Решение № 801 от 08.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. София , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000504060 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. В. Д. срещу решение № 4160/ 13.07.2020г. на СГС, ГО, 8 състав, постановено по гр.д. № 15873/17г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 35 000 лв. до уважения размер от 50 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят- ищец твърди, че в атакуваната от него част първоинстанцинното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са установени увреждания с голям интензитет, продължителност, опасност за живота, трайно увреждане на здравето, загрозяване, увреден е стомашночревен тракт, скъсяване на крайник, увреждане на гръбнака и тазовите стави.

Периодът на възстановяване е бил значителен и през цялото време е търпял силни болки, както и до сега. Счита, че определеният размер на 1 обезщетението от 100 000 лв. е изключително занижен. Здравето му не е възстановено и няма да се възстанови напълно. Поддържа, че следва да се приложи чл.51, ал.2 от ЗЗД само при наличието на две кумулативни предпоставки: увреденият да е в състояние да формира правновалидна воля и настъпването на ПТП да се дължи на употребата на алкохол. Ако те не са налице не следва да се редуцира определеното обезщетение. Трябва да се докаже освен знанието на пострадалия за употребата на алкохол от страна на водача и поведение на първия, което противоречи на грижата на добрия стопанин. Жалбоподателят сочи, че водачът е употребил безалкохолна бира и е изяснено, че той е пиел безалкохолна бира. Обстоятелството, че няма пречки да узнае за употребения алкохол не води до извода, че е знаел, че водачът е употребил такъв. Оспорва, че коланите са били налични. Според т.4 от допълнителното заключение на автотехническата експертиза може да се направи извод , че към момента на ПТП автомобилът не е имал предпазен колан на задна дясна седалка, където е пътувал ищецът. Неоснователно съдът е приел, че лихвата следва да се присъди от момента на завеждане на исковата молба, а не от датата на деликта.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Жалбоподателят- ответник поддържа, че решението на СГС е неправилно. От представената медицинска документация се установява, че ищецът е бил приет в болница в сравнително тежко общо състояние с данни за множество травми. Поради това е настанен в реанимационно отделение.

Травмите са констатирани. Представено е ЕР на ТЕЛК № 1461/18.04.2017г., с което се продължава временната му нетрудоспособност, където походката му е описана като самостоятелна, леко накуцваща. Налице е съпричиняване на вредите в обем 50% от страна на ищеца.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за сумата над 35 000 лв. до уважения размер от 50 000лв.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представители взаимно оспорват жалбите си.

2 страните

Третото лице помагач М.А. не взема становище по жалбите.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът твърди, че на 24.09.2016г. е бил участник в ПТП като пътник в лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с рег. № ***. Водачът му М. Ч. А. е нарушил правилата за движение по пътищата като с присъда по нохд № 1177/17г на РС-Плевен е признат за виновен. Ищецът твърди, че от инцидента е получил следните увреждания: счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен, счупване на две ребра, контузия на белите дробове, счупване на тазовия пръстен, счупване на дясна раменна кост на две места, спукване /счупване без разместване/ на големия пищял на подбедрицата на десен крак. Лекият автомобил е имал застраховка „гражданска отговорност“ при ответника, валидна към момента на ПТП. По заведената щета застрахователят е предложил първоначално обезщетение от 30 000 лв., което е увеличил на 35 000 лв. И двете са недостатъчни. Затова моли съда да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., в едно със законната лихва от 24.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 7 108, 95 лв. обезщетение за имуществени вреди, уточнени с молба от 05.01.2018г., в едно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва исковете. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като не е бил с поставен обезопасителен колан и се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач употребил алкохол. Представените медицински документи установяват, че ищецът е бил приет в болница в сравнително тежко общо състояние с данни за множество травми. Някои от тях са били опасни за живота му..

Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.11.2016г. и фотоалбум е, че на 24.09.2016г. е 3 настъпило описаното в исковата молба ПТП.

Не се спори, че за лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с рег. № *** е имало валидна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника към момента на ПТП.

Безспорно е, че на 24.09.2016г. на Р. Д. е оказана медицинска помощ в УМБАЛ - Плевен. Представени са и са приети медицински документи, включително епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“ за лечение от 03.01.2018г. до 18.01.2018г. Във връзка с него ищецът е бил временно нетрудоспособен от 03.01.2018г. до 26.03.2018г.- представени болнични листа и ЕР на ТЕЛК от 24.04.2018г.

Ищецът е бил временно нетрудоспособен от 24.09.2016г.до

17.06.2017г., представена е епикриза, от която е видно, че ищецът е бил в болницата от 24.09.2016г. до 19.12.2016г.

Във връзка с претендираните имуществени вреди са представени документи.

Не се спори, че с влязла в сила присъда водачът М.А. е признат за виновен за станалото на 24.09.2016г. пътно произшествие, което е причинил в пияно състояние.

Безспорно е, че при ответника е образувана щета по извънсъдебна претенция на Р. Д. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но предложеното такова не го е удовлетворило по размер.

