Решение № 3733 от 07.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3733 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100505089 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД – длъжник по изп. дело № 20239240400746, по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, срещу постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение, съгласно което ЧСИ е приел за събиране на разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя „Р.К.М.“ ЕООД в общ размер на 406.44 лв.

Счита, че разноски в полза на взискателя не се дължат изобщо, тъй като още преди образуване на изпълнителното производство длъжникът „Софийска вода“ АД е отправил покана до взискателя, с която е заявил готовност да плати доброволно изпълняемото вземане, и е поискал от него да посочи банкова сметка, по която длъжникът да изпълни.

Сочи, че поканата е върната от страна на връчителя с отбелязване, че на адреса, посочен за седалище на взискателя се намира заключена къща, върху която няма индикация за помещаващо се в нея дружество. Поради това счита, че взискателят недобросъвестно е посочил недействителен адрес, за да не бъде открит и не е оказал дължимото съдействие като кредитор, с оглед изпълнение на задължението, поради което не е налице задължение за длъжника да понесе разноските за образуване и водене на изпълнителното дело, доколкото не е станал повод за образуването му.

Наред с горното, жалбоподателят счита, че в случая е налице злоупотреба с право като целта на взискателя е единствено да увреди длъжника, а не да удовлетвори свой легитимен интерес, тъй като кредиторът в настоящото производство е свързано лице с множество други дружества, също кредитори по цедирани вземания срещу „Софийска вода“ 1

АД, които са регистрирани на същия адрес, видно от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, който не е действителният.

С тези доводи моли съда да отмени обжалваното постановление, с оглед на което в негова тежест да не бъдат възлагани разноски за образуването и по движението на изпълнителното дело.

Взискателят по изпълнителното дело "Р.К.М." ЕООД, ЕИК *******, чрез пълномощника си – адв. М.Л., е изразил становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева е в определения в НМРАВ минимум, и то се претендира единствено за образуване на делото, макар че по делото били извършвани и действия, с оглед събиране на вземането. Счита, че длъжникът е отправил волеизявление за желание за плащане, което не е релевантно за поставяне на кредитора в забава. Сочи, че самият факт на непредоставяне на банкова сметка от страна на кредитора не го поставя в забава, доколкото за длъжника е налице възможност за изпълнение чрез влагане на дължимите суми в банка по открита на името на кредитора сметка, чрез пощенски запис, плащане в брой и пр. Посочва съдебна практика в подкрепа на изводите си. Оспорва да е налице злоупотреба с права/ недобросъвестност, като не излага конкретни доводи в защита на позицията си.

Поддържа, че в частта, относно начислените такси, ответникът по жалбата не се явява страна по делото. Сочи, че същите са определени съгласно Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, от съдебен орган, поради което същите следва да са правилно начислени. Претендира разноски в настоящото производство.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Г.К. поддържа, че разноските по изпълнителното дело се дължат от длъжника по изпълнението, доколкото не е налице доброволно изпълнение на задължението, предхождащо образуването на изпълнителното дело. Сочи, че длъжникът не представил доказателства, че освен предложението действително е предприел каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1, предл.

2 ЗЗД, включително и чрез удостоверяване на отказ на банка за откриване на сметка в полза на трето лице, поради което именно той следва да понесе разноските по изпълнителното дело, на основание чл. 79 ГПК.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 20239240400746, по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, е образувано на 01.03.2023 г. по молба на взискателя "Р.К.М." ЕООД, ЕИК *******, чрез Адвокатско съдружие „Юстиция", въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2020 г. по гр. д. № 31879 от 2019 г., по описа на СРС, 125 с-в, срещу длъжника „Софийска Вода“ АД, ЕИК: *******, за заплащане на сума в общ размер на 255,25 лв. – присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 ЗАдв, в полза на адв. К.Б..

Взискателите са се легитимирали като частни правоприемници на адв. Б. по силата на 2 представен договор за цесия от 07.12.2022 г. Претендирани са разноски за издаване на изпълнителен лист, както и сторени от взискателя в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и за защита и съдействие по изпълнително дело, в общ размер на 200 лв., съобразно сключен договор за правна помощ от 28.02.2022 г. На ЧСИ К. са указани изпълнителни способи, които да се приложат, с оглед събиране на вземането, а именно: запор на движими вещи и дружествени дялове, възбрана на недвижими имоти.

С допълнителна молба от 02.03.2023 г., взискателят е оттеглил поисканите с молбата за образуване на делото изпълнителни действия и е поискал вместо тях да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника.

По изпълнителното дело е извършена справка за наличие на публични задължения на длъжника от 06.03.2023 г.

На 09.03.2023 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 11090/06.03.2023 г., в която е посочен общият размер на приетите за събиране разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на взискател, в размер на 200 лв., както и такси по ТТРЗЧСИ, в размер на 200,53 лв., без допълнителна конкретизация. В поканата е посочено, че общият размер на дължимата по изпълнителното дело сума е 661,69 лв., която включва сумата по изпълнителния лист (255,25 лева), сумата за неговото издаване (5,91 лева) и приетите разноски, сторени в рамките на изпълнителното дело и на длъжника е предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение на задължението. Не е налице отбелязване по банковите сметки на длъжника да е налаган запор.

