Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3593 от 17.12.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 14/2025
Вид
Определение № 3593
Подписан
17.12.2025
В сила
17.12.2025
Състав
Тотка Калчева, Галина Иванова, Диляна Господинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 112, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 20, ал. 2, т. 1 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 131 · Закон за устройство на територията
  • чл. 161 · Закон за устройство на територията
  • §5, т. 38 · Закон за устройство на територията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3593 гр. София, 17.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20258002900014 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Кабиле Груп“ ЕООД, гр. Ямбол и „Сатурн 2“ ООД, гр. Бургас, чрез адвокат М. К., обжалват решение № 34 от 22.04.2024 г. по в.т.д. № 25/2024 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 329 от 26.10.2023 г. по т.д. № 35/2023 г. на Окръжен съд – Бургас в обжалваната част, в която „Кабиле Груп“ ЕООД, гр. Ямбол и „Сатурн 2“ ООД, гр. Бургас, са осъдени да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта сумата от 850 134,78 лв., като получена на отпаднало основание, след прекратяване на договор за обществена поръчка № 23-00-93 от 01.12.2020 г., с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ - град Габрово, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава от подаване на исковата молба - 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 40 384,63 лв., представляваща обезщетение за периода 08.02.2022 г. 28.07.2022 г. за забавено плащане на главницата от 850 134,78 лв.

В касационната жалба сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят да се отмени изцяло 1 обжалваното въззивно решение. Претендират разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовават на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, че решението е очевидно неправилно.

Сочат и следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: При сключен договор за обществена поръчка за инженеринг, когато сключеният договор е последван от анекс, неразделна част от договора, като с анекса е изменен срокът на действие на договора, следва ли да се приеме, че срокът на договора не може да бъде изменен с анекса, когато не е налице изрично ограничаване на възможността за предоговаряне на това обстоятелство между страните?

Ответникът по касационната жалба Министерство на младежта и спорта, чрез адвокат В. Й., оспорва подадената касационна жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от доказателствения материал по делото се установило, че между ищеца Министерство на младежта и спорта и „Сатурн - Кабиле“ ДЗЗД, с участници „Кабиле груп“ ЕООД и „Сатурн 2“ ООД, на 01.12.2020 г., на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП, при условията на чл. 20, ал. 2, т. 1 от същия нормативен акт и решение за определяне на изпълнител № РД-16-107/15.10.2020 г., бил сключен договор за обществена поръчка № 23-00-93 от 01.12.2020 г. с предмет:

„Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ - град Габрово“, открита с решение № РД-16-72 от 28.08.2020 г. По силата на същия, ищецът е възложил, а гражданското дружество се е задължило да извърши, строително-монтажни работи /СМР/ на обект: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ - град Габрово“, подробно описани в Приложение №1, неразделна част от договора. Изпълнителят се е задължил да извърши 2

СМР съгласно техническа спецификация, утвърдена от възложителя-ищеца по делото и по свое техническо предложение, а също така и да изпълни всички възможни видове работи, необходими за окончателното завършване на обекта, независимо дали са били упоменати предварително в конкурсните условия и количествената сметка. В чл. 2, ал. 1 от сключеното писмено съглашение била постигната договореност за влизането му в сила от датата на неговото сключване, както и за установяването на срок на действие на същото от 104 дни, считано от датата на сключването му, но не повече от 12 месеца. В същата разпоредба бил предвиден срок за адаптиране на проекта 10 календарни дни, считано от сключване на договора и съответно срок за изпълнение на строителството 94 календарни дни, считано от откриване на строителната площадка. Приключването на адаптирането на проекта било удостоверено с подписване на приемо-предавателен протокол за изработените части на инвестиционния проект; СМР започвали от посочения по-горе момент, а именно от подписване на протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво и завършвали с подписване на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. За извършване на инженеринга възложителят се е задължил да плати обща цена в размер на 708 445,65 лв. без ДДС или 850 134,78 лв. с включен ДДС, съгласно ценовото предложение на изпълнителя. От тази стойност 8 100 лв. без ДДС или 9 720 лв. с включен ДДС били цената за адаптиране на проекта, 700 345,65 лв. без ДДС или 840 414,78 лв. с включен ДДС били цената за изпълнение на СМР. В общата цена били включени всички разходи на изпълнителя за изпълнение на инженеринга, като възложителят не дължал заплащането на каквито и да било други разноски, направени от изпълнителя.

В чл. 7 от процесния договор се съдържали уговорките относно начина на плащане на уговорената цена, като по делото нямало спор между страните, че същата била платена изцяло от ищеца. В чл. 37 от раздел VIII били уредени основанията за прекратяване на договора, като това по т. 1 било с изтичане срока на договора.

