Акт № 3577 от 03.08.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение №

Номер

Година

27.12.2012 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

12.27

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Николай Грънчаров

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20121200100336 по описа за

2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на предявен пред съда иск от Т. Л. Ц., с ЕГН *, с адрес гр. С., ЖК „Надежда 2", бл. 270, вх. Е, ап. 119 и Е. Х. Н., с ЕГН *, с адрес гр С., ЖК „Надежда 2", бл. 270, вх. Е, ап. 119, чрез адвокат Атанас Симеонов Черногорски, съдебен адрес гр. С., бул. “. Д. № 11, . 6, срещу СД "ЕТИКОМ-Н. и С.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. “. Босилков" № 3, представлявано от Е. Ж. Н., и срещу съдружниците в събирателното дружество-физическите лица Ж. С. Н., ЕГН * с адрес гр.Б. ул.”. Босилков" № 3, и Е. Ж. Н., ЕГН *, с адрес гр.Б. ул.”. Босилков" № 3, с който се иска да бъдат осъдени ответниците – С. и С.", Ж. Н. и Е. Н., да заплатят на ищците Т. Ц. и Е. Н., сумата от 12 800 евро или 25 034.62лв., представляваща частично предявен иск за размера на договореното съгласно чл. 4 ал.1 т. 2 от Допълнително споразумение към предварителен договор от 25.03.2005г. за прехвърляне на правото на строеж срещу обезщетение от 11.06.2008г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Сочи се че на 25.03.2005г. между ищците и СД„Етиком -Н. и С." е сключен предварителен договор за прехвърляне на право на строеж на недвижим имот срещу обезщетение. По силата на предварителния договор дружеството като приобретател на правото на строеж се задължило да изпълни със свои средства построяването на сгради върху съсобствения на ищците недвижим имот, а именно: УПИ № II - 137 от квартал 14 по сега действащия дворищно - регулационен план на гр. С., местността „в. з. Малинова долина П-ра част", целият с площ от 1 800 кв. м., при съседи по титула за собственост: улица, Любомир Маринов, дере и блок на ТКЗС и съседи по актуална скица: улица, У ПИ 1-136, УПИ V-417, да обезщети и предаде на съсобствениците собствеността и владението върху 2/7 идеални части от разгърнатата застроена площ от жилищата, мазета, тавани, индивидуални дворни места на сградите и всички общи части, като получава в собственост цялата останала част от разгърнатата застроена площ на построените сгради в имота. Съгласно раздел II, чл. 1,6. „г" от предварителния договор, ищците като собственици на процесния терен са се задължили след влизане в сила на Протокол обр. 16 за въвеждане в експлоатация да прехвърлят 5/7 идеални части от собствения си недвижим имот на приобретателя.

Впоследствие, на 25.07.2007г., страните по делото са подписали пред нотариус Светлин Микупшнски, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 389 и с район на действие - Софийски районен съд, нотариален акт № 193, том I, per. № 2325, дело № 187/2007 г. за учредяване право на строеж срещу задължение за обезщетяване на собствениците с новопостроени самостоятелни имоти в същия терен. По силата на нотариалния акт ищците учредяват на дружеството правото на строеж за построяването в гореописания техен имот на масивна вилна сграда „Братята",включваща 7 обособени самостоятелни двуетажни жилища, всяко жилище със самостоятелен вход от северозапад, със зимници и гаражи в сутерените, с по два жилищни етажа и тавански помещения, с обща застроена площ на седемте жилища 360 кв.м. и РЗП на сградата 720 кв.м., предвидена за застрояване в същия имот, съгласно одобрен от главния архитект на район Витоша- СО на 27.07.2005г. инвестиционен проект, БЕЗ правото на строеж за обектите, за построяването на които ищците запазват за себе си и взаимно си учредяват правото на строеж. Съгласно раздел II, т. 1 и т. 2 от нотариалния акт, ищците Т. Л. Ц. и Е. Х. Н. получават правото на строеж за Двуетажно жилище № 5.