На л. 12 от изпълнителното дело се намира разбивка на приетите за събиране разноски по делото, които са, както следва: такса по т.1 – образуване на изп. дело, сума 24 лева; т. 3 – извършване на справка за длъжника за задължения към НАП – 6 лева с ДДС; т. 5 – изготвяне и връчване на покана – 24 лева; т. 5 – такси за приключване – сума 72 лева; т. 9 – налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК – сума от 18 лева; т. 26 – изпълнение на парично вземане – сума от 55,33 лева; т. 31 – допълнителни разноски – такса за банков превод, сума 1,20 лева; адвокатско възнаграждение – 200 лева.

Видно от платежно нареждане № BGINSTI/101/739857 на 13.03.2023 г. длъжникът „Софийска вода“ АД е извършил плащане на цялата, посочена като дължима в поканата, сума по изпълнителното дело, в общ размер на 661,69 лева.

На 20.03.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила настоящата жалба срещу постановлението за приетите разноски по изпълнителното дело, заедно с таксата за издаване на изпълнителния лист (5,91 лева), в общ размер на 406,44 лева, обективирани в ПДИ от 06.03.2023 г.

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

3

Разпоредбата на чл. 79 ГПК изразява общото правило, че разноските по делото са за сметка на неизпълнилия длъжник, чието поведение на противоправно бездействие да изпълни е станало причина за образуване на изпълнителното производство и начисляване на съответните разходи и такси по изпълнението. Въпреки това, в съответствие с принципната забрана за злоупотреба с процесуални права (чл. 3 ГПК), предвидената санкция не може да се използва самоцелно като средство за неоснователно обогатяване, респективно за увреждане на правата и законните интереси на други лица.

Както по-горе бе посочено, в случая се касае за изпълняемо вземане, което е за осъществена безплатна правна помощ, във връзка с гр. д. № 31879/2019 г., по описа на СРС, 125 с-в, в полза на адвокат К.Б., която е практикуващ адвокат, упражняващ адвокатската си професия на ул. „*******1. От книжата по изпълнителното дело се установява, че същата е цедирала вземането си на други, свързани помежду си дружества, които се легитимират като взискатели по множество изпълнителни дела, образувани пред ЧСИ К., именно по силата на сключени с въпросните адвокати договори за цесия. От книжата по изпълнителното и по настоящото дело личи, че въпросните дружества, от своя страна, в качеството си на взискатели, упълномощават адвокатски съдружия, отново свързани с адв. Б. и адв. Илчев, имащи идентичен служебен адрес и претендират разноски за възнаграждението им.

В същото време, служебно известно на съда е, че свързаните дружества са вписани в ТТРЗЮЛНЦ на един и същ, но предвид върнатите съобщения, некоректен адрес, вероятно за да не могат да бъдат открити, с оглед изпълнение по чл. 68, ал. 1, б. „а“ ЗЗД, и не представят информация на длъжника „Софийска вода“ АД, относно друг начин за изпълнение на задължението му, като например – посредством плащане по банкова сметка на дружеството – цесионер.

Тези факти, анализирани в тяхната съвкупност, очертават очевидната цел на всички тези свързани лица да упражнят превратно предоставените им процесуални права като образуват множество изпълнителни производства срещу един и същи длъжник за събиране на вземания в малък размер, за точното и своевременното изпълнение на които не оказват нужното съдействие, и след това - по всяко от делата да претендират адвокатско възнаграждение за образуване и/или за водене на дело, в минималния, съгласно НМРАВ размер.

Настоящият състав приема, че по този начин не се цели удовлетворяване чрез принудително изпълнение на дължимите вземания, а се цели увреждане на длъжника, за който е известно, че е платежоспособно дружество, предвид осъществяваната единствено то него дейност като концесионер на столичната ВиК. Подобно процесуално поведение от страна на взискателя, съдът приема като злоупотреба с право. В този смисъл е и константната съдебна практика на различни състави на СГС, изразена в решение № 987/28.02.2023 г. по гр. дело № 2127/2023 г., на СГС, ЧЖ-VI-Б състав; решение № 2072/24.04.2023 г. по гр. дело № 631/2023 г. на СГС, ЧЖ-IV-Д състав, решение № 1624/28.06.2022 г. по гр. дело № 6656/2022 г., на СГС, ЧЖ-I-Е, решение № 1487/ 17.06.2022 г. по гр. дело № 3650/2022 г. на СГС, ЧЖ-VI-В, и др.

4

В съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, то съдът намира, че сторените разноски в рамките на изпълнителното производство, в това число и претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, не следва да бъдат възложени в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД.

В случая общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, че разноските по изпълнителното дело се понасят от длъжника, поради липса на предхождащо производството доброволно изпълнение, не следва да намери приложение, доколкото в случая се установява, че длъжникът не е станал повод за завеждане на делото, а напротив, е потърпевш от недобросъвестно поведение от страна на цедента и на взискателите по делото, с оглед постигане на забранено от правото неоснователно обогатяване.

Към жалбата длъжникът „Софийска вода“ АД е представил покана от 16.12.22 г. до цесионера „Р.К.М.“ ЕООД за предоставяне на банкови данни, с оглед изпълнение на вземането по гр. дело № 31879/19 г., по описа на СРС, която видно от отбелязване на куриера е било невъзможно да бъде връчена до цесионера, тъй като дружеството не се е помещавало на адреса, посочен в Търговски регистър. При това, и в допълнение на гореизложеното, то настоящият състав подкрепя изразеното в посочената от жалбоподателя – длъжник съдебна практика становище, че кредиторът-цесионер е изпаднал в забава по смисъла на чл. 95, вр. чл. 68, ал. 1, б. „а“ ЗЗД, което води до освобождаване на длъжника от последиците на забавата, в това число – и от понасяне на разноските по образувано впоследствие изпълнително производство.