Решение № 2112 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2112 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20221100507229 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 3059 от 06.04.2022 г., постановено по гр. д. № 69069/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав са отхвърлени предявените искове от А. С. К. срещу „М.-Д.Ц.И.-Ц. Й.“ ЕООД, за заплащане на основание чл.128, т.2 КТ и чл.245, ал.1 КТ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 31 697, 75 лв., представляващи незаплатено трудово възнаграждение по трудов договор № 36/02.05.2007 г. и допълнително споразумение от 30.03.2021 г. за периода от м.03.2020 г. до м.09.2021 г., както и сумата от 2 961, 25 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2020 г. до 01.12.2021 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,ал.3 ГПК, сумата от 4 492, 57 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и деловодни разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца А. С. К., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По силата на сключения между страните договор № 36 от 02.05.2007 г. и допълнително споразумение от 30.03.2021 г. дължимото на ищеца трудово възнаграждение възлиза на 1 200 лв. месечно, както и средства за допълнително трудово възнаграждение, равняващо сена 50 % от реализираните приходи, които дружеството – работодател получава от СЗОК, намалена с 1 200 лв. С оглед така постигната уговорка счита, че Методиката, по която се изчисляват парите от НЗОК към ответника, е ирелевантна за спора, а от значение са сумите, които се превеждат от НЗОК към ответника по делото. Счита, че посочените в 1

Методиката основания уреждат други взаимоотношения между трети за спора лица и не касаят ищеца. Трудовото възнаграждение на ищеца е обвързано с прегледите на пациенти. Те се описват в отчети и въз основа на тях се определя дължимото възнаграждение. Без значение за спора е как ответникът получава суми от НЗОК, как се отчита и как се превеждат тези суми. Счита, че след като ответното дружество е реализирало по – висок приход във връзка с работата на ищеца, следва да му заплати половината от тези приходи, по силата на процесиня трудов договор. Като е приел противното, счита, че решаващият съд е направил превратен извод. Поддържа, че целта на закона е да се поощрят усилията на лекарите и те да получат допълнителните възнаграждения, въз основа на новия по – благоприятен алгоритъм за реализиране на приходи от ответника, а не са се обогати ответника за сметка на лекарите, които са били на първа линия при Ковид пандемията. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „М.-Д.Ц.И.-Ц. Ю.“ ЕООД, с който я оспорва.

Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Ищецът основава исковата си претенция на Методиката за определяне на сумата, изплащана от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на М. - диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка, договорена между НЗОК и БЛС. Във връзка с изпълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 г. С депозиране на исковата молба ищецът се е позовал на посочената Методика. Счита, че сключването на допълнително споразумение от 01.03.2021 г. касае единствено пряко реализирането от МДЦ Исул приходи за предоставените от ищеца медицински услуги на пациенти на лечебното заведение, а не всякакви плащания, които ответникът е получел в хода на дейността си от НЗОК. На основание чл.97 ЗЛЗ приходите на лечебните заведения се формират от постъпления от договори за оказване на медицинска помощ от целеви субсидии от държавния бюджет, каквито са тези, получаване на база на Методиката. Същите обаче нямат качеството на реализирани в пряк резултат от работата на самия служител приходи именно поради факта, че по своята същност са целеви субсидии. С оглед на това ищецът не попада сред лицата, активно легитимирани да получат допълнително финансиране на основание Методиката. Същата касае единствено изпълнителите на медицинска помощ по смисъла на чл.58 ЗЗО, какъвто не е ищецът. Поддържа, че подпомагането цели да компенсира лечебните заведения за това, че обемът на работата им е намалял. И за да обезпечат ежемесечните им присъщи разходи. В случай, че се възприеме тезата на ищеца, същият би получил 17-18 % от цялата преведена от НЗОК сума, каквато не е била целта на Методиката. Сключеното между страните допълнително споразумение касае единствено и само приходите от постъпления от договори за оказана медицинска помощ, но не и такива от целеви субсидии.

Считано от 16.02.2021 г. медицинския и немедицинския персонал са включени в кръга на активно легитимираните лица да получат целеви субсидии на база на Методиката, а в случая ищецът основава претенцията си от 01.03.2020 г. Също така въведените изключения са насочени директно към медицинския и помощен персонал, нает в структурите за първична извънболнична медицинска помощ и болнична 2 медицинска помощ, какъвто не е ответникът. По делото е представено писмо от НЗОК, съгласно което за периода м.03.2020 г. – м.09.2021 г. на ответника не са изплащани средства за допълнителни трудови възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал въз основа на Методиката.

Допълнителното споразумение от 16.04.2020 г. към рамковия договор от 17.02.2020 г. между БЛС и ответника директно препраща към Методиката.

Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.245, ал.1 КТ вр. с чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е работил като лекар със специалност „Уши нос гърло“ при ответника по силата на трудов договор № 36 от 02.05.2007 г., както и допълнително споразумение от 30.03.2021 г. към него. Страните са постигнали съгласие да получава сумата от 1 200 лв., както и допълнително трудово възнаграждение, равняващо се на 50 % от сумата, получена от ответника от НЗОК за съответния месец за предоставени от служителя медицински услуги на пациенти на работодателя, на основание сключен договор между последния и НЗОК, намалена с 1 200 лв. Във връзка с Ковид пандемията е приета Методика за определяне на размера на сумите за плащания от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ на дентална помощ и на М.-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод обявената епидемична обстановка. С нея е определен размера на заплащането на изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ за работата на лекарите при неблагоприятни условия, включително и за ответното дружество. По силата на т.8.2 от Методиката базисната стойност за определяне размера на заплащането на изработеното от лекарите да бъде равна на стойността на отчетената дейност от изпълнителя на СИМП и МДД за м.01.2020 г., т. е. да бъде равна на сумата, която дружеството е отчело към НЗОК за м.01.2020 г., преди началото на пандемията. За м.01.2020 г. са отчетени към НЗОК сумата от 10 310, 50 лв. Така базисната сума за заплащане се равнява на 8 763, 93 лв. (85 %). Твърди, че НЗОК е превел съответните суми, които не са му заплатени от ответника. Общата сума за доплащане за периода м.04.2020 г. – м.09.2021 г. възлиза на 31 697, 75 лв., както лихва за забава в размер на 2 961, 25 лв. Моли съда да постанови решение, с което да му присъди посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва иска. Твърди, че дължимото на ищеца допълнително трудово възнаграждение му е изплатено. Поддържа, че ищецът няма право да получи плащания въз основа на Методиката. По силата на т.8 Методиката се прилага единствено по отношение на изпълнителите на медицинска помощ. На основание чл.58 ЗЗО изпълнители на медицинска помощ са лечебни заведения или техни обединения по ЗЛЗ. Извън обхвата на Методиката са лекарите по трудови договори, работещи при изпълнителите на медицинска помощ. Поддържа, че плащанията по Методиката съставляват 3 допълнително финансиране в полза на лечебните заведения. В т.1.3.1 от Методиката е предвидено, че право на допълнителни трудови възнаграждения за наетия персонал имат лечебни заведения, осъществяващи дейност, сключили договор с НЗОК, където персоналът задължително е извършвал пряко дейностите по диагностика на пациенти с доказан SARS-Cov-2, които са определени със заповед на министъра на здравеопазването за провеждане на лабораторна PCR изследване и потвърждение на COVID-19. Твърди, че при ответника такава дейност не се извършва, поради което медицинския център няма право на такива допълнителни трудови възнаграждения на персонА.. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът е работил при ответника по силата на трудов договор № 36/02.05.2007 г. и допълнително споразумение от 30.03.2021 г., като ищцата е изпълнявА. длъжността „лекар УНГ“. В чл.3.1 и 3.2 от допълнителното споразумение към трудовия договор страните са уговорили, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1 200 лв., като получава и допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) от реализираните приходи по договор със СЗОК, което се формира, както следва: ДТВ = 50 % х приходи с договор със СЗОК – 1 200 лв. Уточнено е, че ДТВ се равнява на 50 % от сумата, която е получена от работодателя за съответния месец за предоставени от служителя медицински услуги на пациенти на работодателя, на основание сключен договор между работодателя и НЗОК, намалена с 1 200 лв. В чл.3.3 е предвидено, че служителят получава ДТВ в размер на 40 % от всички извършени от служителя платени медицински услуги за съответния месец извън пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, предоставени на пациенти на работодателя, включително от профилактични прегледи по договор с работодатели юридически лица.

По делото са ангажирани отчети за извършена медицинска дейност от ищеца.

С предизвестие № 46/01.11.2021 г. ищецът е отправил волеизявление до ответника, на основание чл.326, ал.1 КТ, че след изтичане на срок от 30 дни, считано от 01.12.2021 г., прекратява трудовото си правоотношение Съгласно писмо изх. № 23-00-245/04.03.2022 г. ответникът има сключен договор със СЗОК № 22-2332/2020 за оказване на специализирана извънболнична помощ и М. - диагностична дейност. За периода м.03.2020 г. м.09.2021 г. не са изплащани средства за допълнителни трудови възнаграждения за медицински и немедицински персонал въз основа на Методика за определяне размер на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на М. диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод обявена епидемична обстановка в лечебното заведение. На лечебното заведение са изплащани парични средства на основание чл. 8.1. от Методиката, съгласни който право на заплащане за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка има изпълнител на СИМП и/или МДД в случай, че стойността на отчетената дейност за съответния месец за 2020 г. или 2021 г. е по-малко от 85 % от базисната стойност за 2020 г., съответно 2021 г.