Съгласно раздел III от нотариалния акт, приобретателят СД „Етиком - Н. и С." се е задължило за своя сметка да построи и предаде на учредителите на правото на строеж и собственици на терена, указаният по-горе обект (Двуетажно жилище № 5) в завършен вид, с държавно -техническо приемане на сградата и издадено удостоверение за пускане в експлоатация съгласно действащите строителни нормативи, в краен срок до 30.09.2007год. Съгласно постигнатата в раздел III от нотариалния акт договорка между страните, всички останали клаузи на предварителния договор от 25.03.2005 г. относно начина на строителството, вида и обема на довършителните работи за всеки обект, отговорност и санкции, които не противоречат на клаузите на нотариалния акт, запазват действието си.

Поради неизпълнение от страна на приобретателя на правото на строеж СД „Етиком - Н. и С." на строителните дейности в крайния срок по нотариалния акт (30.09.2007 г.), на 11.06.2008 г. страните са подписали допълнително споразумение към предварителния договор от 25.03.2005 г. за прехвърляне на правото на строеж срещу обезщетение, по силата на което Събирателното дружество се е задължило да завърши строителството на всички сгради и обекти в процесния недвижим имот и да въведе същите в експлоатация по предвидения в закона ред, в срок до 31.12.2008 год. (чл. 2 от споразумението). Съгласно чл. 4, ал. 1, т.1 от допълнителното споразумение ответното дружество се е задължило да заплати на ищците обезщетение за неизпълнение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) евро за всеки месец забава след посочения по- горе краен срок. От страна на дружеството липсва изпълнение и в дадения допълнителен срок, като строителството не е завършено и сградите не са въведени в експлоатация по предвидения в закона ред и до настоящия момент.

Поради неплащане на предвиденото обезщетение по чл. 4, ал. 1 т.1 от допълнителното споразумение за периода от м.ноември 2010г. до м. юли 2012 г. (включително) в размер на 30 000 евро/по 1 500 евро за 20 месеца/, от страна на Т. Л. Ц. и Е. Х. Н. е предявен по настоящото дело срещу СД„Етиком - Н. и С." и съдружниците в дружеството Ж. С. Н. и Е. Ж. Н., частичен иск за сумата от 12 800 евро или 25 034.62лв., представляваща част от договореното обезщетение съгласно чл. 4 ал.1 т. 2 от Допълнително споразумение към предварителен договор от 25.03.2005г. за прехвърляне на правото на строеж срещу обезщетение от 11.06.2008г., за претендирания с исковата молба по настоящото дело период- от м.ноември 2010г. до м. юли 2012 г. (включително).

С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците - СД„Етиком - Н. и С." и съдружниците в дружеството Ж. С. Н. и Е. Ж. Н., оспорват предявения осъдителен иск като неоснователен и недоказан, като без да се оспорват фактическите констатации, изложени от ищците в исковата молба по делото, се възразява че към настоящия момент СД "ЕТИКОМ-Н. и С.", за своя сметка и без съдействие от страна на съсобствениците, е изградило всички обекти, включително и тези на ищците в напълно завършен вид, като задължението на дружеството за тяхното изграждане е изпълнено изцяло.

Отделно са наведени доводи, че претендираната сума е недължима, тъй като договорените клаузи, на която ищците основават претенциите си е абсолютно недействителна на няколко отделни правни основания:

