Решение № 586 от 16.06.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 586

-, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530102988 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 49 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът (фирма) твърди в поправената си искова молба, че през последните няколко години заплащал за своите автомобили талон за паркиране в „зелена зона”, тъй като били висок клас, които паркирал на -, където се помещавали служителите му и се осъществявала административната му дейност на търговец. На този адрес на 22.06.2022 г. паднал клон от дърво, който счупил задното стъкло на автомобил - - -, който бил собственост на - - -, но му бил отдаден за ползване по договор за лизинг. Непосредствено след установяване на щетите подал сигнал за тях на застрахователното дружество, изготвен бил протокол от КАТ, сезирана била и О.. Съгласно сключения със договор за застраховка „Каско“, имал две възможности да отстранял причинените щети. Първата била автомобилът да бъдел ремонтиран в доверен сервиз, посочен от застрахователното дружество, а втората да му бъдело изплатено обезщетение за претърпените вреди и сам да изберял сервиз, където да откарал своя автомобил за ремонт. Избрал втората възможност и след извършване на оглед и изготвяне на оценка на щетата, му се изплатило обезщетение от 1720.87 лева. Междувременно оставил своя автомобил да бъдел ремонтиран в оторизиран дилър и сервиз на - - - -. Одобрената от застрахователя сума на обезщетението, както било посочено, била в размер на 1

1720.87 лева, а извършеният от - ремонт на автомобила, бил на обща стойност от 2957.74 лева. Тъй като стойността на ремонта надхвърляла тази на застрахователното обезщетение, заплатил със собствени средства сумата от 1236.87 лева, която представлявала разликата от изплатеното обезщетение до действителната стойност на ремонта на автомобила. За въпросните щети не предприел действия до момента, смятайки, че работа по отстраняване на сухите клони по дърветата щяла да бъде възложена на служителите на О.та, и те щели да бъдат отстранени. Това обаче не било сторено в периода юни 2022 г. - юни 2024 г., и от страна на ответника било проявено пасивно поведение.

На 24.04.2024 г., на -, отново паднал сух клон върху лек автомобил - -, с рег. № -, с рама -, който бил собственост на -, който се ползвал от ищеца въз основа на сключен договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността от 27.09.2023 г. С падането на клона отново се нанесла щета върху колата - изкривяване на задния капак на автомобила. Идентично на случая от 2022 г. служителят му - -, веднага подала сигнал на горещия телефон на О., като уведомила и застрахователното дружество, с което ищецът имал сключен договора за възникналата щета. На мястото на инцидента пристигнали инспектори от звено „И.“ към О., които, след извършената проверка, констатирали наличието на паднал върху автомобила изсъхнал диаметър около 10 сантиметра и дължина около 2 метра, в резултат на което по автомобила били нанесени щети. Във връзка с извършената проверка била издадена докладна записка от същия ден. Тъй като автомобилът отново бил марка -, бил транспортиран в оторизиран сервиз за конкретната марка - -. Там му се извършили серия от ремонтни дейности. След като бил откаран в сервиза на 06.06.2024 г., от - издали фактура № 0220041128 на стойност 200 лева, която заплатил в рамките на същият ден, доказателство за което бил приложеният към нея фискален бон от 06.06.2024 г. Въпросната парична стойност била заплатена като самоучастие по застрахователната полица с № -, която била сключена със -. Останалата част от ремонта на автомобила бил платен от застрахователното дружество. Предвид всичко изложено и липсата на плащане от ответната О. към днешна дата, за ищецът възникнал правен интерес да депозирал исковата си молба, с която да бъдел осъден ответникът да му заплатял 1236.87 лева за претърпени имуществени вреди, с 305.08 лева законна лихва от 22.06.2022 г. до 27.06.2024 г., и сумата от 200 лева за претърпени имуществени вреди. Съгласно §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, 2

О.та била собственик на общинските паркинги, в това число синя и зелена зона. Именно на зелена зона бил паднал клонът от дървото върху автомобила, който бил управляван от -. Нормата на чл. 11 ЗОбС задължавал ответника да управлява имотите и вещите, общинска собственост, в интерес на населението в О.та, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

Съгласно чл. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на О., ответникът бил длъжен да полага грижи за поддръжката, опазването и развитието на зелената система в О.та. В резултат на бездействието му обаче, и необезопасяването и необследването на цялата зелена система на територията на О.та, паднал клонът от дървото на -, и разбил автомобила, с което му били причинени значителни имуществени вреди. Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който бил възложил на друго лице някаква работа, отговарял за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. О. изпълнявала дейностите по обезопасяване на улиците и дърветата на нейната територия, чрез служителите си, или други лица, на които била възложила изпълнението на тези задължения, като носела обективна гаранционно - обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД за действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията й. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговарял по чл. 45 ЗЗД , съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяването й, ако това не било направено, като отговорността му по чл. 50 ЗЗД била в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите били причинени от присъщите й свойства. Моли съда да приемел, че притежавал процесуална легитимация за депозиране на настоящата искова молба, тъй като, по силата на чл. 343 ТЗ, лизингополучателят носел риска от случайното погиване или повреждане на вещта, обект на договора за финансов лизинг. В тази връзка той бил носител и на деликтното право, поради което, той, а не лизингодателят, бил материалноправно легитимиран и можел успешно да го упражни директно срещу деликвента - трето лице, при настъпило увреждане от деликт. Искането е да се осъди ответника, да заплати на ищеца, сумата от 1236.87 лева за главница от неплатено обезщетение по чл. 49 ЗЗД за претърпени имуществени вреди от паднал на 22.06.2022 г. клон върху ползван от ищеца по сключен с договор за финансов лизинг с възможност за прехвърляне на собствеността от 3

27.09.2023 г. лек автомобил - - -, който бил паркиран в -, на -, с 305.08 лева мораторна лихва от 22.06.2022 г. до 27.06.2024 г., сумата от 200 лева за главница от неплатено обезщетение по чл. 49 ЗЗД, за претърпени от ищеца имуществени вреди от паднал на 24.04.2024 г. клон върху ползван от ищеца по сключен с - – - договор за лизинг лек автомобил - -, с peг. № -, който бил паркиран в -, на -, и законна лихва върху тези главници от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и сторените по делото разноски.

