Решение № 358 от 29.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Пловдив, 29.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20265330200087 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 863053-F850030 от 19.11.2025 г. издадено от Директор на дирекция обслужване в ТД на НАП Пловдив с което на А. К. К. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за нарушение на чл.

92, ал. 2, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗКПО и е осъществен състава на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.

Жалбоподателят А. К., чрез процесуалния представител адв. М. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител юрисконсулт Илкова оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 14.07.2025 г. се установило, че А. К. в качеството на представляващ на ,,ЛЕО К.‘‘ ЕООД с ЕИК: 207660045 не е подал в ТД на НАП Пловдив, годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2024 г. в законоустановения срок от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г., включително. При проверката се констатирало, че през 2024 1 г. дружеството осъществява дейност и има реализиран оборот от продажби чрез фискално устройство с ИН на ФУ DT941296 и ИН на ФП № 2930659 в размер на 20 807 лева съгласно данни от справка ,,ФИСКАЛНИ УСТРОЙСТВА с ДИСТАНЦИОННА ВРЪЗКА‘‘ към дата 24.09.2025 г., тоест не попада в условията на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО. Декларацията по чл. 92 ЗКПО не била подадена в ТД на НАП Пловдив към датата на съставяне на АУАН.

Нарушението било извършено на 01.07.2025 г. в гр. Пловдив. С оглед така установената фактическа обстановка, актосъставителят и наказващият орган приели, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по 264, ал. 1 от ЗКПО вр. чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКПО, поради което му било наложено и административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева.

За извършеното нарушение от жалбоподателя А. К. бил съставен АУАН с № F850030 от 24.09.2025 г. който бил връчен на жалбоподателя на 07.10.2025 г. лично срещу подпис.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката Ш.

Н., която потвърди отразеното от нея в АУАН.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

С действията си жалбоподателят А. К. е осъществил състава на нарушението по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО вр. чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКПО, поради което и правилно му е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева.

Разпоредбата на в чл. 92, ал. 2 от ЗКПО въвежда задължение за всички данъчнозадължени лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък, да подадат годишна данъчна декларация за данъчен финансов резултат и дължимия корпоративен данък в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на НАП по регистрацията на данъчно задълженото лице. С оглед събраните доказателства, безспорно е установено, че данъчнозадълженото ЮЛ е следвало в срок до 30.06.2025 г. да подаде годишен отчет за дейността на дружеството за 2024 година. Но А. К. в качеството му на представляващ дружествоо не е сторил това. За това, че с бездействието си представляващия дружеството е допуснал това нарушение, законът в чл. 264, ал. 1 от ЗКПО - Представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв. Нарушението е формално по своя характер. Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно 2 неподаване в определения от закона срок на годишна данъчна декларация.

Тоест, налице са всички доказателства за извършено нарушение, както и за авторството на същото. Съгласно задължителните указания дадени в ТР 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. ОСНК на ВКС наказващият орган и съдът следва да преценят дали в конкретния случай са налице предпоставките на чл.

28 ЗАНН. А има и такова искане от страна на жалбоподателя. В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по ЗКПО лица и гарантиране на събираемостта на дължимия данък в републиканския бюджет на страната. Не се твърдят и не се доказват каквито и да е особени обстоятелства, довели до това забавяне. Излагат се единствено твърдения, че това е било задължение на счетоводителя, но не бяха ангажирани каквито и да били доказателства в тази насока. Това нарушение, макар и формално, е затруднило контрола на служителите от НАП върху конкретното данъчнозадължено лице. Освен това, задължението за подаване на данъчна декларация е периодично такова, има обичаен характер, предвиденият в закона срок от три месеца след края на периода е достатъчно дълъг и позволява спокойно попълване и подаване на декларацията. Поради това и няма основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Независимо от гореизложеното, обаче съдът счита, че НП е издадено при допуснат съществен порок в административно-наказателния процес. Това е така, доколкото АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това. Действително в чл. 40, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика, обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: 1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; 2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Във всички случаи съставянето на АУАН, без надлежен опит за осигуряване личното присъствие на нарушителя още при съставянето му съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП. Това е така, доколкото липсата на покана или ненадлежно връчената покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство.

Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен (предявен) на нарушителя, доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването (предявяването) на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на административно наказателния процес и нарушенията опорочават процеса до 3 степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че последващите действия са извършени надлежно.

Тук следва да се отбележи, че съдебната практика ограничава физическото набиране на текста на АУАН от неговото юридическо оформяне като волеизявление на компетентен орган. В този смисъл е напълно допустимо текста на АУАН да бъде физически набран предварително, стига полагането на подписите на актосъставителя и свидетеля по акта да е станало в присъствието на нарушителя. Именно с полагането на тези подписи приключва фактическия състав на издаването на АУАН, като точно това действие следва безусловно да се извърши в присъствието на наказваното лице. В процесния случай по делото не са налице покани за съставяне на АУАН. Липсват доказателства за извършени достатъчно действия, които да обусловят, че действията са достатъчни, за да се направи еднозначен и несъмнен извод за наличие на предпоставката по чл. 40, ал. 2 ЗАНН.

Също така в АУАН и НП никъде не е посочено, че актът се съставя в отсъствието на нарушителя, тоест налице е непълно описание и жалбоподателят не е в състояние да разбере срещу кои факти да се защитава.

Прави впечатление на Съда, че АУАН е съставен на 24.09.2025 г., а нарушението е извършено на 01.07.2025 г., което е към края на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Мотивиран от изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено. При този изход на делото, разноските би следвало да се присъдят на жалбоподателя, но поради липса на искане в тази насока и доказателства за реално извършени такива, съдът не дължи произнасяне.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 400 лева, следва да бъде с равностойност евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 863053-F850030 от 19.11.2025 г. издадено от Директор на дирекция обслужване в ТД на НАП Пловдив с което на А. К. К. с ЕГН: ********** е било наложено административно 4 наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева /с равностойност в евро 102.26/ за нарушение на чл. 92, ал. 2, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗКПО и е осъществен състава на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5