Решение № 262272 от 06.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.04.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА

АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Мл. съдия ИРИНА

СТОЕВА при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 5708 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 30143 от 01.02.2020 г., постановено по гр. д. № 67993/2017г. по описа на Софийският районен съд, I ГО, 161-ви състав по предявените от Д.Т.Д. срещу „К.И.И.БГ“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 439 ГПК е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от

390,13 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01077836/30.07.2007 г. за периода от 20.05.2008 г. до 20.05.2009 г., и сумата от 455,76 лв., представляваща лихва за забава по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01077836/30.07.2007 г. за периода от 20.06.2008 г. до 23.09.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.10.2011 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8185/2010 г. по описа на Районен съд – Перник, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20168130401904 по описа на ЧСИ А..В., рег. № 813, с район на действие Окръжен съд – Перник, поради изтекла погасителна давност. Отхвърлени са исковете за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 637,19 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01077836/30.07.2007 г., ведно със законната лихва върху нея за периода от 04.10.2010 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 146,66 лв., представляваща разноски за заповедното производство. С оглед изхода на спора, съразмерно на уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на сумата от 163,93 лв.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която предявените искове са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от Д.Т.Д., в която се излагат доводи срещу решението като неправилно. Жалбоподателят счита, че макар и договорът за цесия да е валиден, докато не му бъде съобщен от цедента, няма действие спрямо него съгласно чл.99, ал. 3 ЗЗД, поради което цесионерът не се легитимира като взискател, съответно извършените от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение не водят до прекъсване на давността, която изтекла преди подаване на исковата молба, до който момент длъжникът не бил уведомен за цесията. Ето защо моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове в отхвърлената част. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от „К.И.И.БГ“ ЕАД, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Въззиваемото дружество поддържа, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне, като излага подробни съображения срещу възражението за изтекла погасителна давност. Моли решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски пред въззивната инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно по следните съображения:

По делото е представена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410