Протокол № 255 от 12.02.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 255 гр. Пазарджик, 12.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220104249 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищцата В. Н. Д., редовно призована чрез пълномощника си адв. С. М. не се явява. За нея се явява адв. С. М. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен да я представлява.

Ответникът „Вива Кредит“ АД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител.

Не е постъпила молба от ответника за разглеждане на делото в негово отсъствие.

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.

Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.

АДВ.М.: Поддържам исковата молба.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Спогодба няма как да бъде постигната, тъй като не се явяват 1 представители за страните.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявени са два иска с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал.1.пр.1 от ЗЗД.

В исковата молба против ответника ищцата В. Н. Д., с ЕГН: ********** твърди, че на 16.08.2023 г. между нея и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с ЕИК:

207343548 бил сключен договор за паричен заем с № 5952524 - 16.08.2023 г.

По силата на този договор „ВИВА КРЕДИТ“ АД й предоставил в заем сума в размер на 850 лв., която съгласно погасителния план към договора тя следвало да върне на три равни месечни вноски всяка в размер на 402.55 лв., при годишен лихвен процент от 40.32 %, годишен процент на разходите 49.48 % и при обща сума за погасяване в размер на 1207.65 лв. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за паричен заем „за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 179.94 лв. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за паричен заем „заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител или банкова гаранция“. Като съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем „страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължал неустойка в размер на 119.97 лв.

Страните се уговорили неустойката да се разсрочи и да се изплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 402.55 лв., а общото задължение по Договора ставало в размер на 1207.65 лв.“ На 16.08.2023 г. бил подписан анекс № 1 към договор за паричен заем с № 5952524 - 16.08.2023 г. съгласно, който в случай, че заемателят заплати предсрочно отпуснатата заемна сума, в срок до 30 дни от сключването на договора ще заплати в редуциран размер главницата, лихвата, такса за експресно разглеждане и в пълен размер неустойката за непредоставяне на обезпечение по договора.

Сключеният анекс губил своето действие и Заемателят се задължавал да 2 изпълнява своите задължения и заплаща дължимите суми, съгласно уговорените размери, условия и срокове в договора за паричен заем ако до изтичане на 30 ден от сключването на договора за паричен заем, не бъдат заплатени сумите по чл. 1 от анекса.

На 15.09.2023 г. В. Н. Д. заплатила на „ВИВА КРЕДИТ“ АД първата вноска от договора за паричен заем с № 5952524 - 16.08.2023 г. в размер на 403 лв. Впоследствие на 18.09.2023 г. В. Н. Д. сключила с „ВИВА КРЕДИТ“ АД нов договор за паричен заем с № 5960814 от 18.09.2023 г., като съгласно чл.2, ал.1 на договора „с подписването на настоящия договор, страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на Заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г., което към датата на подписване на този договор е в размер на 701.42 лв. С прихващането на 701.42 лв. от отпуснатия нов кредитен ресурс по договор за паричен заем с № 5960814 от 18.09.2023 г. и платените 403.00 лв. на 15.09.2023 г., В. Н. Д. заплатила общо 1104.42 лв. на „ВИВА КРЕДИТ“ АД по Договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г.

Включената в чл.4, ал. 2 от Договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г. неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора в размер на 119.97 лв. е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Въпреки формално предоставения тридневен срок за осигуряване на обезпечение още със сключването на договора била начислена неустойката за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план. Считаищцата, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение - три дни от сключване на договора било нелогично и икономически необосновано.

Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябвало да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция показвали, че единствената цел на неустойката била различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За „ВИВА КРЕДИТ“ АД било предварително ясно, че В. Н. Д. трудно би могла да осигури което и да е било от исканите обезпечения и било почти сигурно, че ще дължи неустойка.

Следователно действителната цел на тази неустойка била да породи допълнително парично задължение за В. Н. Д. наред с това да върне 3 главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това правило неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Счита ищцата, че определената неустойка представлявала скрита лихва и би следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а невключването й заобикаляло изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК и я правило недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. Неустойката също така излизала извън присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречала на добрите нрави и нарушавала основните принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката, освен това, заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. На следващо място неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т.

5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Нищожността на неустоечната клауза водила до недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради непосочване на всички компоненти на ГПР в договора.

Сочи се също така в исковата молба, че неустоечната клауза била формулирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който бил свързан с кредита и увеличавала цената му. Тя нямала характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо водила до възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на ответното дружество към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В случая това не е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен, че заблуждавало потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаляло императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за 4 максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.

На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с клаузата за неустойка, счита целият договор за потребителски кредит за недействителен, тъй като не бил посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит било необходимо, защото давало на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволявала да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР било условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му имало за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлявала сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В договора за потребителски кредит, който била сключила ищцата бил посочен размер на ГПР от 49.48 %, но този размер не отговарял на действителните разходи, които тя ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка при непредоставяне на обезпеченията. Това противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК водило до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било 5 достатъчно, за да се считали спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва доверителя ми да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябвало да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречала на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК

Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла В. Н.

Д. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) било оскъпяването по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като не спазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Поради изложеното договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г. не отговорял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал.