Решение № 135 от 28.07.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Разград, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Петър М. Милев при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20223300500152 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. Й. СТ. и СВ. СТ. СТ. чрез пълномощник против Решение № 149/ 10. 03. 2022 г. по гр. д. № 360/ 21 г. по описа на РС Разград, с което съдът е отвърлил предявените от въззивниците искове за прогласяване нищожността на договорни клаузи от Договор за кредит № HL34404/07. 03. 2008 г. за покупка на недвижим имот и Договор за кредит № HL34407/07. 03. 2008 г. за покупка на недвижим имот, сключени между тях и „ЮРОБАНК И Еф Джи БЪЛГАРИЯ“ АД, както и за заплащане на сумата 7 850, 38 лв. , недължимо получена от ответника за курсови разлики за периода 04. 04. 2008 г. – 16. 02. 2021 г . ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба,сумата 569, 07 шв. франка недължимо получени от ответника лихви за периода 17. 08. 2008 г. до 17.

12. 2009 г. по Договор за кредит № HL34404/07. 03. 2008 г.,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, сумата 2 738, 26 шв. франка, недължимо получени от ответника лихви за периода 17. 08. 2008 г. – 16. 02. 2021 г. ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, сумата 13 669, 09 лв., недължимо получена от ответника за курсови разлики в периода 04. 04. 2008 г. – 16. 02. 2021 г . ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба по Договор за кредит № HL34407/07. 03. 2008 г. за покупка на недвижим имот, като неоснователни и недоказани. Изложени са подробни доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, приемайки, че спорните договорни клаузи са индивидуално уговорени и молят да бъде отменено, като бъде 1 постановено друго, с което да бъде уважена исковата молба като основателна.

Въззиваемата страна „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “АД е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Заявява становище, че въззивната жалба е неоснователна.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява частично основателна.

Страните по делото не спорят, че на 11.04.2006 г. ищците Р. Й. СТ. и СВ. СТ. СТ. са сключили с ответника Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 9176-163, по силата на който са им предоставени 40 000 лв., от които 20 945 лв. за покупка на жилищен имот и 19 055 лв. - за други разплащания. На 21.05.2007 г. страните сключили Договор за потребителски кредит HL 22630-304. По време на сключване на този договор, ищцата била служител на "ДЗИ Банк". Впоследствие ответната банка е придобила "ДЗИ Банк". След придобиването, ищцата сключила с ответното дружество трудов договор № 3330/31.10.2007 г., с който е назначена на длъжност „експерт ОКП (“Експерт обслужване на клиенти и продажби“) и ККР (“Контрольор касова работа“) в сектор „Обслужване на клиенти и продажби“. На 26.02.2008 г. с Допълнително споразумение № 494 към трудовият договор било променено мястото на работа на ищцата от експерт ОКП и ККР на длъжност „Експерт ЖК“ (“Експерт жилищно кредитиране“). С оглед стабилността на швейцарският франк, на 07.03.2008 г. ищцата и съпругът й сключили два договора HL 34404 и HL 34407, с които са им предоставени заемни средства под формата на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 39 600 лв. по договор HL 34404 с цел рефинансиране на жилищен кредит HL22630 и заемни средства под формата на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 лева, от които 10 310 лв. за рефинансиране на задълженията по договор HL 22630 и 19 690 лв. за текущи нужди. На 17.07.2008 г. ищците и ответната банка сключили допълнително споразумение към договор HL 34404/07.03.2008 г., с което са договорили, че кредитополучателите не дължат заплащането на такси и комисионни и уговорили, че размерът на дължимата възнаградителна лихва е 4%. На 26.11.2009 г. сключили допълнително споразумение към договор HL 34404/07.03.2008 г., с което постигнали съгласие, че цената на кредита ще съставлява фиксирана годишна лихва в размер на 4.75 %, валидна за остатъка от срока на договора. На 22.01.2013 г. между страните бил сключен анекс към договор HL 34407/07.03.2008 г., с който уредили отношенията си по повод на предсрочно погасената от кредитополучателите сума в размер на 9000 шв. франка, във връзка с което са изготвили нов погасителен план. Запазили действието на останалите уговорки по първоначалният договор. Съгласно договор HL 34404/07.03.2008 г. възнаградителната лихва е договорена в размер на 4%, a по HL 34407/07.03.2008 г. - в размер на 6 %. Още от месец 2 Този файл е копие на електронно подписан документ.

