Определение № 355 от 04.09.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. С., 04.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20232200600491 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл. XXII НПК / чл.342 ал. от НПК/.

Образувано е по частна жалба от частния тъжител С. С. Т., ЕГН:

**********, чрез повереника си адв. Е. Д., АК-С. срещу определение № 650/19.07.2023 г., постановено по НЧХД № 1403/2022 г. по описа на Районен съд- С., с което е осъдена да заплати на Т. А. М., ЕГН: ********** сумата от 1000,00 лева, представляващи сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в производство по НЧХД № 1403/2022 г. по описа на РС-С..

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради непоискване от страна на подсъдимата, респ. от нейната защита за присъждане на разноски. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да остави без уважение молбата на Т. М. за присъждане на направените пред първа инстанция разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по НЧХД № 1403/2022 г. по описа на Районен съд-С. е образувано по тъжба на С.на С. Т. – лично и като законен представител на малолетното лице Х.Т.Т. и Т.Т.Т. срещу П.Х.С. и Т. А. М. по обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 , вр. с чл. 147, ал. 1 НК. С Определение №859 от 30.05.2023 г. районният съд е прекратил наказателното производство по НЧХД 1403/2022 г. Същото е влязло в законна сила на 15.06.2023 г.

По делото на 16.06.2023 г. е депозирана молба от Т. А., чрез адв. М.

Р. за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени пред първоинстанционния съд.

В производство по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК районният съд е постановил обжалваното определение, с което на основание чл. 190, ал. 1 НПК е осъдил частния тъжител С. С. Т. да заплати в полза на Т.

1

А. М. сумата от 1000,00 лева, представляващи направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение в производство пред първоинстанционния съд.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от активно легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт като същата е отправена до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено независимо от основанието за това, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния тъжител.

Присъждането на сторените по делото разноски не е обусловено от други обстоятелства (в т. ч. такива от социално, здравословно или друго значимо за личността естество), а зависи от изхода на делото и направените и доказани с надлежни доказателствени средства. Видно от текста на цитираната разпоредба, отговорността за разноски следва да се понесе от страната, която неоснователно е инициирала съдебното производство. Разпоредбата има императивен характер и не предвижда изключение от правилото за присъждане на сторените по делото разноски.

От материалите по делото се установява, че искането за присъждане на направените пред Районния съд производство разноски е своевременно направено. Съобразно установената съдебната практика за основателността на това искане е достатъчно страната да е представила пред съда пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение. Видно от представеното по делото пълномощно (л. 28 от първоинстанционното дело), подсъдимата Т. А. М. надлежно е упълномощила адв. Д.П.Д.. – АК-С., да я представлява до приключване на делото пред всички инстанции. На следващо място, в приложеното пълномощно по делото (л. 37) адв. Димов е преупълномощил адв. Р. да извършва всички правни и фактически и правни действия, които той е имал право да извършва като пълномощник на Т. М.. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, самият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В пълномощното се съдържат данни за размера на дължимия адвокатски хонорар (1000, 00 лева), като е посочен и начина за плащането му - в брой.

С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите предпоставки за възлагане на разноските в тежест на частния тъжител, поради което счита обжалваното определение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение поради нейната неоснователност.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 650/19.07.2023 г., постановено по НЧХД № 1403/2022 г. по описа на Районен съд- С. г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3