Определение № 149 от 13.02.2024, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Плевен, 13.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Частно наказателно дело № 20244430200159 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 243, АЛ. V ОТ НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал.ІV от НПК от Г. П. М. против Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 22.11.2023г. по пр. пр. 6732/2020 година по описа на РП-Плевен, с което е прекратено посоченото досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 330, ал.1 от НК поради липса на извършено престъпление.

В жалбата, депозирана по реда на чл. 243 ал. 3 НПК жалбоподателката изразява становище за незаконосъобразността на посоченото по горе постановление на наблюдаващият прокурор. Счита, че същото е постановено при непълно изясняване на фактическата обстановка. Моли съда да постанови определение, с което да отмени като незаконосъобразно Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 22.11.2023г. по пр. пр. 6732/2020 година по описа на РП-Плевен.

СЪДЪТ, като съобрази изложеното в жалбата, събраните по предварителното производство доказателства, подложи на преценка изводите на Районна прокуратура - Плевен, приема за установено следното:

Атакуваното постановление на РП-Плевен е изготвено на 22.11.2023 година, а по делото липсват доказателства, меродавни да установят датата на която жалбоподателката е узнала за изготвеното Постановление, поради което 1 съдът приема, че депозираната на 19.01.2024г. жалба е подадена в законоустановеният 7-дневен срок. В този смисъл съдът прие, че същата се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата СЪДЪТ съобрази следното:

Досъдебното производство е образувано на 24.09.2020 година с първото действие по разследването, обективирано в Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.09.2020 година за това, че на 24.09.2020г. около 00:55ч е запалена масивна жилищна постройка, находяща се в с. ***, общ.

Плевен, ул. „***“ ***, собственост на Г. П. М. от гр. Плевен и представляваща имущество на значителна стойност – престъпление по чл. 330, ал.1 от НК.

В хода на проведеното разследване в качеството на свидетели са разпитани лицата: А.С.И., М.М.И., Г. П. М., З.К.А., М.Л.И., К.Ц.К., С.К.Т., В.П.А., М.М.И., назначени били видеотехническа, пожаро-техническа и електротехническа експертизи. Разследването по делото приключило с постановление за прекратяване на производството, срещу което била депозирана жалба от пострадалото лице. С определение № 609 от 14.12.2021г. на PC - Плевен, съдията - докладчик по НЧД № 20214430202129/2021 г. по описа на PC-Плевен отменил на основание чл.243, ал.5 от НПК постановлението на РП, Плевен за прекратяване на наказателното производство. Срещу определението на съда бил депозиран надлежен протест.

С определение от 10.01.2022г., влязло в сила на същата дата, по В НЧД №4/2022г., Окръжен съд, Плевен потвърдил определението на PC. В хода на допълнителното разследване съобразно мотивите на съда, била изготвена нова техническа експертиза с участието на специалист пожарна безопасност, извършен бил повторен разпит на св. Т., изготвена била и оценителна експертиза.

С Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 22.11.2023г. по пр. пр. 6732/2020 година по описа на РП-Плевен е прекратено посоченото досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 330, ал.1 от НК поради липса на извършено престъпление.

След преценка на събраните гласни и писмени доказателства в хода на проведеното разследване, наблюдаващият прокурор е приел, че в настоящия случай липсват доказателства за умишлено или непредпазливо причиняване на пожар от конкретно лице, като събраните доказателства сочат на неправилна експлоатация на електрически уред, вследствие на която били причинени констатираните материални щети, както и оставянето 2 на уреда без надзор в близост до леснозапалими конструкции и поради това е налице случайно събитие, което изключва съставомерност на деянието и съответно ангажиране на наказателна отговорност.

За да достигне до този извод, наблюдаващият прокурор е съобразил и анализирал събраните в хода на провежданото досъдебно производство доказателства и доказателствени средства, като е възприел следната фактическа обстановка:

А.С.И. от гр. Плевен си закупил хладилник *** чрез обява в „***“ за сумата от 100лева. Хладилникът не замразявал, поради което същият го закарал в с. ***, в къщата на тъща му Г. М. и го оставил на съхранение на двора пред лятна кухня. На 22.09.2020г. познат на И. му споделил, че познава хладилен техник - С.К.Т., който поел ангажимент да ремонтира хладилника за 150лева. На следващия ден Т. установил, че компресора на хладилника трябва да се смени и да се зареди с фреон. Докато ремонтирал хладилника, никой от семейството на И. не присъствал. Около 18ч. собствениците се върнали, а Т. им обяснил, че ремонта е извършен, като им казал да внимават с фреона, който е лесно запалим.

Предупредил ги да внимават и да оставят хладилника да работи през нощта, без да слагат вътре продукти, след което си тръгнал. И. се уверил, че температурата на хладилника след зареждането с фреон спада и че същият започнал да замразява. Въпреки предупреждението обаче, тъй като същата вечер очаквали гости, И.и заредили уреда с хранителни продукти.

Гостите им си тръгнали около 23:00 часа. Малко след полунощ Г. М. се обадила на зет си, че хладилника гори. И. се опитал да потуши пожара, но не успял и се обадил на телефонен номер 112.

Наблюдаващият прокурор е обсъдил назначената в хода на разследването електротехническа експертиза, съгласно заключението по която след ремонта хладилника функционално не е съответствал на безопасна експлоатация. Компресора е работел в непрекъснат режим, като не е достигал зададената температура. Т.е. налице е претоварване на компресора на хладилника, като след ремонта същият не е оставен да работи няколко цикъла на охлаждане, а директно е бил използван, като са поставяни храни и напитки.

