Решение № 35 от 23.01.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1651/2025
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 23.01.2026
- В сила
- 23.01.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264, ал.2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.264, ал.2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265, ал.2, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Бургас, 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100501651 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГП и е образувано по въззивната жалба на Я. Щ. В. от ***, чрез адв.Недялка Атанасова от БАК, против решение № 1754/23.07.2025 г. по гр.д.120/2025 г. по описа на БРС, с което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на
„БУЛНЕТСЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК 206168964, да заплати на ищеца сумата от 550 лв - главница, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на претърпени загуби, вследствие неизпълнение от страна на ответното дружество на договорно задължение по неформален договор за изработка от 07.10.2024 г., с който ищецът поръчал на ответника да извърши ремонт на мобилния му телефон, изразяващ се в смяна на дисплея, като сумата е формирана както следва: 160 лв - платена от ищеца на ответното дружество сума за смяна на дисплей на мобилен телефон, собственост на ищеца, 240 лв - платена от ищеца на „Сръчко сервиз“ ЕООД сума за поправка на мобилния телефон, в резултат на отказа на „БУЛНЕТСЕРВИЗ“ ЕООД да го поправи, 30 лв - сума за закупуване на протектор за дисплея на мобилния телефон, който бил премахнат от ответника при ремонта, 120 лв - заплатени от ищеца куриерски услуги за получаване на мобилното устройство, както и транспортни разходи за гориво от *** до ***, ведно със законната лихва върху сборната главница от 550 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 08.01.2025 г., и с което решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия „БУЛНЕТСЕРВИЗ“ ЕООД съдебни разноски в размер на 400 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в 1 нарушение на материалния закон и необосновано.
Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на съда, че ищецът не е доказал твърденията си за некачествено изпълнение на възложената на ответника работа, както и, че не следва да се кредитират показанията на св.Т. поради нейната заинтересованост от изхода н а спора.
Твърди се, че съдът не е обсъдил всички относими факти, а обсъдените са погрешно интерпретирани, поради което решението е постановено е нарушение на процесуалните правила, което от с в о я страна води до нарушение н а материалния закон. Излага се, че от събраните по делото доказателства, противно на прието от съда, безспорно е установено, че е налице некачественото изпълнение на поръчката. Изложени са подробни съображения с обсъждане на представените от ищеца доказателства.
Излагат се съображения, че при приемането на възложената работа ищецът не е могъл да заяви своевременно възраженията си, тъй като в случая недостатъците не са могли да бъдат открити при обикновения начин на приемане, са се появили по-късно, което е установено от показанията на св.Т..
Оспорва се като неправилен изводът на съда, че не е доказано, че телефонният дисплей, който е б и л сменен о т „Сръчко“ е поставеният от ответното дружество такъв. Посочва се, че от представения по делото Приемо-предавателен протокол съставен от ответника при приемане на поръчката е видно, че на 07.10.2024 г. е предаден, съответно приет телефон „ХОНОР МЕДЖИК ЗА СМЯНА НА ДИСПЛЕЙ“ от ответника, поради което е неясно въз основа на какво съдът е приел, че и в самата сервизна поръчка на това дружество не е посочен дори марката и модела на телефона, който е отремонтиран.
Посочва се, че мотивите на съда са неясни и противоречиви и опорочават съдебния акт.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови уважаване изцяло на предявения иск. Не са ангажирани нови доказателства.
В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия „БУЛНЕТСЕРВИЗ“ ЕООД, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна, по съображения, че решението на първоинстанционния съд е правилно, мотивирано и справедливо изцяло.