Ответникът О. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

От представените от ответната О. и неоспорени от страните - докладна записка от 22.06.2022 г. и приетите, като веществени доказателствени средства, след извършения оглед по чл. 204 ГПК, снимки, се установи несъмнено по делото, че на 22.06.2022 г., в 16.30 часа, подписалите тази докладна записка двама инспектори в звено „И.“ към ответната О., са удостоверили в същата, че по получен на горещия телефон сигнал в 16 часа на 22.06.2022 г., извършили проверка на -, при която установили, че на същата улица е бил паркиран автомобил „-“, -, модел -, с рег. № -, като от дървото, до което бил паркиран, е паднал -дължина около 1,5 м и около 15 см диаметър, и от удара е счупено задното стъкло на този автомобил (л. 50-51). От т. 1 и 2 на заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза (ЗСАТЕ), което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК), преценено съвкупно с отговорите на вещото лице в съдебно заседание и представените от неучастващото в делото трето лице -, със застрахователната му преписка по щета № 50-05040-974/22/23.06.2022 г., и неоспорени от страните – опис на претенция

№ 50-05040-974/22/23.06.2022 г. (л. 80) и приетите, като 4 веществени доказателствени средства, след извършения оглед по чл. 204 ГПК, снимки (л. 90-96), се установява още, че от падналия от дървото горепосочен клон, на този автомобил са били причинени имуществени вреди, изразяващи се в счупване на задното му стъкло и уплътнителна му лента, стоп централен и щора багажно отделение, което му увреждане се намира в пряка причинноследствена връзка с посочения му в докладната записка механизъм (л. 99101).

При това положение се явяват неоснователни възраженията в отговора на ответника, че липсвали доказателства за наличие на причинно-следствената връзка между състоянието на този автомобил и претърпените вреди.

От представеното с исковата молба и неоспорено от ответника свидетелство за регистрация на същият лек автомобил част I, е видно още, че този автомобил е собственост на третото лице -, а ищецът е вписан в графата С.3.1 на същото свидетелство, като лице, което може да го управлява (л. 5). От представения с исковата молба и неоспорен от страните договор за финансов лизинг на ППС № 135669829.07.2019 г., е видно още, че ищецът е лизингополучател по този сключен с -, като лизингодател, договор за финансов лизинг на този автомобил, с който последното се е задължило да придобие този автомобил от трето лице и го представи след това за ползване на ищеца, като лизингополучател, срещу възнаграждение (л. 6-9). В чл. 17.1 от договора за лизинг е уговорено, че ищецът носи риска от случайното погиване и повреждане на този автомобил (л. 9). Това следва и от нормата на чл. 343 ТЗ.

Поради това именно ищецът, като лизингополучател, а не собственикът на този лек автомобил, е носител на деликтното право на обезщетение от деликвента при настъпилото в случая увреждане на този автомобил (Р 2942010-IV г.о., Р 170-2012-II т.о.). Поради това с представената застрахователна полица № 4704211100001542/31.05.2021 г., ищецът е сключил за същият автомобил, със -, като застраховател, договор за имуществена застраховка „Каско стандарт“, със срок от 30.07.2021 г. до 29.07.2022 г., която е била в сила по време на увреждането му на 22.06.2022 г. (л. 77). Поради това е покривала причинените му при същото имуществени вреди. Поради това за същото му увреждане е уведомен с представеното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 23.06.2022 г. и горепосоченият му застраховател, чийто представител е изготвил представеният със застрахователната преписка – опис на претенция (л. 80 и 82-83).

5

На 04.07.2022 г. ищецът възложил ремонта на този автомобил на оторизираният дилър и сервиз на - – - - - (л. 15-16 и 81). Последният ремонтирал увредените му части и за плащане на ремонта им издал на ищеца представената от - със застрахователната му преписка - фактура от 04.07.2022 г. на стойност 2957.74 лева с ДДС (л. 15-16 и 81). Тази стойност от 2957.74 лева за ремонта на този ползван от него по договора за лизинг лек автомобил, ищецът заплатил на този сервиз, видно от представеното по делото и със застрахователната преписка потвърждение за плащане от 04.07.2022 г. (л. 17 и 87). С представеното по същата преписка опис-заключение по претенция, определило по щетата 1720.87 лева, като размер на застрахователното обезщетение, което да плати на ищеца за същата (л. 88). От представеното по делото преводно нареждане се установява още, че същият застраховател е и превел на ищеца на 07.07.2022 г. това застрахователно обезщетение от 1720.87 лева за увредения му при настъпилото застрахователно събитие на 22.06.2022 г., и ползван от него по договора за финансов лизинг - лек автомобил (л. 89).