делото, което НПК забранява. Не на последно място е, че има специален ред в ДОПК за търсене на отговорност от управител на дружество за неплатени данъци и не това е реда МФ да търси от клиента ми обезщетение за вреди.

Има данни, че е водено ревизионно производство. Ние не знаем как е приключило и по него събирани ли са суми, т.е. дали дължимата сума все още е дължима. Тук предмет на делото е чл.255 ал.3 НК. Правата на увредения са уредени в ГПК при осъдителна присъда той има право да си предяви иска по гражданския ред. Моля да не приемате за съвместно разглеждане граждански иск.

ЮК К.а: Моля да приемете следната конкретизация, а именно, че в петитума е допусната неточност, не става въпрос за укрити данъчни задължения така, както е посочено в т.1 от исковата молба а за избягване установяването и плащането на данъчни задължения, като претенцията е за цялата сума така, както е посочена в обвинителния акт.

Адв. В.: Именно след уточненията се вижда, че искът е неоснователен, с оглед четеното от Вас определение съществени процесуални нарушения с оглед обвинението за укрити и избягване плащането на данъци, каквото обвинението твърди, че не е внасян. Моля да не приемате гражданския иск в този му вид.

След съвещание съдебният състав намери следното:

Съгласно задължителните указание по ТР № 4/ 2016 г. на ОСНК на ВКС Налице е престъпление с вредоносен резултат, от същото ощетен е Държавния бюджет, поради което държавата се явява ощетено лице.

Предявеният граждански иск и конкретизираната претенция в днешното с.з.

2 са в рамките и съобразно престъплението така, както е описано в обвинителния акт. Тъй като престъплението съставлява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД отговорност за него носи извършителя на престъплението.

Наличието на влязъл в сила ревизионен акт по реда на ДОПК не е пречка за предявяване на гражданския иск, поради и което налице са всички процесуални предпоставки, предвидени в чл.84 до чл.86 НПК включително.

На основание всичко така изложено следва да се приеме предявения граждански иск от Държавата против подсъдимия за сумата 109777,79 лв., която представлява имуществени вреди в следствие инкриминираното деяние по чл.255 ал.3 НК и водим от горното съдът.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от държавата чрез Министъра на финансите граждански иск на стойност 109777,79 лв. против подсъдимия А. С. Т., която сума представлява обезщетение за претърпените от държавата имуществени вреди в следствие на инкриминираното деяние по чл.255 ал.3 НК.

Конституира Държавата като граждански ищец.

Прокурорът: Няма пречка да се даде ход на делото.

ЮК К.а: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Във връзка с приемането на гражданския иск правя възражение за изтекла погасителна давност в полза на моя клиент, която вече е изтекла по т.1 до 6 в обвинението на 14.09.2023 г. Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Подсъдимият със снета самоличност и ЕГН

Разясниха се правата на подсъдимия по чл.55, чл.279 НПК.

Подсъдимият: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни.

ОТКРИВА разпоредителното заседание.

Съдът прикани страните да изразят становище по въпросите в чл.248 от НПК.

3

Прокурорът: Намирам, че настоящото дело е подсъдно на ОС Перник; няма основания за неговото прекратяване или спиране; в хода на досъдебно производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия; налице са основанията за разглеждане на делото по една от диференцираните процедури, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие; няма основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или съдебен заседател; назначаването на друг защитник, преводач; не се налага изменение на мярката за процесуална принуда; нямам искане за събиране на нови доказателства.

ЮК К.а: Присъединявам се изцяло към казаното от прокурора, за да не преповтарям. Няма допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на която и да е от страните.

Адв. В.: С изключение на т.3 където ще посоча допуснати съществени отстраними процесуални нарушения се солидаризирам с държавното обвинение. Не желаем да се ползваме от диференцирана процедура, а именно съкратено съдебно следствие като съм разяснил на клиента ми последиците от тази процедура. Действително отново са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, каквито констатирахте в предходното с.з., въз основа на които прекратихте производството и го върнахте на прокурора за отстраняване. В диспозитива на стр.20 се вижда, че отново обвинява моя клиент в избягване, установяване и плащане на данъчни задължения. Едно от изричните указания беше да се посочи изрично дали са извършени двете деяния и как. Това го има в другите точки, остава само избягване и установяване на данъчни задължения. Това нарушение не е отстранено и продължава да съществува. Независимо, че обвинението е преписало стария обвинителен акт като е махнало думите „и плащането“ фактическата обстановка е същата и отново не става ясно как е избегнато установяването на данъчните задължения, за да стане ясно на подсъдимия и за да може да разбере обвинението. Конструкцията, която е ползвана, като само се сочат покупките от „Ив Строй“ по никакъв начин не установява механизма на избягване на установяването на данъчни задължения. Самият обвинителен акт на стр.9, втори абзац, държавното обвинение сравнително 4 подробно изяснява, какви са продажбите, какви са покупките и как възниква правото на данъчен кредит. Това е много коректно обяснение, защото казва, че за да има право на данъчен кредит трябва да има покупки, трябва да има продажби. Както е конструиран обвинителния акт излиза, че „Арг Груп“ двото на което клиентът ми е управител само е купувало от „Ив Строй“ стоки и само въз основа на това не може да възникна право на приспадане на данъчен кредит. Подразбира се за извършени продажби, но не се казва какви. На стр.13-15 п.4, 5, 6, 7 се говори за дневници за покупките и за продажбите, а на друго място го няма, липсва и в диспозитива. Не става ясно и как са формирани сумите. Само като гледаме покупките не можем да разберем защо държавното обвинение ни вменява, че е начислил 143 лв. данък вместо 10843 лв. Никъде не се обяснява защо тази е коректната сума. В тази част не са изпълнени указанията. Считаме, че така внесения обвинителния акт представлява повдигане на нови обвинения. На 20.12.2022 г. е издадено постановление за привличане на обвиняем, обвиненията са предявени на 18.01.2023 г. и тогава обвиненията са такива, каквито бяха в стария обвинителен акт. Считам, че следваше да ни бъдат предявени новите обвинения, да ни бъдат предявени материалите от разследването и едва след това да бъде внесен обвинителен акт с това ново обвинение. С такова обвинение не сме се защитаване на досъдебната фаза и считам, че това е съществено процесуално нарушение. И при седемте пункта само изследва дневника за покупките, а никъде не се говори има ли декларирани продажби, декларирани ли са в дневника за продажбите. Моля да уважите възраженията ми, да приемете, че отново са допуснати съществени процесуални отстраними нарушения. Те са съществени защото нарушават правото на защита на моя клиент. Отстраними са, но не на този етап, а трябва да бъде върнато делото на прокурора за тяхното отстраняване.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът намери следното: делото е подсъдно на ОС Перник; не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство; с оглед становището на защитата на подсъдимия не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; не е налице което и да е от основанията по т.5 чл.248 ал.1 НПК; не са налице искания за събиране на нови доказателства.

5

По отношение направените възражения от защитата по чл.248 ал.1 т.3 НПК, за да се произнесе съдът намери следното:

Настоящият състав не съзира твърдените от защитата процесуални нарушения за нередовност на обвинителния акт след връщане на делото при прекратяване на производството в първоначалното разпоредително заседание.

Видно от новия обвинителен акт прокурорът детайлно е описал цялостната твърдяна престъпна дейност на подсъдимия, като поетапно е посочил създаването на търговските дружества, дейността, която са извършвали всяко едно с другото, коя от тази дейност прокурорът счита за фиктивна и коя за реална, като въз основа на всичко това подробно е описан и механизма как според прокурора изкуствено е създавано право на данъчен кредит в полза на дружеството, управлявано от подсъдимия. Описано е подробно също така по кои фактури и за кои суми по начин, по който, според настоящия състав и за съда и за страните става логически и правно ясно твърдяната от обвинението създадена схема за източване на ДДС.

Не е налице и твърдяното нарушение във връзка с изпълнителната форма на престъпното деяние, независимо от мотивите на прекратителното определение при предходното разпоредително заседание на същия съд.

Прокурорът ясно е описал механизма на избягване установяването на данъчните задължения, а съответно на това и на тяхното плащане. Налице е достатъчно многобройна и константна практика на ВКС, включително и такава на АС София относно това, че двете форми на изпълнителното деяние избягване установяването и избягване плащането могат да съществуват кумулативно.

На следващо място, неоснователни са и възраженията на защитата за това, че е налице разлика от диспозитива на обвинението по настоящия обвинителен акт и постановлението за привличане като обвиняем на подсъдимия от 18.01.2023 г. и въз основа на тази разлика прокурорът е следвало да върне делото на разследващия орган, който да извърши ново привличане. Така описаното, дори и да е вярно, не съставлява неотстранимо на съдебната фаза нарушение, защото с описване от фактическа страна на твърдяното престъпление и формулиране въз основа на него на съответния диспозитив в обвинителния акт и връчване на последния, подсъдимият има правото по чл.247в НПК да направи писмени възражения, да изрази 6 становище дали разбира обвинението и ако не в какво се изразява неразбирането, да се запознае с всички материали, както от приложеното досъдебно производство, така и от доказателствата, събирани в съдебната фаза, поради и което по този начин на подсъдимия се предоставя в пълна степен предвидените чл.55 НПК права и по-конкретно това на защита.