Ответникът поддържа, че процесното Допълнително споразумение от 11.06.2008 год. е абсолютно недействително, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, тъй като липсва каквото и да е правно или фактическо основание за сключването му. Съгласно правната доктрина и приложимия закон, целта на предварителния договор по смисъла на чл. 19 и сл. ЗЗД е поемането на задължение за сключване на определен окончателен договор и уговаряне на основните му клаузи. Следователно, със сключването на обещания окончателен договор, предхождащия го предварителен такъв загубва своето правно и практическо значение, като всички права и задължения между страните занапред се уреждат от сключения окончателен договор. В настоящия случай, на 25.07.2007 год. между ответника и Христо Тодоров Ц., Елена Илиева Ценкова, Любомир Тодоров Ц. и Е. Х. Н. е сключен окончателен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за обезщетяване собствениците с новопостроени самостоятелни имоти в същия терен, оформен в Нотариален акт № 193, том I, per. № 2325, дело № 187/2007 год. по описа на Нотариус Светлин Мекушински, per. № 389, с район на действие СРС. Повече от 11 месеца след сключване на окончателния договор обаче, между същите страни е сключено допълнително споразумение, но не към този окончателен договор, а към предварителния договор, който към този момент е загубил своето изначално основание и предназначение. Оказва се, че страните са измените съдържанието на договор, който е прекратен по силата на самия закон, считано от датата на изповядване на нотариалния акт за отстъпване правото на строеж. Предвид изложеното счита, че Допълнително споразумение от 11.06.2008 год. е сключено без основание, като същото на практика изменя правоотношение, което не съществува. Факта, че ищците се позовават на недействително допълнително споразумение, води до извода,че исковата претенция е изцяло неоснователна, т.к. ответното дружество не би могло да има парично задължение, породено в резултат на недействителен договор. Счита, че това е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск.

Навеждат се с писмения отговор и други съображения за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че след внимателна преценка на разпоредбите на сключеното между дружеството и Х. Ц., Е. Ц., Л. Ц. и Е. Н. Допълнително споразумение от 11.06.2008 год. се установява, че част от договореностите са абсолютно недействителни. В тази връзка на основание чл. 131 ал. 2 т. 5 от ГПК, е направено възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 4. ал. 1 от Допълнителното споразумение, на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 и чл. 26 ал. 2, предл. 2 и 4 ЗЗД, която договорна клауза е основанието за паричната претенция на ищците, респ. за издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение в тяхна полза. Именно позоваването на абсолютната недействителност на цитираната договорна клауза е еснованието за правното възражение, че ответното дружество няма каквото и да е парично задължение към ищците, основано на нищожната уговорка за заплащане на обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Допълнителното споразумение, вместо отговорността по Раздел V, т. II от предварителния договор с дата 25.03.2005 год. страните се съгласили приобретателят да заплати на Учредителите обезщетение, за всеки от обектите, предмет на учреденото право на строеж, както следва: за Х. Т. Ц. и Е.И. Ц., собственици на двуетажно жилище № 4- 1 500 Евро /хиляда и петстотин/ за всеки месец; за Л. Тодоров Ц. и Е. Х. Н., собственици на двуетажно жилище № 5- 1 500 Евро /хиляда и петстотин/ за всеки месец. Логическото и систематическо тълкуване на тази договорна клауза сочи на извода, че по съществото си, разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Споразумението всъщност въвежда предварително определено и дължимо обезщетение-неустойка, за неточно изпълнение на договорните задължения на приобретателя, което в случая се регламентира от общата правна норма на чл. 92 ЗЗД. Така, изричния текст еднозначно и недвусмислено сочи, че в полза на собствениците на Двуетажни жилища № 4 и № 5 се дължи солидарно обезщетение в размер на 1 500 Евро поотделно за всеки месец забава. Съгласно константната и задължителна за правоприлагането практика на ВКС при сделките, регулирани от ТЗ, свободата на договоряне е ограничена от забраната за накърняване на правилата на добрите нрави. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на правото интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Израз на този принцип в правовия ни ред е принципът на недопустимостта на неоснователното обогатяване (чл.55-59 ЗЗД). В настоящия случай, с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Допълнителното споразумение страните са договорили конкретна стойност на дължимо обезщетение /неустойка/ - 1 500 Евро, за всеки месец забава от определения краен срок. Следователно, страните не са ограничили или лимитирали под никакво условие, абсолютна стойност и период начисляването на неустойка за евентуално неизвършване на договорените СМР в указания срок - 30.09.2008 год.. Позоваването на този текст от Споразумението от страна на учредителите в настоящото гражданско производство обаче налага извършване на анализ и преценка на действителността на тази договореност. Счита се, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Допълнителното сдпоразумение е недействителна — нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД- поради накърняването на добрите нрави.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48301186-f1d2-46c8-bd5f-0ce55cb18bbd