Заключението на тази експертиза изцяло кореспондира с това по изготвената пожаротехническа експертиза, а именно, че най-вероятната причина за възникване на пожара е късо съединение в електрическата система на хладилника. Според заключението, обстоятелствата способствали за развитието на пожара са възпламеняване на хладилния агент и изгарянето му под налягане в посока на горим навес, където уреда е бил поставен, както и оставянето му да работи без надзор, когато е имало съмнение за техническата му изправност.

Съгласно заключението по назначена в хода на допълнителното разследване комплексна пожаро-техническа и електротехническа експертизи непосредствената причина за пожара е възникнала техническа неизправност в компресора на хладилника, като вещите лица са посочили две версии за това или вследствие на взрив от слаба по издръжливост на ниво налягане тръбна връзка или поради несъответствие по електрическа мощност, вид фреон и влага в компресора. След ремонта хладилника бил оставен работещ, без надзор в непосредствена близост до горими конструкции и материали. От друга страна обаче, видно от заключението е, че няма данни дали двата 3 компресора са си съответствали, освен показанията на Т., че са били хода на допълнителното разследване еднакви по мощност, като е напълно възможно „при постоянна работа на хладилник, зареден с храни и без осигурено самоизключване, да бъде причина за повишаване на налягането на тръбната система над допустимото ниво.. .което да е причина за пожара“.

От заключението по назначената по делото оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на унищожените при пожара движими и недвижими вещи е в общ размер на 73 284,09 лева.

След преценка на събрания доказателствен материал, наблюдаващият прокурор е достигнал до извода, че липсват доказателства, обосноваващи извод за умишлено или непредпазливо причиняване на пожар от конкретно лице. Посочил е че въпросът за вината се свежда до изясняване на това има ли нарушение в някаква степен на противопожарните правила и дали пожарът е възникнал вследствие на непредпазливи действия от страна на Т..

Наблюдаващият прокурор е съобразил, че непредпазливостта е форма на вина при която деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съобразил е също така, че случайното деяние е изключващо вината (и съответно отговорността) обстоятелство, както и че общото между двете хипотези е, че деецът обективно е причинил престъпния резултат без субективно да е съзнавал това, а различното, че при небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, докато при случайното деяние той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да предвиди резултата. Аргументирал се е, че преценката дали деецът е бил длъжен да предвиди престъпния резултат, се обуславя от две обстоятелства какво поведение дължи субектът в дадения случай, отклонил ли се е деецът от дължимото поведение и в какво се е изразило това отклонение. Правилно е приел, че дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират съответната дейност, като тези правила са изработени от обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично закрепени в нормативен акт. Именно те очертават границите на грижата, която деецът трябва да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Спазването на всички правила изключва небрежността и изобщо вината. Обратно нарушаването на правилата за изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е проявил дължимата грижа. При небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната дейност и от това за него възниква задължението да предвиди общественоопасните последици на своето деяние.

Субективен признак на небрежността е възможността на дееца да предвиди и предотврати престъпния резултат. Ако липсва само едно от необходимите условия, налице е обективна невъзможност за предотвратяване на общественоопасния резултат, т.е. случайно деяние. Индивидуалната възможност на дееца да предвиди общественоопасния резултат зависи от способностите, знанията, опита, съобразителността, физическото и психическото състояние на конкретната личност. Наличието на съответни качества позволява на дееца да добие представа за общественоопасните 4 последици - видно от приложените по делото диплома от техникум ХВП за специалност „машини и апарати за хранителна промишленост“, както и от удостоверение № 131/1977г., удостоверение за трети разряд „ел.монтаж № 5678/78г. и удостоверение от 1985г. за пети разряд „ел.монтьор“, С. Т. е имал нужната професионална квалификация да извърши съответния ремонт. Видно от разпита на св. А.С.И. е, че след като сменил компресора на хладилника и осъществил съпътстващите в тази връзка действия по безопасното му експлоатиране, същия указал на И. на какво точно трябва да се обърне внимание, за да не възникне опасност - .. .“човекът ни каза да внимаваме много“, „на дисплея се показа, че температурата пада“, „хладилника наистина заработи“ и „през цялото време хладилника работеше нормално“. Това се потвърждава и от показанията на съпругата му М. И.а, която заявила, че Т. ги предупредил да внимават много, защото новия фреон е лесно запалим, като същата видяла, че температурата след подмяната на компресора започнала да спада и хладилника да охлажда - ...„човекът изчака да види, че температурата спада“. От показанията на С. Т. е видно, че поставения от него компресор бил „със същите данни“ като на стария такъв. След ремонта инструктирал собствениците да го наблюдават, да го оставят да работи до сутринта празен и ако няма проблеми тогава да го заредят с продукти. Вместо това още същата вечер, хладилника бил зареден с „храна и напитки“, понеже семейството имало гости.

С оглед гореизложеното и след преценка на всички гласни и писмени доказателства считам, наблюдаващият прокурор е достигнал до единствения възможен и законосъобразен извод, че С. Т. е проявил „достатъчна грижа“ , изразяваща се както в последователността на действията, които е извършил при ремонта, проверката на тръбните връзки, изтичането на фреон и „изчакване“ на температурата да спадне и хладилното устройство да заработи нормално, така и чрез инструкциите, които е дал на собствениците по правилната експлоатация на електрическия уред с оглед безопасното му използване.