Не е спорно, че застрахователната компания не е платила извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди на ищеца по образуваната пред нея щета.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- хирург, ортопед –травматолог. Според нея ищецът е получил следните травми: контузия и разкъсно- контузна рана на главата, счупване на 10то в дясно и 12то в ляво ребро, контузия на белите дробове, открито счупване на дясната раменна кост, счупване на тялото на 12 гръден прешлен, счупване на дясната хълбочна кост и ацетабуларната ямка на таза с 4 изкълчване на ставата. Контузия на корема с голям ретроперитонеален хематом в долната част на корема и малкия таз, счупване на дясната седалищна кост на таза, неразместено счупване на десния голям пищял. Тези травми са получени поради това, че тялото на ищеца не е било обезопасено с предпазен колан. Уврежданията му са във връзка с ПТП. Вещото лице е посочило медико-биологичния характер на травмите, както и коя от тях е причинила временно разстройство на здравето опасно за живота. Ищецът е бил в болница 75 дни. Поради настъпили силни болки в корема на 03.01.2018г. е приет в

УМБАЛСМ „Пирогов“, където е установен механичен адхезионен и странгулационен илеус- остра чревна непроходимост. Опериран е на 05.01.2018г., а на 06.01.2018г. е извършена повторна лапаротомия. На 18.01.2018г. е изписан. Възстановителният период е бил различен за отделните травми, но общо той е 9 месеца. През него ищецът е търпял болки и страдания. Вещото лице е извършило преглед на ищеца и е установил, че на главата има три козметични белега на лявата тилна област, на дясната подушна област и под долната устна. Счупените ребра са зараснали, ритмично повърхностно дишане, счупеният 12 гръден прешлен е леко скосен в предната част на тялото. Ищецът има движения в гръбначния стълб в норма като само при флексия има болезненост и затруднение да достигне до обувките си. Счупената раменна кост е зараснала окончателно. Движение при отвеждане в страни е трайно намалено с 10 градуса. От извършената операция има остатъчен белег. Металният пирон не е изваден. Той може да бъде отстранен оперативно, което ще доведе до допълнителни болки и страдания за срок от 1 месец и нужда от нова рехабилитация. Счупената дясна хълбочна кост е зараснала, но в тази част, в която участва тазобедрената ямка, костта е зараснала с остатъчна деформация. Главата на дясната бедрена кост е навлязла около 1-2 см. навътре в малкия таз и това е причинило скъсяване на крака с около 1, 5 см.

Движенията на дясната тазобедрена става са при флексия и екстензия в норма, но абдукация/отвеждане в страни/ са трайно намалени с 15 градуса. На корема има големи белези от извършените коремни операции с дължина от 20 см. и 34 см. Десният голям пищял е зараснал окончателно. Движенията в дясната коленна става са в пълен обем. Вещото лице е приело, че между полученото от ищеца усложнение – остра чревна непроходимост и претърпяна коремна травма от ПТП има продължаваща причинна връзка.

5

В хода на съдебното дирене е допусна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза- основна и допълнителна, изготвена от вещо лице- автоексперт и лекар , специалист по съдебна медицина . Те са дали заключение за механизма получените травматични увреждания при ищеца, който е бил пътник на задна седалка и механизма на произшестивето. Лекият автомобил, в който е пътувал има фабрично поставени предпазни колани на предните и задните пътнически места. Той е пътувал без поставен предпазен колан. Ако е използван такъв уврежданията ще бъдат значително ограничени по локализация и тежест. Вещите лица са направили извод, че независимо от механизма на произшествието- преобърнал се автомобил и висока скорост на движение, правилно поставеният предпазен колан би намалил травмите на ищеца и не би предизвикал по- тежки увреждания. Вещите лица сочат, че установения ретроперитонеален хематом е вследствие от счупването на таза, а не от увреждане на вътрекоремни органи. При поставен колан при неколкократните преобръщания на автомобила със скорост от 150 км/ч той би го предпазил от удари в твърдите части на купето и излизане от него.

Вещите лица са посочили, че алкохолното опиянение в установената степен на водача се характеризира с нарушение на речта, съобразителността, вниманието, ориентировка, координация на движенията, забавени реакции, афект и сънливост. Това са признаци обичайни за повечето индивид, но тяхното външно изразяване може да е различно. Това се отнася и до възприемането на алкохолното повлияване от околните лица. Походката на ищеца е накуцваща поради скъсяването на десния долен крайник.

Усложнението – остра чревна непроходимост е било временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В хода на съдебното дирене е допусната и е прието заключение на медицинска експертиза по писмени данни, според която в 8.20ч. на 24.09.2016г. концентрацията на алкохол в кръвта на М. А. е била 1,2 промила в ЦСМП-Плевен и 1,1 промила във ВМА- София. Към момента на ПТП тя е била 1,9 промила. Това е средна степен на алкохолно опиване. Наблюдават се видими нарушения на речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти и сънливост.