Решение № 208 от 22.11.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Ихтиман, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20231840200539 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Община *, ЕИК/БУЛСТАТ *, с адрес: гр. *, ул. „И. *“ № 2 против Наказателно постановление № НЯСС-73 от 12.06.2023 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

Според жалбоподателя оспореният административен акт е незаконосъобразен и неправилен, като се излагат съображения за това.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Наказващият орган - Председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, също не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е допустима - подадена е в срок от лицето /общината/, спрямо което е издадено наказателното постановление.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Процесното наказателно постановление и актът да установяване на нарушението са издадени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, като съдържат и изискуемите от закона реквизити. От съдържанията им става ясно какво е нарушението, констатирано от длъжностите лица, кога е извършено, от кого е извършено, както и коя е 1 законовата разпоредба, която не е била спазена и какъв е видът и размерът на наложеното административно наказание.

От събраните в хода на производството доказателства може да се направи извод за реализиране на следната фактическа обстановка:

На 18.10.2022 г. е извършена проверка на язовир „* 2/* 2“, находящ се в поземлен имот № 000463 в землището на с. *, община *, собственост на община *, за която проверка е съставен констативен протокол № 02-02-89/18.10.2022 г. В следствие на проверката, включително по документи, е установено, че не е изпълнено задължително предписание по чл. 106, ал. 1, т. 3 от Наредбата, приета на основание чл. 141, ал.2 от ЗВ, а именно: изготвяне на характеристичните криви за залетите площи и завирените обеми на водохранилището, както и характеристични криви за изпускани и преливни водни количества. По този начин не е било изпълнено от собственика на язовир „* 2/* 2“ задължителното предписание, дадено му в предходен констативен протокол № 02-02-23/07.04.2022 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно – изготвяне на характеристичните криви за залетите площи и завирените обеми на водохранилището, както и характеристични криви за изпускани и преливни водни количества.

Подобна фактическа обстановка е описана и в издаденото наказателно постановление, чието обжалване е предмет на настоящото дело. Наказващият орган е приел, че Община * не е изпълнила задълженията си по чл.190а, ал. 2 от ЗВ, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т. 3 от ЗВ. Поради това и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на Община * е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал.

2, във вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

Според настоящия съдебен състав правилно наказващият орган е констатирал, че жалбоподателят е извършил нарушението, описано в акта за установяване същото и в наказателното постановление. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 4, т. 2 от ЗВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация В текста на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ е разписано, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал.

2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти.

Според чл. 190а, ал. 2 от ЗВ собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, както и предписанията по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от същия закон.

В чл. 201, ал. 1, т. 39 от ЗВ е регламентирано, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 1000 до 20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.

В чл. 106, ал. 1, т. 3 от Наредбата, приета на основание чл. 141, ал.2 от ЗВ /Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние/ е записано, че собствениците на съществуващи язовири /с изключение на посочените по чл. 3, ал. 2/, намиращи се в експлоатация, за които няма проектна документация и липсват данни за размерите на язовирната стена, за завирения обем на 2 водохранилището, параметрите и пропускната способност на облекчителните съоръжения, водосборния басейн, извършват: изготвяне на характеристичните криви за залетите площи и завирените обеми на водохранилището.

В административната преписка се съдържа препис от Акт за публична общинска собственост № 1100/30.05.2000 г. /лист 52-53/, от чието съдържание е видно, че процесният язовир е собственост на Община *.

От Заповед № ОА-210 от 10.11.2020 г. се установява, че язовир *2 е определен като такъв от първа висока степен на потенциална опасност /лист 37-38 от делото/.

