Определение № 12230 от 27.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12230 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110130853 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 41833/10.02.2026г., адвокат Л. К. Б., като пълномощник на ищеца – М. С. М. е сезирала съда с искане за изменение на постановеното по делото решение от 19.01.2026г. в частта за разноските. Излага, че новото приложение на постановките на решението на СЕС дава възможност за подценяване на адвокатския труд и за присъждане на символични адвокатски възнаграждения. Посочва, че по делото са предявени два иска, от които първият като установителен иск за нищожност на процесния договор с материален интерес от 1563 лева, а другият с материален интерес от 563,00 лева, поради което съобразно приложението на Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа по първият иск следва на адвокат Б. да бъде присъдено възнаграждение в размер на 456,30 лева, а по вторият в размер на 400,00 лева, или общо сумата от 856,30 лева, поради което моли за изменение на решението в частта за разноските, съобразно горепосоченото.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ответникът „..“ ООД е взел становище по молбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Намира, че възнаграждението на адвокат Б. е съобразено с практиката на СЕС и е определен справедлив размер под минимума, определен в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По делото е постъпила и молба с вх. № 43348/11.02.2026г. от „..“ ООД за изменение на постановеното по делото решение от 19.01.2026г. в частта за разноските, като съдът присъди на ответника с оглед изхода на спора разноски и на „..“ ООД, за което по делото са налични доказателства. Изложено е че предявеният от ищеца осъдителен иск е отхвърлен, поради което на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника се дължи присъждане на разноски в размер на 480,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на спора.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът М.

С. М., чрез адвокат Л. К. Б. е взел становище по молбата, като моли същата да бъде оставена 1 без уважение. Изложено е че въпреки отхвърлянето на осъдителния иск ищецът не дължи разноски в производството съобразно постановките на решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/2019г. и С-259/2019 на СЕС.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на ищеца на 27.01.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от него в съда на дата 10.02.2026г., а на ответника на 27.01.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от него в съда на 10.02.2026г., поради което съдът намира, че и двете молби са подадени в законоустановения срок и като такива са допустими за разглеждане по същество.

По същество молба с вх. № 41833/10.02.2026г., подадена от адвокат Л. К. Б., като пълномощник на ищеца – М. С. М. съдът намира за неоснователна. Съдът е постановил решение, като е уважил предявеният установителен иск и е отхвърлил като недоказан осъдителният иск. В тази връзка разноски се дължат на ищеца, включително и като присъдено адвокатско възнаграждение на неговия представител в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата съобразно изхода на спора. Следователно на адвокат Б. не се дължи определяне и присъждане на възнаграждение по предявения от ищеца осъдителен иск, тъй като същият е отхвърлен. По установителния иск доколкото същият е уважен съдът е присъдил разноски, като е изложил достатъчно мотиви защо присъжда сумата от 300,00 лева за възнаграждение. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I ТО, ТК/. При тези данни за материалния интерес /1563,00 лева/, правната и фактическа сложност на делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, които се изчерпват с подаване на искова молба и молба, предхождаща единственото порведено по делото о.с.з. и при съобразяване с икономическите ориентири в страната присъденото възнаграждение напълно и справедливо покрива стойността на извършения от адвокат Б. труд. НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай.

2

По гореизложеното съдът намира, че така подадена горепосочената молба следва да бъде оставена без уважение.

По молбата на ответника с вх. № 43348/11.02.2026г., съдът намира същата за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. В решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС е прието, че чл. 6, § 1 и чл. 7, §1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол, евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, като в тази ред на мисли е и Определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г. В практиката си ВКС приема, че решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на СЕС се прилага по искове по чл. 55 ЗЗД за връщане на дадено по неравноправни клаузи, като уредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК за разпределение на разноските в тежест на потребителя, съразмерно с отхвърлената част от иска, създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага.

В настоящия случай предмет на делото е предявен от ищеца иск за неоснователно обогатяване, поради което същият попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз и независимо от отхвърляне на осъдителния иск, разноски на ответника не следва да се присъждат.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 41833/10.02.2026г., подадена от адвокат Л. К. Б., като пълномощник на ищеца – М. С. М. за изменение на постановеното по делото решение от 19.01.2026г., в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 43348/11.02.2026г., подадена от „..“ ООД за изменение на постановеното по делото решение от 19.01.2026г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4