Решение № 69 от 29.02.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. С., 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20212200100191 по описа за 2021 година

Предявен е пряк иск на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квА.фикация чл.432 ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и цена на иска - 150 000 лв.

В исковата молба ищцата твърди, че е майка на А. Х. М., който починал на 13.08.2019 г. в резултат на тежки увреждания, получени при ПТП, настъпило на 02.08.2019 г., на път I-6, в посока от гр. К. към гр.Айтос, в района на километър 456+800, Твърди, че ПТП настъпило на 02.08.2019г, около 21.55 ч, между водача на „Ф.“ с рег. № ***, управляван от Х. М. Е. и движещото се пред него ППС, теглено от животинска тягаконска каруца, управлявана от постр. А. Х. М.. След инцидента той бил приет в реанимацията на УМБАЛ“Бургас“АД, но починал на 13.08.2019г в резултат на получените травматични увреждания.

С допълнителна молба от 04.06.2021 г., ищцата е направила уточнение, че ПТП е настъпило по вина на водача на „Ф.” М. Е., който нарушил правила за движение по пътищата, движейки се с превишена и/или несъобразена с пътните условия скорост, както и с осветеността на фаровете и реА.зирал удар с движещото се пред него ППС, теглено от животинска тяга, управлявано от А. М..

Във връзка с процесното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадА. лица и образувано ДП № 215/2019 г. на РУ-К.

Твърди, че гражданската отговорност на водача на ”Ф.“с рег. № ***, причинил ПТП била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, вА.дна от 01.12.2018г до 30.11.2019 г.

1

Твърди, че с молба от 29.08.2019г, отправила претенция до ответника за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди, но такова не й било определено, респ. изплатено в законоустановения срок.

Твърди, че претърпяла неимуществени вреди, произтичащи от силна връзка и привързаност между нея и починА.я й син. Отношенията между тях били основани на обич, уважение и взаимопомощ, тя разчитала на него да я гледа на старини и той бил нейна опора в живота. Двамата били неразделни ,живеели в общо домакинство. Синът й грижел за нея по всякакъв начин - купувал й лекарства, пазарувал й, водел я на лекар, обичА. да прекарват времето си заедно, били изключително близки. Неговата смърт дълбоко я травмирала, била емоционално съкрушена, неспокойна, напрегната, с постоянно чувство за тревога, с нарушен сън, затворила се в себе си, станала мрачна, щяла да изпитва болка до края на дните си.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да й заплати сумата 150 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания от настъпилата на 13.08.2019 г, в резултат на ПТП от 02.08.2019г, смърт на нейния син А. Х. М., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2019г до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за недопустим, а по същество - и неоснователен.

Счита иска за недопустим, тъй като ищцата нямала право на иск за обезщетение по застраховка“ гражданска отговорност“.

Не оспорва нА.чие на вА.дно сключена застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Ф.“ с рег. № ***, Оспорва нА.чие на виновно и противоправно поведение на водача Х. М. Е.. Не била доказана и причинната връзка между деликта и вредите. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има водача на ППС с животинска тяга постр. А. Х. М..

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. А. Х.

М., който управлявал каруца в тъмната част на денонощието, при намалена видимост, без поставени светлоотразители на каруцата, разположени симетрично от двете страни.

Същият управлявал каруцата през нощта и без поставена светлоотразителна жилетка, а самата каруца не била регистрирана от службите за контрол, определени от кметовете на общините.

Той нарушил и разпоредбата на чл. 106 ал. 1 ЗДвП, тъй като управлявал каруца, без непрекъснато да упражнява контрол над животното, с което е създал пречки и опасности на пътя..

Движел с каруца на главен път, а съгласно чл. 55 ал. 1 и чл.60 ЗДвП, на АМ, скоростни и автомобилни пътища нямат право да се движат ППС като велосипеди и каруци.

Освен това, управлявал каруцата под алкохолно опиянение, след като изпил 6 литра била и продължил да пие, докато кара каруцата, т.е бил с нарушена мисловна дейност, липса 2 на координация и пр.

Твърди, че пострадА.ят А. М. има съществен принос за настъпване на ПТП, тъй като сам се поставил в опасност, от която са произтекли вреди. В нарушение на разпоредбите на ЗДвП управлявал каруца под въздействие на алкохол, в забранен участък и внезапно пременил траекторията на движение. Ако е продължил максимално в дясно и е ползвал източник на светлина и светлоотразители, траекторията на движение на двете ППС не биха се пресекли и водачът на лекия автомобил би имал възможност да забележи каруцата от значително разстояние, извършвайки маневра по заобикаляне или спиране. Но тъй като употребил значително количество алкохол, не можел да извърши трезва преценка на опасностите на пътя, които е създал, а ако е спазил забраната за движение на каруци на пътя, ПТП изобщо е нямало да настъпи.

Счита размера на иска като прекомерно завишен, несъобразен със съдебната практика и принципа за справедливост.

Оспорва и началния момент, от който се претендира лихва.

С определение № 240/ 05.05.2022г, поради настъпилата в хода на процеса смърт на ищцата М. Р. К., съдът я зА.чи като страна в процеса и на нейно място конституира нейните универсални правоприемници по закон: А. Й. К.–син, Р. Й. К. – син, Й. Й. А.-син, Т. Й. К.

–син, М. Д.Й.-внучка, Г. Д. Г.- внук и М. Е. К.-внук,

С определение № 586/20.10.2022г, поради настъпила смърт на А. Й. К., съдът го зА.чи като ищец и на негово място конституира наследника му по закон - неговата преживяла съпруга Т. К. К..

С определение от 30.06.2022г настоящият съд отказа да конституира в процеса като главно встъпила страна по реда на чл. 225 ГПК „Ню Лего“ЕООД и да приеме за съвместно разглеждане нейните искове срещу ищеца и ответника.