С Анекс № 1 от същата дата, на която бил сключен договорът, същият бил изменен в частта досежно срока за адаптиране на проекта, който започвал да тече от датата, на която изпълнителят е получил виза за проектиране на обекта, негов предмет, приключването му се удостоверявало с подписване на приемо-предавателен протокол за изработените части на инвестиционния 3 проект, подписани и подпечатани от проектанта/ите на съответните части и съгласувани с подпис от проектантите на останалите части на инвестиционния проект; самото получаване на визата се удостоверявало с подписване на приемо-предавателен протокол, ако изпълнителят не се явил да подпише последния, същата щяла да му бъде изпратена от възложителя, като за това щял да се приложи начинът на кореспонденция, уреден в чл. 45 от договора, включително досежно удостоверяването на деня на получаване . С последващ анекс от 25.02.2021 г. бил изменен чл. 6 от договора в посока увеличение на цената за извършване на инженеринга, като същата възлизала на сумата от 858 774,78 лв. с включен ДДС, от която 18 360 лв. била цена за адаптиране на проекта и 840 414,78 лв. била цената за изпълнението на СМР; изменен бил и чл. 6 във връзка с размера на гаранцията за изпълнение, като същият бил обвързан от новата променена цена на самия договор.

Установено е, че с писмо от 28.01.2022 г. ищецът бил отправил искане до изпълнителя, чрез представляващото го лице, в срок от 5 работни дни, считано от датата на получаване на същото, удостоверена чрез известието за доставянето да възстанови в пълен размер авансово получените от него средства по процесния договор в размер на сумата от 850 134,78 лв., което да станело по посочената в самото писмо банкова сметка. Ищецът бил изпратил до обединението „Сатурн-Кабиле“ ДЗЗД на 04.02.2022 г. ново писмо, съдържащо абсолютно същото искане - за възстановяване в пълен размер на авансово получената от него сума, което да бъдело осъществено в рамките на пет работни дни от момента на получаване на писмото, имащо характера на покана в горната насока. По делото липсвало представено известието за доставяне както на първото, така и на второто писмо, но било налично измежду кориците на делото нарочно писмо от изпълнителя от 01.02.2022 г. , в което той изрично цитирал и посочвал първото писмо - това от 28.01.2022 г., от което можело да се заключи, към 01.02.2022 г. той е бил наясно с неговото съдържание и в този смисъл известен за искането на ищеца да му върне обратно авансово платената сума за възложения инженеринг.

Въззивният състав е посочил, че в исковата си молба ищецът твърдял на първо място, че създадената облигационна връзка, разгледана и обсъдена погоре била прекратена към 01.12.2021 г. предвид изтичането на срока, определен от страните за нейното съществуване. Изтъквал, че същата имала характера на фикс-сделка, при която изпълнение се дължало в точно 4 определен и конкретен срок и същевременно престирането след неговото изтичане се явявало безполезно за кредитора. Поддържал на следващо място, при условията на евентуалност, че с изтичането на този срок, изпълнителят е изпаднал в забава, а за него е възникнала възможността да развали договора, след което всяка от страните дължала връщане на даденото по него. Поради това именно отправената от него покана за връщане на дадените авансово суми следвало да се счита за едностранно негово изявление за разваляне на договора. Отново при условията на евентуалност, по отношение на преустановяване на връзката между страните се сочило, че същата следвало да се счита отпаднала с получаването от страна на ответниците на препис от исковата молба и приложенията към нея, като волеизявлението за развалянето на договора следвало да се счита отправено именно с нея. Установено е, че с нарочна писмена молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание ищецът е въвел и нови твърдения във връзка с процесния договор и по-специално, че същият бил нищожен поради невъзможен предмет. Посочил в тази връзка, че изграждането на цял физкултурен салон в посочения в договора срок от 94 дни било невъзможно. За страните било ясно, че ищецът не бил собственик на земята, върху която салонът следвало да бъде изграден, което допълнително щяло да забави процеса по издаването на необходимата документация за започване на изпълнение, както и самото изпълнение на договора. Според въззивния състав от това следвало, че за страните било ясно, че графика за изпълнение на възложените дейности бил нереалистичен и било обективно невъзможно те да бъдат изпълнени. Поради това именно невъзможността работата да бъде извършена в срок била известна както за възложителя, така и за изпълнителя още към датата на сключване на договора.

В случая не се касаело за отделна клауза от договора, която да можела да бъде заместена по право от повелителна норма на закона или когато можело да се предположи, че сделката щяла бъде сключена и без недействителните й части.

Въззивният съд е разгледал възражението на ответниците за недействителност на сключения договор, поради невъзможен предмет по чл.

26, ал. 2 от ЗЗД. Възприети са твърденията, че фактическа невъзможност била налице когато предметът не съществувал в действителността при сключване на сделката и не можел да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката. Правна невъзможност на предмета имало, когато за неговото 5 възникване или за разпореждането с него съществувала непреодолима правна пречка. Правната пречка можело да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.

Затова при спор за валидност на договор поради невъзможен предмет на доказване подлежал фактът дали към момента на постигнатото съгласие било правно възможно предметът да възникне като самостоятелен обект на право.

В конкретния случай, при съобразяване на фактите било безспорно, че нямало пречка от вида на разгледаните по-горе, предметът на договора за обществена поръчка към момента на неговото сключване да възникнел.