Оригиналът е подписан от Silvina Dachkova Yovcheva на 11.03.2022 г. в 16:04:58 ч. Актът е постановен на 11.03.2022 август 2008 г. кредиторът повишил дължимата му договорна 2 лихва, след извършено едностранно увеличение на компонента „базов лихвен процент“ променливата лихвообразуваща величина, предвидена в двата договора.

В представените по делото договори - в чл. 3 е уговорена възнаградителна лихва, дължима за ползването на кредита, в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове и договорна надбавка. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като кредитополучателите се считат уведомени за тях с обявяването им на видно място в банковите салони. Чрез клаузата на чл. 4, т. 2 от № HL 34407/07.03.2008 г. е определено плащане на такса управление. Съгласно чл. 6 кредитът се погасява на месечни вноски, съгласно погасителен план, като погасяването се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове – ал. 2. Според същата договорна клауза, ако на падежната дата на погасителна вноска кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по посочена в договора сметка, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро. Чрез клаузата на чл. 6, ал. 3 кредитополучателите дават неотменимото си и безусловно съгласие за автоматична промяна на размера на погасителните им вноски в случай на промяна на БЛП на банката. С чл. 12 банката си запазва правото да прави промени в тарифата си. Чрез клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора обективира декларацията на кредитополучателите, че са запознати и съгласни с обстоятелството, че промените на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 23 от договора, може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичаща от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Чл. 22 от договора предоставя на кредитополучателите правото да поискат превалутиране на предоставения кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева при прилагане на обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и на лихвените проценти, обявени от банката за съответната валута и вид на кредита.

Ищците твърдят, че договорните клаузи: на чл. 6, ал. 2, и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34404/07.03.2008 г. и на чл. 3, ал. 5, на чл. 4, т. 2, на чл. 6, ал. 2 , на чл. 6, ал. 3, на чл. 12 и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34407/07.03.2008 г. са нищожни, тъй като не са индивидуално уговорени, респ. са неравноправни.

Правото да се предяви иск, с който се претендира прогласяване на нищожност не е ограничено със срок, поради което в този смисъл възражението на ответниците, че предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е погасен по давност е неоснователно. ЗЗП е приет въз основа на Директива 93/13/ЕИО на 3

Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори и преповтаря разпоредбите й.

Съгласно Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, кредитополучателите – ищци по делото, са потребители на финансови услуги по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като отпускането на кредит, в това число потребителски или кредит, обезпечен с ипотека съставлява финансова услуга и всяка клауза в договор за финансова услуга, която е неравноправна следва да се счита за нищожна. Според разпоредбата на чл.

143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на страните. В чл. 146 от ЗЗП е поставено условието, че за да се счита клаузата за нищожна, независимо от неравноправния й характер, следва да не е уговорена индивидуално. Според чл. 146, ал.2 от ЗЗП, не са индивидуално договорени условия, които са изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

В случая, за да отхвърли предявените искове, районният съд е приел, че оспорените договорни клаузи са индивидуално уговорени, тъй като ищцата работи в клона на банката в гр. Разград и е имала информация за предстоящо движение във валутния курс на швейцарския франк, както и че получила служителски условия от кредита.

Според формираната съдебна практика, договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е сключена във вреда на потребителя.

За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най–уместния начин.

В случая, ищцата е била служител на банката към момента на сключване на двата договора за кредит № HL 34404/07.03.2008 г. и № HL 34407/07.03.2008 г. От 31.10.2007 г. е заемала длъжността „Експерт ОКП (“Експерт обслужване на клиенти и продажби“) и ККР (“Контрольор касова работа“) в сектор „Обслужване на клиенти и продажби“, а от 26.02.2008 г. „Експерт ЖК“ (“Експерт жилищно кредитиране“). Преди това е работила в „ДЗИ Банк“ АД. Според приложените длъжностни характеристи за длъжностите Експерт „Жилищно кредитиране“ и “Експерт обслужване на клиенти и продажби“ /л. 324 – 333/, на ищцата са били вменени задължения и отговорности да познава, продава и промотира стандартните банкови продукти и услуги и да извършва кръстосани продажби, да осведомява клиентите, относно продуктите и услугите на банката, да обслужва документооборота между клиентите и ЦУ, да извършва индивидуални сделки при 4 преференциални условия и др. Явно е, че според изискванията на длъжностните характеристики, експертът трябва да бъде компетентен по всички въпроси за кредитиране.