Това определение бе обжалвано и потвърдено от въвзивния съд.

С определение № 321/04.05.2023 г. по ч.т.д. № 609/2023 г. по описа на ВКС, бе отменено определение № 482/15.11.2022г по в.ч.гр..д. № 421/2022г на БАС и потвърденото с него определение на настоящия съд от 30.06.2022г, и на основание чл. 225 ГПК е конституиран „Ню Лего“ ЕООД като главно встъпила страна по гр.дело № 191/21 г. на СлОС. Приети са за съвместно разглеждане предявените от главно встъпилата страна искове: установителен срещу ищците за признаване на установено, че цедираното с договор за цесия от 19.08.2021 г. вземане в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва от 25.08.2021 г., принадлежи на “Ню Лего“ ЕООД и осъдителен иск срещу ответниказастраховател, за заплащане на сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Х. М., загинал при ПТП на 02.08.2019 г., ведно със законната лихва от 25.08.2021 г.

Делото бе върнато на СлОС за продължаване на процесуалните действия. Съдът е извършил размяна на книжа по предявените от „Ню Лего“ЕООД искове срещу ищците и ответника, след което делото бе насрочена за разглеждане в открито с.з.

3

В искова молба на „Ню Лего“ ЕООД, се твърди, че на 02.08.2019 г. г., около 21 часа, на път І-6, област Бургас, Х. М. Е. управлявал лек автомобил „Ф.“ с рег. № ***, като нарушил правила за движение по пътищата, в резултат на което реА.зирал ПТП, при което загинал А. Х. М..

Твърди се, че по отношение на автомобила „Ф.“ с рег. № *** е сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, вА.дна за периода 01.12.2018 г. – 30.11.2019 г.

Твърди се, че първоначалната ищца М.а Р. К. предявила на 29.08.2019 г. своята писмена застрахователна претенция до застрахователя за заплащане на обезщетение, но такова не й било определено, респ. и изплатено.

Твърди се, че на 19.08.2021 г. същата, в качеството на цедент сключила с „Ню Лего“ ЕООД като цесионер договор за цесия, по силата на който прехвърлила възмездно на цесионера сумата 8000 лв. от вземането си към „ДЗИ - Общо застраховане“АД, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилата на 02.08.2019 г. смърт на нейния син А. Х. М..

Цесионерът се съгласил да придобие вземането на цедента към ответника в размер на 8000 лв. срещу цена от 2500 лв., която била погА.а изцяло.

С уведомление, получено от „ДЗИ - Общо застраховане“АД, на 25.08.2021г., М.а Р. К. уведомила застрахователя, че е прехвърлила с договор за цесия от 19.08.2921 г. на „Ню Лего“ ЕООД 8000 лв. от вземането си към ответника-застраховател, представляващо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилата на 02.08.2019 г. смърт на нейния син А. Х. М., както и че е запазила правата си за разликата над 8000 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 200 000 лв.

С оглед сключения договор за цесия и последвалото уведомление до длъжника, цесионерът „Ню Лего“ ЕООД счита, че има правен интерес за встъпи в процеса за предяви искове срещу ищеца и ответника, както следва, срещу първия- установителен, а срещу втория- осъдителен.

Моли да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на всички ищци, които са наследници по закон на първоначалния ищец М.а Р. К., че „Ню Лего“ ЕООД е носител на правото на М.а Р. К. на вземане от „ДЗИ - Общо застраховане“АД, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син А. Х. М., настъпила при ПТП на 02.08.2019 г., за сумата от 8000лв, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2021 г. до окончателното изплащане.

Моли за осъждането на ответника „ДЗИ - Общо застраховане“АД, да му заплати сумата 8000 лв., представляваща вземане за застрахователно обезщетение за претърпени от първоначалния ищец М. Р. К. неимуществени вреди от смъртта на сина й, настъпила при ПТП на 02.08.2019 г., цедирано на „Ню Лего“ ЕООД с договор за цесия от 19.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването 25.08.2021 г. до 4 окончателното изплащане.

Всички ищци по първоначалния иск и ответници по предявения срещу тях установителен иск, са подА. общ отговор на исковата молба в срока но чл. 131 ГПК, чрез процесуален представител.

Оспорват изцяло иска. Позовават на възприетото в доктрината, че предметът на цесия не може да бъде лично неимуществено право или лично имуществено право, което възниква с оглед личността, каквото е правото на обезщетение за неимуществени вреди. Освен това, вземането на М.а К. не било определено по основание и размер, не било ликвидно и изискуемо.

Считат, че договора за цесия е нищожен на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД – поради невъзможен предмет, тъй като подлежащите на репариране на вреди били по своята същност неделими, а с договора за цесия се прехвърля част от вземане.

Договорът бил нищожен и поради противоречия с добрите нрави, поради неоправдано занижения размер на цената на договора за цесия, спрямо частта от обезщетението за неимуществени вреди, която се прехвърля.

Оспорват твърдението, че договорът за цесия е породил правно действие .Договорът бил възмезден, а документ по делото, че цената от 2500 лв. е платена, не бил представен.

Същевременно, от текста на договора било изяснено, че цената се прихваща от вземане по тристранно споразумение от 19.08.2021 г., което не било приложено по делото. Не било ясно между кои три страни е сключено и доколко е породило правно действие прихващане на сума с цена по договора за цесия.

Алтернативно, договорът за цесия бил и привиден и като такъв нищожен на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД. Видно от самото му съдържание, страните се съгласили в случай на недействителност на някоя от клаузите му, че ще се счита за договор за заем, като цедента получава в заем сума, равняваща се на цената на цесията, за която се продава вземането.