Също не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника Я. Щ. В. за осъждане на ответника (въззиваем в настоящото производство) „БУЛНЕТСЕРВИЗ“ ЕООД, да заплати на ищеца сумата от общо 550 лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на претърпени загуби, вследствие неизпълнение от страна на ответното дружество на договорно задължение по неформален договор за изработка от 07.10.2024 г., по силата на който ищецът е възложил на ответника, а последният е приел, да извърши ремонт на мобилен телефон, изразяващ се в смяна на дисплея. Твърди се, че исковото обезщетение 2 представлява сбор от: 160 лв - платена от ищеца на ответното дружество сума за смяна на дисплей на мобилен телефон; 240 лв - платена от ищеца на „Сръчко сервиз“ ЕООД сума за поправка на мобилния телефон, в резултат на отказа на ответника да го поправи; 30 лв – заплатена от ищеца сума за закупуване на протектор за дисплея на мобилния телефон, който протектор е бил премахнат от ответника при ремонта; 120 лв - заплатени от ищеца куриерски услуги за получаване на мобилното устройство, както и транспортни разходи за гориво от *** до ***. Претендира се присъждане на законна лихва върху сборната главница от 550 лв, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2025 г., до окончателното й изплащане, както и на сторените от ищеца съдебни разноски.
Изложени са твърдения, че на 07.10.2024 г. между страните е сключен договор за изработка, по силата на който ответното дружеството е следвало да извърши ремонт на мобилния телефон на ищеца „Хонор Меджик 5 Лайт“, изразяващ се в смяна на дисплея на телефона на ищеца. Твърди се, че на 09.10.2024 г. ищецът получил в сервиза на ответника телефона си, бил доволен от извършения ремонт, тъй като на телефона, който е зелен на цвят била сложена черна лайсна, но го приел, като за ремонта заплатил сумата от 160 лв. Посочва се, че веднага след това ищецът посетил магазин за мобилни аксесоари и закупил за телефона си протектор на стойност 30 лв, който протектор бил сложен на място от служител на магазина. Излага се, че след като се прибрал в дома си и поставил СИМ-картата си в телефона, ищецът констатирал, че телефонът не разчита нито нея, нито друга СИМ карта.
Твърди се, че след проведен разговор с ответника, на 14.10.2024 г. ищецът отново оставил телефона си в сервиза на ответника. Твърди се, че след като на 25.10.2024 г. е бил уведомен, че телефонът му е отремонтиран и ще му бъде изпратен по куриер с опция преглед и тест, на 26.10.2024 г. ищецът получил телефона си от офиса на куриерската фирма, констатирал, че телефонът му е без протектор на дисплея, но въпреки това го взел и се прибрал. Твърди, че едва по-късно констатирал, че дисплеят не реагирал при опита му да отвори някои приложения, след което на дисплея се появила бяла линия. Сочи се, че след като се обадил на ответника, тъй му заявил, че е трябвало да направят възраженията си на място в куриерската фирма, тъй като телефонът бил изпратен и получен с опция преглед и тест. Твърди се, че докато пътувал за сервиза в гр.Бургас, за да остави телефона за пореден път, задната част на телефона се разлепила и се виждало лепилото, с което бил залепен. Твърди, че в сервиза на ответника са се държали арогантно, отказали да поправят телефона за своя сметка и изгонили ищеца, което наложило той да потърси услугите на друг сервиз, за ремонта в който заплатил сумата от 240 лв. Излага, че от изготвената от втория сервиз независима техническа експертиза се установява, че е констатирано, че телефонът имал механична повреда, дефектна L C D матрица, неоторизирана сервизна намеса между LCD матрицата и рамката на дисплея и следи от лепило.
Предявеният иск е с правно основание чл.82, вр.чл.265, ал.1, предл.2ро от ЗЗД.
