Решение № 1094 от 16.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. Варна, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20263110202220 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Б. К. К., с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 25 - 0819- 005435 от 13.02.2026 г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя К., на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание "глоба" в размер на 204, 52 евро за нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.Оспорва се компетентността на АНО.Не било ясно как е упълномощен АНО. Оспорва се и компетентността на актосъставителя.Твърди се, че констатираното управление на МПС е било инцидентно и че МПС, чиято регистрация дори е била служебно прекратена, е собственост на друго лице.Сочи се, че издадена ЗППАМ за идентично нарушение е била отменена от Адм.С-Варна и че недопустимо и незаконосъобразно АНО е издал процесното НП.Приема се, че след като процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация към момента 1 на проверката, то е било недопустимо да се ангажира отговорността на водача за нарушение на КЗ. Алтернативно се излагат аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество, като в депозирано на 13.07.2026 г. писмено становище, изготвено от адв. Д. П.-Т. от АК - Варна, в качеството й на процесуален представител на жалбоподателя, се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания и се отправя молба за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, при редовност на призоваването, не се представлява в с.з., като в депозирани писмени бележки се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 27.12.2025г. в 15: 40 часа жалбоподателят К. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Г. Г. Г., в гр.Варна, по помощното платно на бул.“Васил Левски“ в посока бул.“Владислав Варненчик“, като до кръстовището с ул.“Свобода“ бил спрян за проверка от екип на сектор ПП-ОД на МВР-Варна, в който участвал и св.А.. След проверка на документите на водача и след справка в информационната система св.А. установил, че за управлявания от жалбоподателя лек автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

Приемайки, че с това свое поведение жалбоподателят К. е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането , на същата дата 27.12.2025г. св.А. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно наказващия орган след възлагане на проверка от комисия и след като същото било преценено за неоснователно, на 13.02.2026 г. АНО, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в 2 обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането наложил на въз.К. административно наказание "глоба" в размер на 204, 52 евро за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането .

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотопоказанията на св.А. и от писмените доказателства по делото, приложени в АНП, в материалите по прокурорската преписка и приобщени в с.з., които съдът напълно кредитира, като непротиворечиви по между си и взаимно допълващи се.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно, поради което не споделя възраженията в тази насока.Видно от същата заповед и актосъставителят е оправомощен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, поради което и тези възражения не се споделят.Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

НП и АУАН съдържат описание на нарушението, посочени са и обстоятелствата, при които същото е извършено, като фактическото описание на нарушението кореспондира с описанието на същото от правна страна и с посочената като нарушена норма, поради което в тази насока съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила.

В случая, безспорно между страните е, че към процесните дата и час, за процесният автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", 3 както и за това, че собственик на превозното средство е лице, различно от водача на автомобила.

Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането предвижда, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.

В случая жалбоподателят К. се явява годен субект да носи административно наказателна отговорност именно за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, поради което и съдът намира, че в случая съвсем законосъобразно е била ангажирана неговата административно наказателна отговорност, доколкото нарушението е безспорно установено.Неоснователни са възраженията за несъставомерност на приетото за установено нарушение, тъй като посочената нарушена и едновременно с това санкционна норма не изисква МПС да е регистрирано и да не е спряно от движение, а касае единствено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „ГО“. Представените писмени доказателства касаят съвсем различно нарушение, поради което решението по отношение на евентуално нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП няма отношение към нормата на чл. чл.

638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Наложеното административно наказание "глоба" е строго фиксирано като размер в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането , административно - наказващия орган изцяло се е съобразил с размера на административното наказание, при неговата индивидуализация, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Съдът не може да сподели възражението, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН . Конкретното нарушение не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия тип, а и не би било обществено приемливо да се прояви снизхождение към конкретното нарушение, доколкото не би било честно и справедливо спрямо всички водачи на МПС, които съвестно управляват превозни средства с валидна застраховка "Гражданска отговорност", като в конкретния случай липсват обстоятелства, които да освобождават водача от задължение, когато 4 управлява МПС да се убеди, че същото е с изрядни документи, в това число че управлява конкретно МПС при наличие на валидно сключена задължителна застраховка „ГО“.

Поради гореизложените съображения съдът намира, че Наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание разпоредбата на чл. 63 "д", ал. 1 ЗАНН , в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в едно открито съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум, а именно в размер на 66, 47 евро.

Така мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 - 0819- 005435 от 13.02.2026 г., издадено от Началник група в сектор ПП към ОД на МВР гр.

Варна, с което на Б. К. К., с ЕГН: **********, на основание разпоредбата н а чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание "глоба" в размер на 204, 52 евро за нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

ОСЪЖДА Б. К. К., с ЕГН: **********, да заплати на ОД на МВР гр.

Варна парична сума в размер на 66, 47 евро, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

5

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6