От съдържанието на Констативен протокол № 02-02-23/07.04.2022 г. /лист 48-49/ става ясно, че на собственика на язовира – Община *, са дадени конкретни предписания, сред които изготвяне на характеристичните криви за залетите площи и завирените обеми на водохранилището, както и характеристични криви за изпускани и преливни водни количества, като срокът за изпълнение на предписанието е бил 30.09.2022 г. Проверката, във връзка с която е изготвен този протокол, е извършена от инж. И. С. и инж. * М., като посредством Заповед № А-776 от 22.12.2021 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и приложени към нея заповеди за изменение тези две лица са били сред упълномощените такива, които имат право да контролират мерките за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, както и да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръжения към тях, а така също и да съставят актове за административни нарушения.

Чрез констативен протокол № 02-02-89/18.10.2022 г. /лист 41-42/ е установено, че горепосоченото предписание не е било изпълнено до определения срок.

Като свидетели по делото са разпитани К. К. и И. С..

К. К. заявява, че е съставил акта за установяване на административно нарушение, тъй като в хода на извършена проверка на 18.10.2022 г. на язовир *2, собственост на Община *, е установено, че не са съставени характеристични криви за залетите площи и завирените обеми. Уточнява, че при предходна проверка на собственика на язовира са били дадени предписания за изготвяне на документи за горепосочените криви.

Свидетелят И. С. твърди, че знае за кой случай става въпрос, че е присъствал на двете проверки и че по отношение на язовира са били дадени няколко предписания, едно от които е да се определят характеристичните криви съгласно изискванията на чл. 106 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ. Твърди, че при втората проверка е съставен АУАТ заради неизпълнение на предписанието.

От изложеното по-горе се установява, че посоченото в наказателното постановление нарушение е извършено от санкционираното лице. Събраните в хода на делото доказателства са кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Именно поради това наказващият орган правило е наложил имуществената санкция спрямо провереното лице.

Според съдебния състав неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, според което Община * не следва да отговаря за липсата на анализ на техническото състояние и оценка на сигурността на стената, тъй като язовирната стена и съоръженията към нея са отдаден под наем на „*“ ЕООД посредством нарочен договор за отдаване под наем и избор на оператор. В тази връзка Община * счита, че отговорността за неизготвянето на анализ на техническото състояние и оценка на сигурността трябва да се понесе от наемателят /операторът/.

Действително, между собственика на язовира и „*“ ЕООД е сключен договор за отдаване под наем и избор на оператор, препис от който договор е представен по делото .

Подобна възможност е регламентирана и в текста на чл. 138в, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. В чл.

138в, ал. 3 от ЗВ е посочено, че определеният оператор на язовирна стена и на съоръженията към нея е длъжен да оказва необходимото съдействие на собственика за изпълнение на 3 задълженията му по чл. 138а, ал. 3, т. 5, чл. 141, ал. 1 и чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, както и да изпълнява възложените му дейности съобразно нормативните изисквания и с грижата на добър стопанин. От съдържанието на текста на чл. 138в, ал. 3 от ЗВ се установява, че операторът само оказва съдействие на собственика за изпълнение на дадените предписания /чл. 190а, ал. 2 от ЗВ/, но не операторът е лицето, което задължително трябва да изпълни същите. До такъв извод се стига и чрез логическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 190а, ал. 1 и ал. 2, чл. 190, ал. 4 и чл. 138в, ал. 3 от ЗВ, от които се установява, че адресат на предписанията е собственикът на съответното съоръжение или стена, който е отговорен и за неизпъленнието, а операторът от своя страна е длъжен да окаже съдействие на собственика за изпълнение на предписанията, както и да изпълнява възложените му дейности съобразно нормативните изисквания и с грижата на добър стопанин.

Следва да се посочи и че настоящото нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, понеже деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Трябва да се има предвид и че става въпрос за изготвяне на документи относно техническото състояние на язовир, чиято експлоатация и поддръжка са от съществено значение не само за съхраняване цялостта на язовира, но и за здравето на населението и опазване на имуществото му.

Всичко изложено по-горе налага извод, че оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което подлежи на потвърждаване.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, наказващия орган има право на сторените от него съдебни разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение.

По делото, обаче, не се констатира органът да е сторил съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.