Ответникът е оспорил предявения иск с писмен отговор в законовия срок. На първо място е оспорена активната легитимация на ищеца поради липсата на правен интерес от завеждане на иска с твърдението, че нито телефонът е собственост на ищеца, нито сумата за ремонта е била заплатена от него. Не е оспорено твърдението за извършен от ответника, по възлагане от ищеца и от жена, за която се предполага, че е във фактическо съжителство с 3 ищеца, ремонт на мобилен телефон чрез смяна на дисплея, но се твърди, че ремонтът е бил извършен без недостатъци. Не се оспорва, че след като е получил телефона след първия ремонт, ищецът го е донесъл втори път с оплакването, че телефонът не разпознава поставената СИМ-карта. Твърди се, че в сервиза са установили, че дисплеят си работи, но не отчита поставената СИМ-карта. Твърди се, че този проблем не е имал нищо общо с извършения първи ремонт (смяна на дисплея), тъй като е констатирано, че се касае за механична повреда (вероятно от удар или изпускане на телефона), при която е имало 2 бр.счупени пинове (крачета на държача на СИМ-картата). Ответникът твърди, че независимо, че тази повреда не е имала нищо общо с първоначално извършения ремонт, ответникът приел да извърши и този ремонт на телефона, като в крайна сметка се наложило телефонът да бъде изпратен в София в друг сервиз, за което ответникът заплатил както разходите по изпращането на телефона, така и стойността на извършения ремонт. На следващо място се твърди, че след връщането на телефона от София, ответникът е поканил ищеца да си получи телефона от офиса на дружеството, но последният отказал с обяснението, че е зает, поради което телефонът бил изпратен по куриерска фирма с опция „преглед, тест и СМС“. Твърди се, че на 26.10.2024 г. ищецът получил телефона си от офиса на куриерската фирма, като е отразено, че е извършен преглед и телефонът е приет без забележки. Твърди се, че след получаване на телефона ищецът изпратил снимка с СМС, от на която се вижда, че иконките на дисплея за инсталираните приложения са активни, както и, че е активен достъпът до мрежата на мобилния оператор. Оспорено е твърдението, че констатираната втора повреда на телефона е по вина на ответното дружество по съображения, че на изпратената с СМС снимка от 26.10.2024 г. 13,52 ч. липсват каквито и да е повреди на дисплея, а от „Сръчко сервиз“ ЕООД е констатирано, че е налице „механична повреда върху уреда… деформирана метална рамка на дисплей модула… неоторизирана сервизна повреда“. Заявено е предположение, че телефонът е механично повреден след неговото получаване на 09.10.2024 г. и на 26.10.2024 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че по делото не е доказано некачествено извършване от ответното дружество на възложения му ремонт, като в тази връзка съдът е посочил, че ищецът е приел телефона (т.е.извършената работа) без възражения, и не е кредитирал показанията на разпитаната свидетелка, приемайки, че е заинтересована от изхода на спора.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Страните не спорят по следните факти и обстоятелства: наличие на договор за изработка от 07.10.2024 г., по силата на който ищецът е възложил на ответника, а последният е приел, да извърши ремонт на мобилен телефон, изразяващ се в смяна на дисплея; Извършена от ответника смяна на дисплея на телефона и заплатено на ответника за извършения ремонт възнаграждение в размер на 160 лв; приемане на телефона от ищеца на 09.10.2024 г. без направено възражение в момента на получаването му; закупуване от ищеца и поставяне на протектор на дисплея на телефона; уговорка за повторен ремонт на телефона поради констатирана от ищеца след получаване на телефона 4 невъзможност да се постави СИМ карта; наличие на механична повреда в телефона – 2 бр.счупени пинове (крачета на държача на СИМ-картата); извършване на повторен ремонт на телефона и изпращането му от ответника на ищеца чрез куриерска фирма с опция „преглед, тест и СМС“; приемане на телефона от ищеца в куриерската фирма с отразяване, че е извършен преглед, при което телефонът е бил без протектор на дисплея, но е отчел поставената му СИМ-карта; констатирана впоследствие невъзможност телефонът да отвори някои приложения и появата на бяла вертикална линия на екрана на телефона; отказ на ответника да извърши пореден ремонт на телефона; отремонтиране на телефона от „Сръчко сервиз“ ЕООД и констатирано наличие на „механична повреда върху уреда… деформирана метална рамка на дисплей модула… неоторизирана сервизна повреда“; заплатено от ищеца на „Сръчко сервиз“ ЕООД възнаграждение в размер на 240 лв.