Решение № 213 от 23.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Плевен, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ИВАН Н. РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20224400200800 по описа за 2022 година

Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по молба за признаване на решение от 24.01.2022 г. на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 05.04.2022 г., с което на българския гражданин Б. Д. Л. е наложена финансова санкция в размер на 100 евро.

Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна.

Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява в съдебно заседание.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, намира за установено следното:

С решение № BНGU/606210115371//2021 от 24.01.2022 г. на несъдебен 1 орган в Република Австрия, влязло в сила на 05.04.2022 г., на засегнатото лице Б. Л. е наложена финансова санкция в размер на 100 евро, представляваща парична санкция за извършено административно нарушение.

Решението е постановено затова, че на 03.12.2021 г., в 05.54 ч., в Eggersdorf bei Graz, В65 Str.km 19,545, Fahrtrichtung Gleisdorf, засегнатото лице при управление на МПС с рег. № ***, е превишило максимално разрешената скорост от 50 км/ч с 11 км/ч.

Деянието представлява административно нарушение по § 20 Abs. 2 StVO; § 99 Abs. 3 lit. А StVO 1960, № 159/1960, zulert geandert durch BGBI. І № 154/2021 г. от австрийското законодателство, регламентиращо правилата за движение.

Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение.

В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС заверено копие от решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Република Австрия на 10.11.2022 г. и е преведено на български език.

Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция на българския гражданин Б. Л. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и 2 същевременно не са налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за признаване и допускане на изпълнението:

1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението на несъдебния орган от 24.01.2022 г.;

2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български съд;

4. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5. Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;

7. Решението се отнася до деяние, което представлява административно нарушение и според българското законодателство;

8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението;

9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е било писмено, но засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва 3 решението, както и за сроковете за обжалването, а освен това на 21.03.2022 година лично е получило препис от решението;

На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума – 100 евро, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението в издаващата държава. От направената справка в сайта на БНБ за 24.01.2022 г. е видно, че равностойността на 100 евро е 195,58 лева.

От приетото като писмено доказателство по делото копие от операционна бележка за SEPA превод от 22.11.2022 г., издадено от банка в гр.

Л., е видно, че наложената на засегнатото лице финансова санкция в размер на 100 евро е заплатена по сметка на несъдебния орган в Република Австрия.

Поради това и на основание чл. 33, във връзка с член 17 от ЗПИИРКОРНФС, равностойността на изпълнената част следва да бъде приспадната от общото задължение.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Плевенският окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № BHGU/606210115371/2021 от 24.01.2022 г. на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 05.04.2022 г., с което на българския гражданин Б. Д. Л., роден на ********** г., ЕГН – **********, с настоящ и постоянен адрес в град Л., ул. „А.С.“ ***, е наложена финансова санкция в размер на 100 евро, равностойни на 195,58 лева.

На основание чл. 33, във връзка с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС ПРИСПАДА от общото задължение по финансовата санкция в размер на 100 евро, равностойно на 195,58 лв., изпълнената част в размер на 100 евро, равностойна на 195,58 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването не спира изпълнението на решението.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се 4 уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването на решението за налагане на финансова санкция, както и за приключването изпълнението на решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5