Определение № 1321 от 01.06.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 677/2023
- Вид
- Определение № 1321
- Подписан
- 01.06.2023
- В сила
- 01.06.2023
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.413,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417,т.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1321 гр. Пловдив, 01.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500677 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл.от ГПК, във връзка с чл.413,ал.2 от ГПК.
Образувано по частна въззивна жалба,депозирана от „Бигбанк АС“, Естония,чрез „Бигбанк АС – клон България“КЧТ,ЕИК-206302580,чрез адвокат М. Д.,против разпореждане № 3039/03.02.23г.,постановено по ч.гр.д.№ 19032/22г.по описа на РС -Пловдив,1-ви бр.с.,с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу Д. Т. Д.,ЕГН-**********.
С жалбата са релевирани съображения за неправилност на атакувания акт. На първо място се посочва,че банката е представила по делото редовен от външна страна документ по чл.417 от ГПК-извлечение от счетоводни книги,като електронен документ,подписан с квалифициран електронен подпис от надлежно упълномощено за това лице.На следващо място се излагат доводи,че кредитът по договора е надлежно обявен за предсрочно изискуем на 15.12.2022г.в съответствие с предвиденото в него и приложимите общи условия,за което са представени надлежни доказателства,а именно изпращането на уведомление за предсрочна изискуемост на адреса на електронната поща на кредитополучателя и на посочения му в договора адрес, съгласно чл. 9.4 и 9.6 от Общите условия на банката,според които достатъчно е кредиторът да докаже,че е изпратил уведомлението на посочените адреси,но не и неговото получаване от длъжника. Поддържа се, че като е изпратила уведомлението адреса за кореспонденция на кредитополучателя, банката е положила необходимите и достатъчни усилия за уведомяване на длъжника и връчването се счита валидно.
Изложени са доводи, че дори и да се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника,първоинстанционният съд е следвало да уважи искането на банката за вноските с настъпил към датата на подаване на заявлението падеж.Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и вместо това издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по заявлението.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира за установено 1 следното:
Производството пред заповедния съд е образувано по подадено от „Бигбанк АС“,Естония,чрез „Бигбанк АС–клон България“ КЧТ,заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката- заявител и изпълнителен лист срещу длъжник Д. Т. Д.,ЕГН-********** за предсрочно изискуеми задължения за дължими суми п о договор за потребителски кредит № CL-BGC-21/000270/12.11.21г.,от които главница в размер на 11 101,91лв.; 306,50лв. договорна лихва; 89,38лв.лихва за просрочие за периода 12.09.22г.-30.12.22г.,законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане; 20лв. компенсация за действия по възстановяване на вземане; 20лв.компенсация на разходи за и предоставяне на услуга за уведомяване; разноски, свързани със събирането на дълга,дължими на основание чл.8.3 от ОУ към договора за потребителски кредит,съгласно които от кредитополучателя се изисква да обезщети кредитора за основателните разноски, свързани със събирането на дълга,в размер,който е приложим към съответния момент,в това число – държавна такса за издаване на заповед за изпълнение в размер на 230,76лв.Към заявлението са представени в електронна форма описаните в приложението към заявлението документи,включително извлечение от счетоводните книги на банката.
С разпореждане № 1228/16.01.23г.на заявителя е указано да представи документ по чл.417 от ГПК,въз основа на който се основава вземането; да посочи период,за който се претендира договорна лихва в размер на 306,50лв.; да представи доказателства за дата и начин на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и да представи доказателства за представителната власт на лицето,подало заявлението.
В дадения срок от заявителя е постъпила уточнителна молба вх.№ 10058/01-02-23г.,с която моли съда да приеме за изпълнено изискването за представяне на извлечение от счетоводните книги на банката,тъй като същото е представено в електронна форма и удовлетворява изискванията на чл.417,т.2 от ГПК;посочва се периода,за който се претендира договорната лихва,уточнява се също,че договорът за кредит следва да се счита за обявен за предсрочно изискуем на 15.12.22г.,когато на кредитополучателя е изпратено на посочените в договора имейл адрес и адрес,уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост; изложени са съображения относно наличието на представителна власт на лицето,подписало извлечението и се сочи представяне на надлежно заверени преписи на посочени документи.
За да постанови обжалваното разпореждане, с което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е изцяло отхвърлено, първостепенният съд е приел, че банката – кредитор не е представила редовен документ по чл.417 от ГПК-извлечение от счетоводни книги,въпреки дадената й възможност да представи такъв,като указанията не били изпълнени.Освен това според съда не е настъпила и твърдяната предсрочна изискуемост.
Настоящата инстанция намира,че ПдРС се е произнесъл по нередовно заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК поради следното:
Банката-кредитор е посочила в заявлението си като приложение изпратените в електронна форма документи,включително извлечение от счетоводните книги на банката.Същите са приложени и на хартиен носител по делото,като сред тях липсва именно извлечението от счетоводните книги.
При преглед на електронната папка на гр.д.№ 19032/22г.се констатира,че документите са изпратени във електронна форма чрез системата за сигурно електронно връчване и сред тях фигурира документа по чл.417 от ГПК-извлечение от счетоводните книги.Файлът обаче не се отваря,което означава,че и районният съд не е имал достъп до него.В указанията,които е дал на заявителя с разпореждането си от 16.01.23г.съдът не е коментирал това обстоятелство,а е приел,че извлечение от счетоводните книги не е 2 представено и е дал възможност на банката да представи такова.
Заявителят от своя страна,предвид така формулираните указания не е разбрал,че съдът няма достъп до изпратения от него файл с документа по чл.417,т.2 от ГПК,а,видно от уточнителната молба е счел,че съдът не приема документа в електронния му вариант и иска да бъде изпратен такъв на хартиен носител.Тъй като не е бил уведомен за проблема,възникнал с отварянето на файла от съда,заявителят не е изпратил повторно документа в електронна форма.
Следователно,независимо от причините,районният съд действително не е имал достъп до файла с извлечението от счетоводните сметки на банката-заявител,но това не го освобождава от задължението да даде конкретни указания на заявителя,(след като е констатирал невъзможността да се отвори файла),които последният да изпълни-в случая да изпрати отново исканият документ в електронна форма,или на хартиен носител.
Поради изложеното по-горе настоящата инстанция намира,че следва да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на ПдРС за произнасяне по постъпилото заявление след даване на конкретни указания на заявителя да представи документа по чл.417,т.2 от ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката,във електронна форма (файл,до който съдът да има достъп) или на хартиен носител.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3039/03.02.23г.,постановено по ч.гр. д . № 19032/22г.по описа на РС-Пловдив,1-ви бр.с.
ВРЪЩА делото на ПдРС за произнасяне по подаденото заявление вх.
№106410/30.12.22г.след даване на указания до заявителя за отстраняване нередовностите по заявлението съобразно мотивната част на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3